BIKEPORN

BIKEPORN // СЪБИТИЯ // BOROVETS BIKE PARK OPEN CUP 2011

Какво състезание! Не можем да се сетим по-добър начин BIKEPORN да се завърне към живот от репортаж от Borovets Bike Park Open Cup 2011. Ако искаме да бъдем критични, можем да се сетим за десетки неща, които не бяха наред, но това няма никакво значение. Нещата са прости – Borovets Bike Park Open Cup 2011 беше най-якото DH състезание, провеждано до момента в България. И това не е нито заради организацията, в която неизменно имаше някои пропуски, нито заради броя и разнообразието участници, които въпреки надеждите не достигнаха рекордите на състезанията в Сопот… Просто Боровец има атмосфера – такава на голям западен байк парк. Трасета, хотели, басейнче след каране, лифт с куки за колелата, дори вечер човек не скучае. Дори и да оставим нощния живот настрана, в Боровец денем има достатъчно хора, за да може човек да се чувства като в курорт, а не като в някакъв пущинак на майната си в Балкана. Уикенда преди състезанието обсъждахме с приятели как в Боровец има не по-малко хора (и каращи, и туристунгели, и обикновени кибици) от колкото в европейски курорт от ранга на Леоганг… А и без да пренебрегвам епичността на легендарни места като Сопот – усещането за свежест, което дава боровата гора в сърцето на Рила, те кара да се усмихваш още докато се возиш на лифта. Петък, първи тренировки. Много карачи вече са запознати с обновеното DH трасе покрай откриването на сезона в Боровец предния уикенд, но въпреки това всички са нетърпеливи да навъртят колкото се може повече спускания – тренировките този ден са ограничени до три и половина следобяд. Наблюдаваме каращите под лифта с лека завист, на снимката – един от новите участъци в долната част от трасето. Пресичане на път със стръмно влизане по дървена рампа и после дроп през малък праг към стръмна попивка, следвана рязко от два бързи завоя под лифта. Бързият лифт и оптималната дължина на трасето предразполагат към много спускания, и трафикът е засилен още от ранните часове. Още от първите метри става ясно, че трасето е сухо на барут. Веднага след старта и преди първото влизане в гората се кара по открит участък с множество бабуни и braking bump-ове, които предразполагат към раздаване на газ и помпене на терена. Красота! Казахме ли, че трасето е на барут? Почвата е толкова суха, че човек има шанс да подиша чист въздух и да раздаде щедро газчица с добра видимост към терена единствено, ако пред него не кара никой. Случи ли се обаче така, че да караш зад някой, е ясно – доброволец си за Пустинна Буря и ще сменяш въздушния филтър преждевременно. Дишаш пепеляк и не виждаш почти нищо от терена пред теб – найс, а? Николай Стоянов от DRAG Racing пори облаците прахоляк в първия горски участък. Слънчевите лъчи се прокрадват през сянката на дърветата и светлината е истинска красота – ако не друго, прахоляка помага за по-готини снимки. Марк Марковски от RAM Bikes, байк патрул и основен работник в изграждането на обновеното DH трасе, води пред съотборника си Богдан „Фермата“ Андреев на влакче – Боги е люлински мутант и така или иначе няма нужда да диша… „Копеле, ебал съм ги тия колела, по тая секция май е по-лесно да тичам!“ – Явор Пейчинов с разкрач, на който дори и Бен Джонсън може да завиди съвсем искрено. След известно чудене обаче Явката се върна към колоезденето, за което се радваме – 10-ти в крайното класиране в категория Open 17+. Номер 6, гъркът Filipos Chatzikiriakos (пича ще ни прощава, ама това име нямаме никаква идея как се произнася на български), се оглежда назад след грешка на същата секция и удар в дюшека. Обезопасяването на трасето като цяло беше на изключително високо ниво. Дюшеците обаче помагат само до една определена скорост. От там нататък нещата поема Руси Славов от Чета++ – готов да влезе в ролята на стълба от оня виц за непоклатимия стълб и всепомитащото гюлле, той защитава дюшеците и дърветата от безконтролно