Ако нещо ви се стори странно в горите над Драгалевци – не се изненадвайте. В домашната планина се случват особени работи и разхождайки се напред-назад човек може да попадне на не особено естествени за средата неща. Забелязват се пълзящи нагоре-надолу из храстите кабели, полу-затрупани с листа рутери, пръснати по земята, лазерни сензори по дърветата, контролно табло с лампи и копчета, както и банда суетящи се около инсталацията жичкаджии и програмисти. Има и четири дървени „робота“, които изглеждат все едно някой дърводелец се е опитал да си направи свой собствен Star Wars дроид от сгъваема масичка, сандъче и малко месингов обков за допълнителна красота. Какво правят роботите ли? На пръв поглед нищо – просто си стоят неподвижно встрани от пътеките и наблюдават участъци от трасето през кръглото си циклопско електронно око. Да, роботите всъщност са камери, които ще ви снимат как карате през следващите близо два месеца. Не им се шашкайте – в планината няма глоби за превишена скорост… Само внимавайте с жиците.
Така инструктирам и Христо от Next DC, изпълнителите на кампанията на Lidl Вело Линия 2015 – да внимава с жиците. Държа в ръце последната от безкрайната върволица навързани захранващи макари и го гледам подозрително – с концентрацията на шахматист той бавно доближава един от контактите с два оголени кабела, които трябва да включим към тока. Ако осерем работата и тръгнем да се изпържваме можем само да надяваме по-надолу някой да се спъне в кабелите. Имайки предвид броя на макарите шансът за това е достатъчно голям… Май!? Разколебаваме се, а времето напредва сериозно и контролното таблото е важно да свети за снимките.
Намираме се в долната част на легендарното DH трасе от Бай Кръстьо до Драгалевци – екипът на организаторите, двама оператори, един фотограф и трима карачи. Мисията ни е проста – да създадем фото и видео материали, разказващи за най-новата инициатива на Lidl в подкрепа на витошкия маунтинбайк, паралелно с което да се проведе и тест на системата. Проектът Вело Линия 2015 е смел и новаторски – изгражда се автоматизирана и интерактивна видео инсталация, която записва минаванията на най-интересните участъци в долната част на трасето и ги сглабя в кратки персонални видеоклипове, които стават налични за гледане онлайн общо-взето в реално време на сайта на кампанията. Така в случай, че нямате на разположение отбор оператори, които да тичат след вас, все пак ще имате шанс да видите карането си и отстрани. Ще можете да се гледате в HD благодарение на камерите на дървените роботи – дроидите ще бъдат вашият частен снимачен екип!
Освен да ни дава поводи да се бием в гърдите, че Драгалевската Школа вече е на гребена на вълната по тренировъчни методи, този проект е интересен и поради друго. Макар и в онзи момент нещата да изглеждат на ръба на тотален провал – момчетата са се овъртяли с всякакъв вид хардуерни и софтуерни проблеми и доработват системата до последно – цялата тази операция с камерите е адски интересна от чисто технологична гледна точка. Не си мислете, че става въпрос за прости уебкамери, пичовете от Роботев са разработили една изключително комплексна система, в която всеки карач заявява ръна си и получава разпечатка с дата и час от автоматизираното табло на старта на видео-секцията, след което камерите се задействат една по една при преминаване на съответния човек през прецизно разположени сензори за движение в началото и края на кадъра от съответната камера. Работата на системата се контролира от микропроцесорни модули, а клиповете се сглабят и качват автоматично – нещата се случват благодарение на доста часове прекарани в писане на код! Разработката е изключително сложна и всичко трябва да работи в перфектен синхрон, за да не се получават бъгове и драгалевските байкъри да могат да гледат наистина себе си, а не празни кадри или карането на някой друг… Това, че се хвърля толкова труд и се прави такава система за целите на проект, свързан с планинското колоездене, е достатъчен повод да игнорираме кабелните спагети из храстите!
Съвсем отделно, проектът представлява и показателен социален експеримент. У нас за немалко народ препитанието се измерва в килограми жица, върната за цветни метали, а пък дървените дроиди със сигурност биха били полезни на някой – я за саксия, я за кошер, я за огрев за зимата… Следвайки този ред на мисли въпросът за голямата награда днес е: дали (или по-скоро кога?) някой ще окраде инсталацията и всичко ще приключи безславно? Голяма част от суматохата в деня на първите тестове се случва поради необходимостта от повторно опъване на кабели сутринта. Момчетата са били свършили тази нелека задача още предния ден, но през нощта някой си е „набрал“ жица най-безцеремонно – социалният експеримент за момента показва, че плаваме в пиратски води и всяко нещо оставено без тежка охрана рано или късно бива плячкосано…
Христо включва жиците и таблото светва, ние за щастие – не. Отдъхвам си и внимателно закачам макарата с висящите кабели обратно на дървената конструкция. Хубавото в цялата работа е, че освен чакалите у нас все пак се намират и хора, готови да жертват труд, време и средства за реализацията на такива мащабни и интересни проекти. Поздравления за всички виновни това да се случва!
Вело Линия 2015 ще работи за вас всеки уикенд от сега до 13-ти Септември, а заснетите видеа ще можете да намерите на www.veloline.bg
А ето и видеото на Марин и Мишо от деня на първите тестове: