Два чувала празни бутилки, няколко вертикални километра трамбоване по трасето и 862 кадъра по-късно, най-после съм отново в кондиция и успявам се отърся от мускулната треска, махмурлука и продраното от викане гърло. Първият уикенд от тазгодишния Shambhala Open Cup 2009 приключи. Без съмнение най-доброто DH/4x състезание, организирано до момента в България. Ако ви интересуват единствено резултатите, палете скрола на мишката и газ към края на страницата, или цъкнете тук (4х) и тук (DH).  Ако сте любопитни да видите състезанието през нашия поглед, четете нататък…


Ден първи, петък, някъде преди обяд. Хай-тек подготовка за състезанието – Сашко CRZ и Акрам зубрят трасето от заснетото helmet cam видео докато чакат да приключи записването и да завърти лифта. Helmet cam-ът (Go Pro) е изродщина. Fisheye оптика, безкрайни опции за монтаж, стабилна конструкция… Очаквайте скоро записа от трасето в BikePorn.

Лифта завърта и се качвам нагоре. На междинна станция ме посреща мъгла на талази и ръмящ дъжд, който на моменти усилва. Ммм, чудееесно! Добре че си взех плажното масло и тъмните очила!

В този момент горната част на трасето силно ми напомня на кадрите от Форт Уилиям – игриви бързи прави с вкопани в наклона участъци и типично британско време. Все едно ей сега от мъглата ще изскочи Стийв Пийт с 200…

Дали това не беше той…?

Маалко по-надолу… Екшъна вече е качествен – тренировките текат с пълна сила и всички машини са по трасето. Кънчо Дамянов води Жорето с Giant-а през едни от първите мега палави виражи на трасето под погледа на група хардтейл карачи.

Сергей Малцев от Русия налазва серията виражи преди road gap-а. Руснаците изглежда имат някакъв странен фетиш към това да си връзват балони по колелата… Абе момчета, я се стегнете бе! Какво следва – захарен памук, семки във фунийка и фургон-стрелбище на финала?

Мартин Огден, UK, същата секция. Оги се върна отново, въпреки, че вече не кара за RAM Bikes. Изглежда му е харесало, макар че никой не знае със сигурност – той винаги изглежда, все едно ей-сега ще сгъне някой кат’ баничка… Професионални изкривявания, какво да се прави – човека работи бияч в дискотека…

Дами и господа, Росен Ковачев – първо място в категория DH мъже и най-добро време по трасето за уикенда. Още от първите спускания в петък Росен летеше на мръсна газ със състезателно темпо докато другите се подмотваха с опознаване и разучаване на трасето. Също така той беше единственият човек, който не показваше никакви признаци на умора в долните секции на изключително дългото трасе и правеше два пъти повече тренировъчни спускания от повечето участници – Роска, май си падал в казана с отварата като малък…

Отново Росен разкършва на road gap-а под погледа на некъф странен тип с камера – ей льольо, снимай бе, кво се пипаш! Хората глей кви работи правят, нашия стои… Умрел!

Джо Хейхау, UK RAM Bikes дистрибутор. За n-та поредна година в България, от части по работа, от части за каране, Джо вече е зарибен – на тяхното островче няма такива баири… По-наблюдателните ще забележат странната сглобка на неговия RAM DHX – освен еднокоронната вилка Totem Джо кара и с право кормило без издигане.

BikePorn рипризент мадафаказ! В края на деня нашия Сашко CRZ беше един от последните хора останали по трасето. Сашето връщаше участъци по няколко пъти и изпробваше различни линии, което в крайна сметка даде резултат на финала в неделя – седмо време при мъжете и трети от българите с много силно каране. Ашколсун ефенди, аферим!

Вечерта за състезателите означава душ, хапване и почивка. За къмпингарите обаче екшъна продължава. Всички са с чаша в ръка още преди мръкване, до 10:30 вече сме шах и мат… Няма проблем, продължаваме! Копеле кой ми е повърнал до колата?