хвърчащи байкъри с лекотата, с която трифазен ток пази метална ограда от пикаещи навлеци. Облечен в камуфлажно оранжево, Руси спокойно може да бъде стънт дабъл на Чък Норис и Бойко Борисов едновременно. Чували сме, че и с колелото се справя никак не лошо – ето скромното доказателство. Роб Смит (Blazing Bikes / Santa Cruz, UK) отново беше тук – победителят от тазгодишното състезание в Сопот изглежда започва да свиква с българските състезания, и дори му харесва. Какво повече му трябва на човек – айляк атмосфера, евтиния в сравнение с Острова, хубави трасета и не на последно място лесни UCI точки. Има нещо в тези британци – уж живеят на остров без истински планини, а раздават газ като за последно. Роб демонстрира това още на първата си тренировка в петък – брутална черта по този участък, на който 85% от останалите участници редят завой след завой, само и само да избегнат големите бабуни и дупки и да не карат по страничния наклон в лявата част на отсечката. На снимката – Роб показва къде се завива тук – единствено на излизане от правата. DRAG Racing Team в действие. Росен Ковачев и Ники Стоянов показват, че също знаят каква е бързата линия – нашите момчета карат участъка подобно на Роб, на дабъли, с перфектен тайминг на изпомпванията от терена, така че да не им се налага да слизат в основната и значително по-бавна линия надолу по страничния наклон. Участниците с твърдаци няма как да карат бързата линия, не и по същия начин. Теодор Тодоров, aka Teodor40 обаче демонстрира, че с хардтейл също може да се раздава газ. Един от най-бързите карачи в тази категория през всички дни на събитието, Теди се класира на втора позиция на финала с 4:12.9 – време, което го прави по-бърз от половината карачи с истински DH колела в UCI категорията. Евалата, машина! Малко след тази отсечка следваха тези два виража, намиращи се непосредствено преди първото пресичане на пътя и началото на скоростната част от трасето. Те маркираха края на бруталната (в най-добрия смисъл на думата) нова горна част, която карачите единодушно определиха като най-доброто попадение в обновеното трасе. На снимката – люлинската школа разчиства пътя за таланта от Майнатаун. Боги Фермата кара влака, Михаил Банов се вози. Митето Гайдов най-после с колело! След проточило се забавяне в доставката на новата му карбонова V10-ка, Митето е напълно оборудван, и макар и малко труден за разпознаване, е все така ключов карач по трасето. Нов спонсор в лицето на TrueRiders, ново джърси, нова каска, изцяло ново колело – дет’ се вика, тотална промяна за него. 15-то място на финала – класиране, което той със сигурност ще иска да подобри за следващото състезания, националния шампионат в Чепеларе. До тогава има около месец, така че Митето има всички шансове да свикне напълно с новата си екипировка и да се представи отлично. Да му пожелаем успех! След обяд в петък трасето започна видимо да се изравя и да се видоизменя – откриваха се все повече корени, все чепато застанали, а най-караните линии бързо се изравяха и се превръщаха в поглъщащи скоростта дупки. След края на тренировките идва време за почивка, душ, хапване, басейнче, и настройки по колелото. Константин Димов (Shockblaze) показва как се сервизира шок – Тино беше пръснал сергията на тротоара на главната пешеходна улица в Боровец (кръстена набързо „Созопол“ поради многото сергии, магазинчета и изненадващо големия пичкопоток) и най-спокойно си човъркаше. Колелото на стенда, наоколо всякакви видове масла, чарколяк и инструменти, циганията е пълна, но на нас именно така ни харесва, за това му казваме едно голямо евала! Малко по-късно, партито тече с пълна сила – Пецата, тийм мениджър на отбора на DRAG, празнува своя 23-ти… не… 38-ми юбилей, и е събрал мощна дружина за отбелязване на повода. Надигат се канчета и бутилки, крещи се, музиката дъни както си му е реда, идва полиция, аз искам да се снимам с тях, някой ме спира… Забавата е пълна. Един от хората, носещи най-голяма вина за съществуването на Borovets Bike Park и провеждането на състезанието, Сашо Илиев вече е докарал биткаджийския поглед. И Ханибал Лектър да си, пак ще се стреснеш поне малко, т.