Аз не съм просто боец. Аз съм поет, аз съм пророк, аз съм възкресител, аз съм спасителя на бокса – ако не бях аз, този спорт щеше да е мъртъв. -Мохамед Али

Всеки спорт има своите шампиони. Не просто победители, спортисти с много отличия, а шампиони. Хора с дух, хора с характер, хора, които с енергия и ентусиазъм разпалват околните и ги обединяват около велики идеи. Без идея, без кауза спортът остава едно самоцелно горене на калории. За това и мразим думата „спорт“. Планинското колоездене не е спорт. То е емоция, то е инстинкт, то е бягство от всичко наоколо и завръщане към природата, то е вятър в каската, мухи в устата и кал, набита на места, за които дори и майка ви е забравила… То е идея. Същата тази идея, която сте осъзнали, макар и може би не съвсем дефинирано, яхвайки първото си колело. Идеята за вашата свобода. Ние не сме Мохамед Али, не сме дори и една стотна от това, което той е постигнал. Но вярваме, че не са нужни много обяснения за да ни разберете. Ние сме първични – говорим директно, псуваме, пием, търкаляме се, после си разказваме историите и се смеем заедно. Караме колела – изненада, нали? Каляме се, падаме, тече ни пот, кръв, боли ни натъртеното. Харчим пари и се караме с гажетата, защото ревнуват от колелата и времето, което прекарваме с тях. Дървим го, зяпайки снимки на наточени байкове или брутални кадри с каране – в преносен смисъл, естествено. Съчетавайки полезното с приятното, резултатът е пред очите ви – велосипедно порно, задвижвано от идеята, че българското планинско колоездене има нужда от медия, фокусирана върху емоцията и настроението, вместо върху сухата информация. Едно визуално пътешествие далеч от компютърния екран и близо до онези неща, които ни карат да се чувстваме живи. Същите тези неща, от които изтръпваме. Ситуации, състояния и предизвикателства, по които се определяме. И независимо на какво ниво или каква дисциплина караш, изтръпването е налице, пътя е само един – напред, а определението е еднакво за всички карачи… Шампион. Every rider is a star.