Цепелин „ю кен кол ми Цуцо“, Любе и едноръкия бандит Насо си прилагат ваксина против студ. Всеки момент ще завали, но на никой не му пука…

След бавен старт на деня и с натежала глава нарамвам такъмите и припалвам нагоре по трасето. Добирам се до един от по-стръмните участъци и се залагам в ъгъла между мрежите като паяк, който чака плячката си. Долната част на трасето е велика – стръмно, посукано, с технични завои и виражи, за които сънуваш… На някои места дебнат дерета и пропасти – осигурителните мрежи са задължителни.

Една погрешна крачка и ще паднеш на главата на някой състезател от метри височина… Да, наистина е толкова стръмно. Всички състезатели бяха единодушни във възхищението си от новото трасе – макар и без мега технични участъци, то изисква отлични умения и много добра физическа подготовка за да се кара на скорост.

Усещам се, че квалификациите на 4х-а са започнали, когато чувам трясъците на гейта. Сгъвам набързо и поемам надолу – добирам се до трасето тъкмо навреме за тази снимка на Денис Зарецкий. Победителят в DH-а от 2008-ма тази година се вреди за две втори места, в DH и 4x.

След края на квалификацията по 4х има известна пауза, и решавам отново да отскоча до DH трасето. Един от първите хора, които влизат в кадър е Зарецкий – руснака е машина. След като току-що е раздал мръсна газ по трасето на 4х-а, вместо да си почива за финалите Денис явно беше решил да врътне набързо някое друго спускане по DH-а. Изрод!

Номер 85  и 9-ти в крайното класиране при мъжете, Андрей Димов върти волана като опитен тираджия. Маневрите по тесните и стръмни завои са сложни.

Какъв първи старт за 14-годишния Иво Испиров от Плевен! С малко опит в карането, но изключителен хъс дребния Иво случи на най-добрия помощник – едва ли са много хората, на които Мартин Огден държи колелата за тръгването. Британската 4х машина беше много впечатлен от Ивчо – и как няма! Отракан, общителен и с голям мерак да кара, малкият е опасен!

Докато сме на темата с плевенчани… Не можем да не споменем Боби Крумов, aka Боби Рейсинг, aka Бобо Микробо – Боби е на 16, а вече е левент за женене с впечатляващи габарити. Явно в Плевен слагат нещо във водата. Освен това е болен на тема колела и има най-лудите протектори за крака, които съм виждал. Disco disco good good!

Обратно към 4х-а. Освен единственото в България пълноразмерно 4х трасе, тази година състезанието в Сопот разполагаше и с много про времеизмерване – момчетата, които го движиха обикновено се занимават с ралита. Там място за грешки няма – чуденките дали всичко е наред с времената остават в миналото. Беше подсигурено и табло, което показваше времената в реално време на финала. Няма такъв кеф да чуеш насъбралата се долу тълпа да избухва когато някой подобри времето.

Riders ready… Watch the gate… Мартин Огден на старта.

Стръмната и къса стартова права на 4х трасето прави изключително трудно взимането на преднина на старта с въртене. Преди да се осъзнаеш влиташ на еднометров праг и веднага след него скок и завой – изключително технично начало.

Секунди след горната снимка групата вече е в първия завой. Това беше един от най-оспорваните стартове от състезанието. Сорин Парау (Румъния, #27) и Митето Гайдов (#49) се захапаха още от самото начало и на няколко пъти се изпреварваха до финала…

… където завършиха в реда в който се вижда на тази снимка. В крайна сметка и двамата стигнаха големия финал и се класираха съответно 4-ти и 3-ти.

Публиката, смесена навалица от каращи и кибици, даваше юнашка подкрепа на състезателите дори и когато се наложи да се вадят чадъри и дъждобрани – по време на малкия финал отново заваля.

Докато се качваше към старта за финалната гонка избъзиках Оги, че сега вече и времето е като в UK и няма причина да не спечели… Пък той взе, че вярно го направи. Първи номер на колелото, номер едно и сред карачите. Лачена пижама, Оги!

Партито вечерта при лагера беше меко казано експлозивно. Огънят е до тавана, настроението също!

Another day another morning after… Решавам, че ще боря махмурлука с мощно катерене и за 30-на минути се добирам до средната част на трасето, където състезателите вече правят тренировъчното си спускане. На снимката Мартин Огден, все още високо над Сопот.