е. може и да не се насереш, ама напикаването не ти мърда. Сашко или се е напил на манерка, или просто дебне някой да не прави мизерии в неговия курорт. Май по-скоро е първото – ето и снимка на благия Сашко, който се усмихва, клати се под влиянието на променливата от промилите гравитация и показва със гордост плаката на състезанието, за което е положил месеци труд. Това е вашият екип „трасе“ на Боровец – Сашко и Марк, неразделни като Буч Касиди и Сънденс Кид от старите уестърни, облечени в дървосекачески ризи, и размахващи полупразна бутилка. Да живее Дивия Запад над Самоков! Час и половина след предната снимка, тротоарния байк-сервиз на Тино все още е на мястото си. Часът наближава 12, а по плочките все още се търкалят инструменти и части, макар че главното замесено лице не се наблюдава наоколо. Екип „трасе“, облечен в каре и пиян кат’ прасе. Къде сме, по дяволите? Има ли нещо интересно наоколо? Някой забелязва интересна фигурка във витрината на магазин за сувенири. Това май е шампионската титла на Росен, някой да му се обади и да му каже, че няма за кво да се състезава, ами да вземе да слезе до долу да си го прибере от витрината… „Титлата“ е с формата на чаша, символика ли улавям..?! Намираме Тино – прибрал си е цирка, и се чувстваме длъжни да го поощрим за култовото изпълнение. Тино получава погалване по главата от Марк; май му харесва? Момчета, вършите странни неща, смущавате ме! При Сашко нещата изглеждат съвсем нормални, това действие явно не е странно за него – дори май е добре оттренирано… Като стана въпрос за странно, ето човекът, чиято снимка стои срещу тази дума в речника. Зозка, каква е тая маруля бе, копеле? Защо ти виси от устата? Отговоря ми – мммъъъъъаааааааъъъъъъъъ… Аааа, това ли било, яяясно… Решаваме все пак да намерим Росен и да му споделим за чакащата го на витрината титла. Хм, май трябва да му направят нова, с формата на наргиле… Ше те… и у спортиста! Зозката си е загубил марулята и си търси друга забава. Решаваме да се направим на герои от компютърни игри. Той заема стойка тип Mortal Kombat, аз пък насочвам статив като BFG-то от Quake. Ясно е, че ще ме бие, няма какво да направя срещу заплахата с канче. За това решаваме да играем по-традиционни и миролюбиви игри, като например криеница. Зозев се представя изключително добре. Ебах те в Худинито, как се завря там? В крайна сметка се ориентираме към конния спорт – все пак е най-близко до нашия! Дий да еба…. Зозката решава да вкара малко стил в карането, така де, язденето си, и подкарва коня с one hander. Аз пък откривам, че има и по-лесен начин да го раздаваш стилно – хората са си сложили копче за whip. Дори всъщност са две, да избираш според това кой ти е водещия крак и на коя страна го въртиш по-лесно! В крайна сметка май най-стилно го раздават wannabe pimp-овете на долния етаж в нощния бар. ВИП сепаре, отлежали напитки…. Абе, кой си показва шкембето там в ляво до масата? На следващата сутрин положението е мътно – Colgate Тотал Щета, бели петна в спомените от предната вечер, зачервени очи и тежка походка. Съвсем логично пропускам закуската и се отправям към финалната зона. Непознати хора ме питат как съм след снощи; какво се е случвало, мамка му? Навън е чудесно – хладно, ветровито, мъгливо, започва да вали дъжд. Ако беше жега с тоя махмурлук щях да почина някъде по горите на Боровец… Дишам дълбоко и се моля земята да спре да се клати. Преди да се усетя часовника удря 11 и спешно се качвам на лифта. Снимам преминаващите отдолу карачи – Тодор Киров изглежда е поокалял крачолите, макар че всички долу разправят, че дъжда е подобрил значително условията по трасето и сцеплението е по-добро от колкото в прахоляка. Въпреки това в боксовете се обсъждат