ТЕАМ
BRAAAP
ИСЛАВА

През месец Май тази година отбелязахме важен момент в историята на българското планинско колоездене – проведе се първата серия от състезания с общо крайно класиране. Може би фактът, че това бяха състезания в градска среда, идва с лека ирония, но това по никакъв начин не омаловажава тази сериозна крачка напред за цялата сцена. С нарастването на броя на състезанията в последно време българските карачи трупат все по-богат опит, в който обаче до сега липсваше един много ключов момент. Макар и вече да са свикнали да гонят победата и да се отнасят сериозно към карането си, на никой не му се беше налагало да дава стратегически приоритет на постоянството и чистото каране, необходими за добър краен резултат в ранглиста по точки.

Именно заради тази допълнителна трудност смятам, че челните места в крайното класиране на градските серии се заемат от наистина най-бързите, подготвени и талантливи карачи – каймакът на българския downhill! Без да омаловажавам карането на всички останали (младежите например полудяват най-страшно!), именно това са хората, които показват най-високо ниво към този момент. Ако въобще може да се направи представителна извадка от българските downhill карачи ,които стават все повече и по-бързи, именно това са хората, които имат най-голям шанс да се представят добре на състезания на международно ниво. Тази мисъл изглежда се е въртяла и в главите на организаторите от Concept Creative, защото още преди няколко месеца те обявиха най-апетитната част от наградния фонд – wildcard за участие на третия кръг от световните градски серии в Братислава за победителя в крайното класиране в категорията на мъжете. Най-бързият от българските състезатели щеше да получи шанс да премери сили с най-добрите в света – колосално предизвикателство, което не един или два пъти е карало наши карачи да се прибират вкъщи засрамени, но същевременно е и шанс за придобиване на безценен опит. В планинското колоездене (а и в спорта като цяло) има една стара истина, че човек вдига ниво най-много, когато кара с по-бързи от него… А в Братислава ще са най-бързите в градския даунхил!

Така залогът беше поставен на масата още в началото и чакаше най-сериозните играчи да свалят картите си в трите кръга на сериите – в Търново, Габрово и Плевен. Росен оправда ролята си на топ-фаворит с победа в първия кръг, но във втория нямаше шанс и първото място на Стиви там припомни на всички, че има и други достойни карачи. Ванкта Колев пък караше повече от стабилно и след втория кръг разполагаше със солиден сбор точки от двете си трети места – изключително удобна позиция, от която да атакува челното място в града на д’ге-тата. Кой щеше да отиде в Словакия? Краят на сериите наближаваше неумолимо, а този въпрос човъркаше всички – карачи, публика и организатори. И докато всички си мислеха, че борбата е за едно-единствено място, малко преди финалите рънове в Плевен Ема от Concept Creative ми подметна с блясък в очите – „пращаме трима!“. А такааа…

Сега ако бях оплешивяващ телевизионен коментатор – чичак с говорен дефект и IQ като на стайно растение – щях да ви кажа, че надпреварата беше оспорвана… Ама не съм! А и тази клиширана фраза по никакъв начин не дава представа за грандиозната безкомпромисна сеч, в която организатори и карачи се хвърлиха „на карамба“ още от първото състезание в Търново. Как се развиха нещата до края на сериите? Кои в крайна сметка са тримата от TEAM BRAAAPИСЛАВА? Защо в галерията са включени снимки на четирима карачи? Отговорите на тези, а и на други въпроси ще намерите в текстовете към снимките…