Намирам си яка позиция за заснемане на участъка със скока и се залагам в храстите. Всичко добре, но до квалификацията има още доста време, а къртицата нещо напира. Положението рязко става нетърпимо – нема начин, ще се ака. Свършвам си работата, и още докато закопчавам колана осъзнавам огромната грешка, която съм допуснал – изтропал съм се в непосредствена близост до позицията за снимки. Бахти смрадта! Няма как, ще се евакуирам… Целия план за заснемане на квалификацията отива по дяволите. По пътя надолу хващам в кадър Григорий Травин, главен виновник за създаването на новото DH трасе. И Гришата страда от фетиша с балоните…

Гришата може да е направил трасето, но този човек направи състезанието… Симо от RAM Bikes печели точки за multi-tasking – организира записвания, маршали, времеизмерване и какво ли още не; кара; снима с helmet cam… Едва ли някой може да си представи количеството работа, което се върши по време на едно състезание, и едва ли има някой друг, който да може да се справи със всички задачи и същевременно да се състезава. Шапки долу!

Митко Гайдов, номер 111 – един от фаворитите за първото място. За втора поредна година Митето остана трети, след падане на финала – първото му падане в състезателно спускане, евър. Можете да разчитате, че няма да му става навик – Митето има може би най-изчистения стил на каране от българските състезатели.

Финално спускане, залегнал съм на един от най-благите виражи в цялото трасе – супер скоростен, с много пепел и чакъл в първата половина и долната част – идеално място за агресивно завиване. Джо Хейхау заляга над правото си кормило и натиска здраво предницата – foot out, flat out е стила за този завой.

Личи си кой навива масури – Стефан Василев също демонстрира как се дере по завоите в класически мото-стил.

На награждаването решавам да оставя стандартните подиумни кадри на другите медии. Не е за мене тая работа… Влизам на къса дистанция и съответно веднага отнасям една струя. Яя яя шприц мих яя, дас ист фантастиш… Вечерта по пътя към София мириша на бъчва и на опушено от огъня предишната вечер като циганин. Романтика. Три дни дъжд, пот, прах, пушек, празни бутилки и пълни мемори карти… Кога е следващото състезание?

Резултати:

4х Juniors

1 Kirill INYATKIN RUS BikerZZone 00:41,55
2 Yakov AUSTER RUS 00:42,23
3 Todor GANCHEV BG Velos 00:45,61
4 Svetoslav DIMITROV BG 00:48,28

4x Men

1 Martin OGDEN UK 00:41,47
2 Denis ZARETSKIY RUS PGUOR 00:43,55
3 Dimitar GAIDOV BG RAM BIKES 00:45,98
4 Sorin PARAU ROM Dinamo Secr 00:49,89

DH Women

1 Victoria SAVILOVA RUS Bad Santa 09:20,70
2 Ilinda EVTIMOVA BG RAM BIKES Team 09:56,80 00:36,10 00:36,10
3 Marina KIRILLOVA RUS Bad Santa 10:27,24 00:30,44 01:06,54

DH Hardtail

1 Liubomir NEDIALKOV BG Sprint Team Hardtail 09:02,19
2 Miroslav HALACHEV BG Velos Hardtail 09:06,48 00:04,29 00:04,29
3 Ignat SINITSIN BG VELOS Hardtail 09:14,35 00:07,87 00:12,16

DH Juniors

1 Yakov AUSTER RUS 07:45,00
2 Stivian GATEV BG 07:48,04 00:03,04 00:03,04
3 Jelio JELEV BG Syndicate Bourgas 07:49,71 00:01,67 00:04,71

DH Men

1 Rossen KOVACHEV BG Drag Racing Team 07:06,81
2 Denis ZARETSKIY RUS PGUOR 07:09,55 00:02,74 00:02,74
3 Dimitar GAIDOV BG RAM BIKES Team 07:21,52 00:11,97 00:14,71

Пълни резултати тук (4х) и тук (DH)

Едит: да се еба в тъпата глава, как можах да забравя – Илинда! Името, което на практика символизира еднолично българския женски downhill:

Илинда отново беше на линия и направи страхотно каране – на обляканите в гъзарски джърсита и натокани с маркови колела рускини нещо започна да им пари под дупетата… Втора в крайното класиране с падане малко след старта – това се казва резултат. Браво момиче, само така!

Коментари(24)