гуми за кал и линиите в мокрото – никой не знае дали дъжда ще престане или ще превърне трасето в тресавище. За щастие спира още докато се качвам нагоре. Пътеката ме посреща с перфектни условия – навлажнената почва означава само едно, ОРАН! Роб Смит е тук с брат си – други англичани този път няма, но и тези двамата май са достатъчни. Ед има тотално различен стил на каране от брат си – той се движи значително повече върху колелото и изглежда една идея по-нестабилен, докато Роб е супер статичен и все едно кара по релси. На практика обаче Ед също е супер бърз – трети на квалификациите и втори на финала. Интересно е, че въпреки че е записан в същия отбор като Роб, Blazing Bikes / Santa Cruz, Ед кара Mondraker. Колелата и на двамата са безумно леки и същевременно огромни като размер, без самите те да са някакви гиганти. Изводът за вас – трябва да се карат големи рамки. Изводът за мен – не се хващай на бас за тегла на чужди велосипеди на пияна глава. Дължа петолевка на Роб. Мразя да ме вали и да посинявам от студ край трасетата, но на Боровец забравям и за дъжда и за вятъра – атмосферата, която създава мъглата и резкия контраст с наситено зелената растителност са нещо уникално. От всякъде лъха на свежест – дори росата в тревата, която ми мокри крачолите, докато търся позиции за снимане и оглеждам различните перспективи, не може да ми развали настроението. Единствено махмурлука все още се обажда от време на време с рязко настъпващи вълни главоболие и световъртеж. Borovets Mountain Bike Park вече е оборудван със страхотни табели, маркиращи трасетата – с посочени телефони в случай на злополука и изброяващи съвсем грамотно на български и английски правата и ограниченията за посетителите на байк парка, те изглеждат съвсем като истински. Евала Боровец, ашколсун Байк Парк! Преди да се усетя тренировките свършват и идва време за квалификациите. Насрочването им за събота значително разтоварва програмата за неделя, и позволява на участниците да проверят с какво темпо се движат спрямо останалите ден преди финала. Старта ме сварва леко по бели гащи, и едва успявам да снимам Роб Смит, който е един от първите по трасето. Последователността на групите и реда на стартиране е меко казано странен, няма нищо общо със стартирането по номера, с което сме свикнали от предишни години. Някой ми споменава, че състезателите са наредени по UCI точки…? Странна история, но вече няма значение, екшън! Щом се кара за време нещата стават сериозни. Силно намалява процента на чупките и заигравките по трасето, всички са максимално концентрирани в задачата с най-висок приоритет – да слезеш до долу колкото се може по-бързо и без грешки. В тази игра има само двама участници – карача и трасето пред него. Необходим е тотален фокус. Тази снимка е малко извън хронологията на събитията и представлява кроп от кадър, сниман на сутрешните тренировки в неделя, но тя най-добре илюстрира необходимата нагласа за това да сцепиш гъзовете на другите и да дадеш най-добро време с юнашки аванс пред втория. Така, значи – заставате пред огледалото вкъщи, и тренирате този поглед. Очите ви трябва да показват пълна решимост да унищожите всичко, което ви се изправи на пътя. Трябва да сте решени, че ще се изправите срещу планината и ще я раздробите на молекулярно ниво. Трябва към всеки завой, корен и камък да подхождате с такава безмилостност, сякаш са правили фистинг на малката ви сестричка (не че могат, но все пак – представете си го). Тотална анихилация на трасе и конкуренция. Повтаряйте си тази мантра достатъчно упорито, и един ден ще започнете да говорите бавно, да карате бързо, а в личната ви карта ще пише Robert Smith, United Kingdom. Отново кадър, нарушаващ хронологията на квалификациите, това е един от малкото хора, които владеят тази нагласа. Виктор Любенов може и да не е от известните имена по състезанията, но на Боровец той показа, че е истински джедай, давайки второ време на