Да започнем с гумите, защото колкото и да не ни се иска те първи срещат трудностите на терена, пък бил той – планински, асфалтов или пистов. А те и двете са спукани поне от 14 Март 2014 година. Всъщност май години преди това, когато трънче по трънче са се набивали проблеми след проблеми, за да гръмнат по време на Общото събрание на така наречения Български колоездачен съюз (БКС). Тогава старото ръководство бе изритано с шутове, без да бъде освободено от финансовата отговорност за машинациите и страховитото безхаберие при своето управление, но не… Същите тези лица (само условно ги наричам така, че някак ми идват други думи), обаче се запънаха като магаре на мост, твърдейки най-удобно за тях, че събранието не било легитимно, а то всъщност бе организирано и проведено от самите тях…
После се разбра, че спуканите гуми май не са най-големия проблем. Имало счупен обтегач или началото на обтегнати отношения с вече обреченото тогава правителство на г-н Орешарски. Тогава обаче, онези лица избраха най-работещата адвокатска тактика в България – протакането. Жалба след жалба, че събранието не било проведено – „както трябва“… Може би точната дума би била „както ни се иска“, но нека не издребняваме. За целта бяха използвани не едно и две подставени лица. Съдът обаче ясно казваше – събранието е легитимно. Не заради избраните нови хора, не защото за първи път имаше представител на планинското колоездене в Управителния съвет или защото след 6 години ходене по мъките бяха признати 15 клуба по планинско колоездене и те станаха официално членове на БКС (оказа се, че не са членове, защото събранието се обжалва), а защото просто тактиката и нелепият устав на БКС позволява на онези лица да обжалват поне година… Годината мина, минаха десетина дела в Софийския и Апелативния съд и днес се чака решението на Върховния съд. Между другото се чака вече повече от две месеца де, но нищо… След някоя годинка ще вкараме състезател в Световната купа в категорията на 70 годишните…
Та обтегачът бил развалил веригата. Ама за веригата после. Нека да разкажа първо за седалката и разваления комфорт от служебното правителство. Пак между другото седалката трябва да е удобна като кресло на висш апаратчик от времето на соца. Те такива са и закупувани от магазина на един от онези лица и по длъжност заместник председател на БКС – седло за 1000 лева – не е лошо, нали? Със сигурност е удобно във всичките аспекти и във всички посоки на думата… Та служебното правителство прави одит. Този одит доказва липсата над 1 милион лева, дългове за още 200 хиляди лева, фалшифицирани документи и забележете – за първи път някой казва ясно, че ПЛАНИНСКОТО колоездене, въпреки популярноста си бива неглежирано и изхвърлено в ъгъла на работилницата – там при кофите, при парцалите, при чернилката от кал и масло.
Да се върнем на веригата – ръждясала и стара… Пропита с кофти масло, скъсявана десетки пъти… Счупила не един и два венеца, не една и две мечти и надежди. Веригата е пред скъсване. Скъсване завинаги. Онези лица и техните нови подставени лица ни наричат наркомани, за тях палнинското колоездене не е спорт, защото не бил Олимпийски и т.н. Нищо, че най-гледаните състезания след Обиколката на Франция и Италия са спусканията от Световната купа или Рампейдж от далечна и необитавана Юта в САЩ. Нищо, че България има няколко прекрасни дестинации за практикуване на планинско колоездене, нищо че по света това е развит туристически бизнес, нищо че България е била домакин на Европейско първенство по спускане и форкрос или на финалния кръг на Световните серии по форкрос. Нищо, че за 113 години организирано колоездене (представлявано от БКС), България има само един медал от голямо първенство от ранга на Европейско или Световно – бронзов… от Европейското в Пампорово. Нищо, че благодарение на този медал колоезденето премина в графата на елитните спортове в България. Нищо не е от значение, защото нищо от това не пълни джобовете на онези лица.
Ще ме питате, защо не споменавам кои са онези лица? Защото това не е моя работа, а е ЗАДЪЛЖЕНИЕ на онези, които държат кормилото. А то като всичко друго по колелото май е счупено. Или разкривено… А кормилото е в ръцете на държавата, която не дава и лъч надежда, че някой въобще се интересува от нещо. Все пак одитът на служебното правителство бе оставен без последствия с идеята, ча такъв ще бъде насрочен през 2015 година – планов… Колкото и да са ми розови очилата, нещо не се връзва. Или не се връзва в полза на истината.
Едно е ясно със сигурност – колкото и пръти да ни завират в колелата, ние от планинското колоездене отдавна сме махнали спирачките и въобще не мислим да ги слагаме! През 2015 година, ВЪПРЕКИ БКС, бяха проведени първите ендуро серии от 5 състезания с общо класиране и обща ранглиста, първите 5 състезания по спускане с общо класиране и обща ранглиста, изпратихме първия българин на финалите на Световните ендуро серии, проведохме първите серии от 3 състезания в градска среда с общо класиране и обща ранглиста. Днес, ВЪПРЕКИ БКС, имаме над 100 деца, които ще попълнят редиците ни във всеки един момент и над 500 състезатели взели участие в посочените по-горе мероприятия (без да броим децата). Днес, ВЪПРЕКИ БКС, България има 2 развити байк парка и още поне 6 развиващи се или вече утвърдени дестинации за практикуване на планинско колоездене.
Разбира се, отбелязахме и стъпка назад – за първи път от 2008 година България не бе част от календара на Международния колоездачен съюз в планинското колоездене. Тази стъпка обаче бе умишлена и предприета от всички организатори на състезания и от концесионерите на два от най-големите Български планински курорта, на които им писна да бъдат употребявани от онези лица. За огромно съжаление обаче, нито Международният, нито Европейският колоездачен съюз, нито Медународния Олимпийски комитет могат да направят каквото и да е в тази ситуация – колкото и добре да са информирани, колкото и добре да разбират ситуацията, те не могат да се намесят в решенията на една суверенна държава, членка на Европейския съюз. Всички те, могат да наблюдават как колоезденето в България се развива с отрицателен знак, реципрочно на банковите сметки на онези лица. Жалко за едни, радост за други!
Та… Господа, оправете си колелото! Веднага, защото няма време да чакаме. Защото има два млади таланта, които очакват да подпишат спонсорски договор с два големи международни бранда и за първи път планинското колоездене да тръгне към развитието на професионален спорт. Защото да не се чудите после, ако зад техните имена стоят знамената на други държави, както между другото става в шосейното колоездене, за което не пиша, защото не претендирам, че познавам материята, но съм убеден, че колелото също им е счупено… Хванете здраво кормилата и нека вървим напред. Това не е лозунг от времето на соца, а „единственият механик“, който ще събуди велосипедния спорт от будната кома и ще реанимира скърцащото колело на Българския Колоездачен Съюз!
Казвам се Данаил Ангелов и ми писна – заставам зад думите и делата си и не се срамувам от нищо.