квалификацията в категория Open. Снимката е от финала, но показва, че голямото момче има подход към нещата – с четири пръста на кормилото, поглед, трасиращ най-бързата линия по пътя до долу, и решимостта, че няма какво да го спре, Виктор е човек, за който трябва да се ослушвате по трасетата… По всяка вероятност ще ви застигне отзад, при което най-добронамерено ви съветваме да му направите път. Обратно към квалификациите. Какъв е начина да накараш траялджия да присъства на състезание по спускане? Единия е, естествено, да го примамиш с биричка. Другия е просто траялджията да се казва Симеон Предов. Мони снимаше видео, което скоро ще можете да видите в неговия сайт X-Events. Малко по-надолу е залегнал Васко Митев, който снима всичко, което мърда. В случая това е Зозката, който мърда на мръсна газ на излизане от двата виража и се забавлява на макс… Мърдайки. Георги Радев е един от малкото хора, които хем карат за класиране, хем не спират да се забавляват по трасето. Въпреки, че квалификацията му не минава съвсем по план, Жорката не се отказва и на следващия ден звездите за него най-после се подреждат като за чисто финално спускане – ето, че можело! Резултатът? Четвърти в UCI категорията – и това ако не е резултат! Едва ли е нужно да казваме, че по лицето му след състезанието се четеше огромно облекчение, удовлетворение и спокойствие. Време беше! Другия път още по-добре – Жорката го може. Михаил Банов на една от дървените рампи по време на квалификацията. За съжаление Мишо пропусна финала поради лошо падане и счупване на пръст, което го вади от строя общо взето до Чепеларе. В отбора на RAM се забелязва някакъв странен фетиш към чупенето на пръсти – първо Фермата на Сопот, сега Мишо на Боровец… Момчета, стига сте сочили докато падате, моля! Не е културно най-малкото… В хардтейл категорията има момчета, които наистина карат сериозно. На снимката – Виктор Цивнев, втори в квалификацията и победител на финала, на един от участъците под лифта. Времето му на финала – 4:11.41, смятайте само какво ще се случи, когато Виктор се качи на хубаво DH колело… Като заговорихме за перспективни карачи, няма как да не споменем Христо Тодоров, aka Пайнера. Ицето прави с почвата това, което Мойсей навремето е направил с морето – кара я да се маха от пътя му. С две думи бесна оран! Слаба квалификация, в която единственото хубаво нещо като че ли е този кадър, но нечовешко избухване на финала – първо място след смъкнати 30 секунди от времето. Машалла, ефенди, ашколсун! Боги Фермата изписва виража преди широкия открит завой малко преди финалната част, газта е навита до дупка. Четвърто място на квалификацията, четвърто и на финала – Боги ни обвинява със Сашко, че сме му залепили две четворки на колелото и сме го урочасали, може и да е прав…? Гореспоменатия широк завой след виража предразполага към именно такива минавания – с вратите напред по вътрешната линия – на пръв поглед лесно упражнение по дрифт, но на практика доста коварно… Единия вариянт за предобряне включва взимане на завоя по допирателната някъде малко след средата, при което отиваш директно за проверка на малинажа надолу по пистата (доволно стръмна точно в този участък). В сравнение с излитанията в Сопотските дерета този вариант за падане е направо приятен и миналата година тук нямаше нищо, но за това състезание организаторите се бяха постарали с осигурителна мрежа – похвално. Алтернативния кур-капан представляваше тази комбинация от бабуна и пънче точно на изхода от завоя, която изигра лош номер на не един или двама участници. В случая жертвата е Дидар Амин – това падане на квалификацията като че ли запази мащаба на мощното завръщане на Дидо в тайна до самия финал, но за това – след малко. След края на квалификациите се заприказвам с Боби Крумов от TrueRiders долу във финалната зона. Не знам дали сте обръщали внимание на този му навик, но Боби обича да оставя разнообразни бележки по колелата си. Адресирани към него самия, мини-ремайндърчетата на Боби са чудесен мотиватор за онези моменти, в които се чудиш дали даваш достатъчно газ. Съвсем целенасочено хвърлих бърз поглед към новото му DH колело, и никак не бях изненадан от тази бележка. Боби, ти си ебаси класика, честно! Денят скоро приключва и скоро вече сме обратно по стаите за преобличане и бърз душ. Ето така изглеждат краката на човек, трамбовал цял ден в смесицата от роса, влажна почва и прах по трасето на Боровец. Следва любимия момент от деня – събуването на планинските обувки и разцъкването бос по мокета. Няма такъв рахат! Не е лесно да се ходи пеша на маунтинбайк състезание, а и това да знаеш колко по-лесно и приятно се минава по същите тези места и участъци с колело прави ситуацията още по-мизерна… Вечерта си говорим как днес няма да пием, ще си легнем рано и ще се пазим за утре – Марк и Сашо искат да карат, аз трябва да хвана гората от рано за да не изпускам сутрешните тренировки отново. В 11 вече съм стаята, събличам ризата (каре баце, как иначе…) и се готвя да се метна в кревата, когато някой споделя еретичната мисъл да слезем да видим какво се случва в бара на Рила. КРЪГОМ! Телепортирам се в същото онова заведение, от което са ме изгонили снощи, а бармана налива шотове за добре дошли – момчета, до сега бях на сватба, това е от мене, наздраве! Как да му откаже човек… Не след дълго положението започва да излиза от контрол – Сашо разправя как си бил сложил лимит от 12 текили, защото само за толкова имал пари, Марк ближе 13-левов Джак Даниелс – свиди му се да удари мъжка глътка, а си личи че му се пие, та му се реве, а аз се боря с гузната си съвест и намеренията за трезвеност от по-рано. Самоконтрола надделява и се оттеглям към стаята, а мойто 13-левово Джакче се клямбучка в стомаха ми заедно с още някакви random шотове и някакъв горящ коктейл, с който замалко щяхме да се подпалим. Както казват рекламите – консумирайте отговорно, нали така. Лягам си, само за да се събудя от мощния суплекс на Косьо Катев от TrueRiders, който се е превъплатил в Мистър Боровец, препасан с лента за трасе и хартиена корона… Ясноо, допинг контрола явно е минал и наш’те са решили да подходят изключително отговорно кум консумацията. На следващата сутрин се радвам на живота без главобол… За разлика от Сашко, който се събужда с думите „алеле майко…“. Навън преобладава слънчево време, и макар че все още е доста студено, може да се каже, е деня се очертава като доста приятен. Снимам солидната опашка за лифта – това е едва края й – и се радвам на факта, че фотографите се ползват с предимство – всяка втора седалка е без куки за колела и съответно е празна… Мятам се на лифта и след минути съм горе. На старта се засичам с Иван Гиргинов от RAM Bikes в оригиналната стартова къщичка, конструирана изцяло от дървен материал – евалата на архитектите, старта си има всичко, включително и парапет за подпиране на стартиращия, с интегриран в него работен плот за хората от времеизмерването и стартовия маршал. Ванката кара отлично през целия състезателен уикенд и прави силно представяне на квалификациите, където е втори, но падане на финала го праща на 5-то място. Малко по-надолу по трасето засичам Марк в учудващо добра кондиция. Обяснението на този фенонем е лесно – всяка машина върви по-добре със 100 октана гориво в резервоара. Марк настъпва газта мъжката и видимо се кефи на карането. В категория жени напоследък се заформя сериозна конкуренция – може да са само три, но за сметка на това ситуацията е силно интригуваща. Илинда Евтимова, българската Трейси Моузли, е по-силна от всякога – от този сезон с нов отбор и ново колело, тя не спира да побеждава. В същото време всички знаем, че е само въпрос на време основната и противничка по трасетата, Ева Димитрова от Чета++, да се качи на първото място – въпроса е кога? А за да е наистина интригуващо – от този сезон имаме и нов играч на терена – Ани Томева от Свободно Измерение. С малко опит, но много талант (една дума – Златица), тя е голямото неизвестно. Спомнете си Mini-DH състезанието в Западен Парк, София – първо състезание, първа победа – какво ли още ще видим от Ани? За наше огромно съжаление тя не успя да участва на Боровец – състезание от този ранг щеше да й даде огромно количество опит и увереност. На снимката – Ева излиза на припек в горната част от трасето. Същия завой, няколко минути по-късно, коренно различна обстановка. Слънцето и светлината са отстъпили място на мрак и убити тонове. Стивиан Гатев няма време за глезотии, задачата е сериозна – той владее тъмната страна на Силата, и с нейна помощ успява да се добере до 5-то място в UCI 17+ категорията. Голям респект за младия Лорд Вейдър от Севлиево! Ако Стиви е бъдещия Вейдър, то Росен е Т-1000 от Терминатора. Преследвайки целта методично и неумолимо, той няма да спре, докато някой не го метне в казан с разтопен метал… или с джибри, за да е по-нашенско. Кофти падане във финала за него означаваше трето място след двамата братя Смит. Без падането… кой знае? За финала менюто е ясно – дупки и корени в титанични количества, трасето вече е изцяло различно от петъка. И въпреки това карачите смъкват от времената си спрямо квалификацията в събота – машини! Любомир Недялков от отбора на Shockblaze шпори – той демонстрираше каране на доста високо ниво през всичките дни на състезанието. Резултатът – 7-ми на квалификацията, 13-ти на финала. Дами и господа, Роб Смит – вече с две първи места от български състезания този сезон, това е англичанина, който служи за мерило на българските спускачи. За ориентир – по стандартите на Световната Купа Роб е карач над средното ниво, но със сигурност не е достатъчно бърз за топ 20; по стандартите на състезанията във Великобритания нивото му е доста добро, а по Българските стандарти карането му до скоро беше нещо едва ли не извън законите на физиката. По този повод, предлагам въвеждането на нова мерна единица за бързина – един Роб. Онагледявам – Роб е спуснал трасето за 3:25.77, а Росен е дал време 3:41.57. Превърнато в секунди и сметкато като отношение, това означава, че Росен е карал със скорост приблизително 0.93 Роба. Илинда пък е успяла със своето време от 4:53.00 да развие скорост от 0.7 Роба. Някой по- на „ти“ с математиката може да сметне коефицент на увеличаване на темпото на българските състезатели за състезанията, в които са карали срещу Роб, и ще можем да изчислим приблизително кога ще имаме състезател, способен да развие скорост 1 Роб. Нещо повече – при достатъчно входящи данни, всеки изправял се в състезание срещу Роб Смит, ще може да изчисли кога се очаква да развие скорост от 1 Роб. Някой желаещ да изчисли? Калине? Ето, например младежите вдигат нивото нечовешки – вече имаме момчета на по 15-16 години, способни да карат с темпо много близко до това на опитните ни състезатели. На вашите екрани – Асен Стратиев (Go Ride Kona), втори при младежите, скорост 0.89 Роба. Същия участък, същата линия, само че с падане малко след това – На Тино не му провървя на финала. С по-малко от 3 секунди разлика от Ицето, Тино спокойно можеше да е първи с убийствено време. Въпреки това, средна скорост от 0.86 Роба с падане не е за подценяване. По въпроса с паданията – още от миналата година се чудя дали това дърво може да падне. Всички казват, че няма как, но в крайна сметка теорията трябва да се изпита на практика. Почти се стига до посочване на доброволец, когато (Х)ристо от сноуборд крюто Ninja Squad решава на своя иницатива да тества какво ще се случи. Наш Ристо така или иначе е свикнал да разцъква по такива „структури“ – ако имаше сняг, сигурно щеше да пързаля ствола с дъската. Сега обаче е лято, и той е викнат да снима ония лумпени с колелата – така и така е тук, що пък да не пробва и малко кадри отгоре. Христо и брат му Димо са основни виновници за краткото, но доста приятно клипче за състезанието в Сопот – сега чакаме материал и от Боровец. А пък ако на някое от следващите състезания видите някой дългокос, размъкнат човек с камера – черпете го една бира, по всяка вероятност е някой от тях. Оператори, фотографи, отборни шатри и бусове, стотици участници, скъпи колела, скорости доближаващи 1 Роб… Май вече мащабите на състезателната сцена в България не са чак толкова малки, нали? Имаме си дори и гости от Гърция, за пореден път – Markos BOURNIAS раздава стил на финалния скок покрай кабинката. Гърците тази година всъщност са сила – цели 7 човека караха, и бяха налазили трасетата за пешеходен оглед още в четвъртък. А това е българинът с най-добро време на това състезание. Карайки в категория Open 17+ поради липса на UCI лиценз, Дидар Амин направи едно чудесно завръщане към българската downhill сцена, след продължителна пауза. От много време не се беше случвало някой да даде по-добре време от Росен, и всички бяха много приятни изненадани от представянето на Дидо, който караше мъжката още от старта на тренировката. Голямо браво! Преминаваме към награждаванията директно с най-ценния се момент от церемонията – без да има отделна категория „ветерани“ най-опитните карачи по трасето бяха помолени да излязат на стълбицата в знак на респект. Любо Тодоров, познат още така като Бирата, използва този момент да предложи брак на своята приятелка. Смело, красиво, искрено и изключително красноречиво за това какво представлява маунтинбайк общността. Няма друга такава пасмина, с която можеш една вечер да забравиш, че си зрял човек и да се търкаляш мъртво пиян все едно си на лагер в 10-ти клас, а на другия ден някой да падне на колене и да извади кутийка с пръстен изпод прашното джърси, задавайки може би най-важния въпрос в живота си. Така, да оставим емоциите и разсъжденията за същността на нещата настрана, имаме да награждаваме мъжете в UCI категорията – светкавици, победоносно вдигнати ръце и аплодисменти.
Топ 5 UCI 17+:
  1. Робърт Смит (Blazing Bikes / Santa Cruz, UK)
  2. Едуард Смит (Blazing Bikes / Santa Cruz, UK)
  3. Росен Ковачев (DRAG Racing)
  4. Георги Радев (True Riders)
  5. Стивиан Гатев (Mountain Hill Troyan)
Участниците в хардтейл категорията също знаеха как се отваря шампанското.
Топ 5 HARDTAIL:
  1. Виктор Цивнев (Piratka DH Team)
  2. Теодор Тодоров (DRAG Racing)
  3. Ardijan DEMIROSKI, Македония (Extremebike Bitola)
  4. Искрен Василев
  5. Теодор Тодоров (КК „Алекси Николов“)
Продължавайки Star Wars аналогиите от по-горе, Съни е Оби Уан на микрофона – класическия избор за водещ, той се справи чудесно дори и при проблемите с батериите точно на награждаването. В тазия категория нямаме пет участнички, за това сме само с топ три – три, ама какви!
Топ 3 ЖЕНИ:
  1. Илинда Евтимова (DRAG Racing)
  2. Ева Димитрова (Чета++)
  3. Уенди Глоувър, UK
Вижте ги – Асен прилича на Бийвъс с тези жестове с ръцете, а Тино се пази от шампанското с чека от награждаването и бяга от подиума – толкова млади, а вече истински класици.
Топ 5 МЛАДЕЖИ:
  1. Христо Тодоров
  2. Асен Стратиев (Go Ride Kona)
  3. Константин Димов (Shockblaze)
  4. Богдан Андреев (RAM Bikes)
  5. Иван Гиргинов (RAM Bikes)

Росен се радва на постижението на Дидар, и показва респект, качвайки го на конче на подиума. Ние пък си знаем, че Дидо е великан дори и когато не е на раменете на някой. Топ 5 OPEN 17+:
  1. Дидар Амин (DRAG Racing)
  2. Севелин Николов
  3. Валентин Пашков (Industrial)
  4. Иван Цонев (Mountain Hill Troyan)
  5. Владимир Динев




вторник, 28 юни, 2011 в 4:19
СЪБИТИЯ | , , , , ,
RSS feed с коментари

7 коментара по “BOROVETS BIKE PARK OPEN CUP 2011”

  1. Щуров казва:
    05/07/2011 в 21:42

    Агенте, най-силният ти репортаж ever! Чудесно завръщане на bikeporn. Алелуя!

    Отговор
  2. Vasil Mitev казва:
    05/07/2011 в 22:10

    Евала за кадрите и репортажа – сега разбрах защо казват че си най-добрия …….

    Отговор

Оставете отговор