FLASHBACK: OPEN DH MOUNTAIN HILL 2011

Няколко дни преди OPEN DH MOUNTAIN HILL 2012 е време отново да бръкнем дълбоко в архива ни от непубликувани материали и да си припомним какво се случи преди точно 12 месеца в града на троянската сливова и троянските коне… Оп, чакай, конете бяха в Троя, маааалко по- на юг. Мамка му, значи оставаме само с ракията… Нищо де, няма проблем! Тя чудесен повод да започнем нашата статия по следния начин: Петък вечер, настаняваме се в хотел Троян Плаза и още преди да сме се опомнили се озоваваме на масата с чаши в ръка. Както гласи една древна поговорка, когато си в Рим прави като римляните. Е, ние сме в Троян и пием ракия… Държим да отбележим, че го правим с повод – никога не сме се кефили на безпричинното пиене… Или поне не си спомняме! Каузата този път обаче е истински стойностна – пролетта на 2011-та маркира четвъртия юбилей на велосипедното порно! Да живей! Предстои пети… Празникът става повод за спонтанна и преобладаващо анонимна кампания със стикери, проведена под надслов „Лепни четворката брааат!“. Вдъхновени от грандиозния мащаб на импровизирания банкет по случай юбилея на предприятието се качваме в лобито на хотела и бомбим паркираните велосипеди наред. Колела, DIY калници, няма пощада! Загадъчните четворки се множат с темповете на люлински хлебарки след загасянето на лампите в кухнята… Лепим до припадък с надеждата да хвърлим всички в чуденка на следващия ден. В този момент забелязваме номера на колелото на Боби Крумов – сбора от цифрите в него e именно 4! Може би поради изпития алкохол съвпадението в първия момент ни се струва кармично… На следващата сутрин колелото на Боби изглежда някакси различно след първото спускане… Май трасето е кално? Тепърва предстои да го видим с очите си, но за поляната на финала вече сме сигурни! Бедстваме около 10-на минути в калта, която ни посреща на 20-на метра от мястото, определено за отборните шатри, но в крайна сметка някакси измъкваме буса от мини-тресавището и разпъваме цирка успешно. Научавайки за конспирацията с 4-ките Боби се съгласява да участва и собственоръчно лепва поредния стикер на каската си – оная работа със сбора на цифрите от номера така или иначе е прекалено завоалирана… С Пандата пък решаваме да проверим дали има все още спящи около поляната и предприемаме звукова офанзива с безумната комбинация от тромба и мегафон… Един вид слагаме компресор на турбото; резултатът обаче не е чак толкова оглушителен, колкото ни се иска. Организаторите са осигурили камиони за извозване на колелата и състезателите, но трасето е достатъчно късо, за да може да се кара и с бутане. Ние решаваме да последваме примера на голяма част от участниците и да трамбоваме до старта. Вървейки нагоре през гъстата растителност на троянския Балкан се борим с комарите и задухата – чувстваме се като в тропиците, въздуха е със 150% влажност! Забелязваме Росен Ковачев (Drag Racing), който както обикновно е един от първите по трасето и шпори през зеленажа на троянската джунгла като един истински Маугли! Пороят преди състезанието си е свършил пъкленото дело и почвата се е превърнала в кал. Истинска, гъста, лепкава, хлъзгава кал, която създава осезаеми проблеми с инерцията и сцеплението на повечето състезатели… …но не и на този. Теодор Тодоров от Варна раздава нечовешката газ през целия уикенд и с множество падания и минавания „на Муколец“ през техничните отсечки си заработва титлата в категория hardtail. Забележете остатъците от козирката и калта по дрехите му – Тедо е истински терминатор и не може да бъде спрян дори и от рок-гардъна с търкалящите се камъни в средната част от трасето! Безспорно един от най-коварните участъци на това състезание, тази секция е истинско предизвикателство в разкаляните условия. За разлика от рок-гардъна обаче, този участък (намиращ се непосредствено преди него) предлага реален избор на линии и изисква доста повече от това да владееш техниката „газ и молитва“… Мишо Банов (RAM Bikes, 2-ро място при младежите) влита по основната линия под погледите на Руси Славов от Чета++ и няколко други състезатели. Съвсем неусетно стигаме до старта – оказва се, че състезателите се стоварват от камионите на известно разстояние от реалното начало на трасето, и въртят няколко минути крос-китаризъм. Ние пък решаваме да разгледаме импровизирания заслон, събран от камънье и дървье на няколко метра от лентите на трасето – представяме си веднага камъните отрупани с тежки напитки и леки мезенца, а мястото изпълнено с верни приятели… Ех… Само ако не бяхме на състезание… Малко или много обаче сме се събрали в Троян именно заради карането – Любо Недялков от Shockblaze го доказва, минавайки с 300 през този интересен праг, намиращ се по средата на бърз и относително стръмен завой в горната част на трасето. Чудесен уикенд за него – карането му спори и в неделя той завършва първи. Честито! На този етап трасето все още е доста кално – сянката на гъстата растителност не позволява на напоената от пороя предишния ден почва да изсъхне и по трасето все още преобладават следи от гуми за мокро… Сашо Илиев обаче хвърчи през гъсталака без да му пука, че бялото джърси може да придобие кафяви отенъци… Слизаме обратно надолу тъкмо навреме, за да хванем минаването на Асен Стратиев през рок-гардъна. Силно каране за Асенчо и трето място при юношите! Едва един разкалян вираж по-надолу трасето сервира следващия бонус – дроп към прилично стръмна попивка. Жорката Радев (TrueRiders) го налазва на пълна газ – една от световните несправедливости в този живот е това, че него твърде рядко го виждаме качен на подиума… Не и този път. Трето място за него в крайното класиране при мъжете! Едва ли има нужда да споменаваме кой в крайна сметка се класира на първото място в същата категория – през 2011-та Росен Ковачев беше без конкуренция! Без конкуренция в категорията „хумор, сатира и забава“ пък са тези двамата хубавци – след края на съботните тренировки засичаме Сашко Башко и Марк Марковски да правят допълнително обхождане на трасето. Компенсирайки факта, че ги снимаме ходейки пеш, двамата се отчитат за кадъра с физиономии и поведение на умствено изостанали… Момчета, сбъркали сте състезанието, вие сте за Special Olympics, категория тотални ретарди! Марки показва и напреднал стадий на шизофрения – секунди след горната снимка получава факс и сменя тотално ролята; той тотално забравя, че е пеша и решава да ни демонстрира показно минаване на скока с whip и отбработен коцкарски жест с намигане на най-красивата фенка в тълпата… Дори и без колело и фенки май му се получава!? Малко по-късно психичното му състояние като че ли се е стабилизирало и прекарваме близо два часа в хотела, гледайки онлайн поредния кръг за Световната Купа на живо… Вечерите след тренировките са едно от най-яките неща по време на състезание, и Троян го доказва. Едно от доказателствата, или поредната наздравица? Нямаме представа, но положението не отива на добре, Сашко пак е с физиономия тип „леле колко ще ни е зле утре“… Единствено Ванката Гиргинов пази поведение, сърбайки бира, но на неговата възраст така или иначе му е рано да се прочува с алкохолни подвизи. Ние обаче нямаме подобни скрупули – най-малкото не се състезаваме… А и както се оказва сме достатъчно неблагоразумни да вдигнем на Зозката, който ни звъни от съседния Орешак. Последиците от това наше деяние скоро са ясни – останалите се запътват към стаите, а ние решаваме да налеем някой лев в местната таксиджийска индустрия. „Чиче, ще ме метнеш ли до Орешак? Ама с колелото?“ „Да бе, няма проблем…“. След малко вече преследваме чутите по телефона обещания за къща с басейн и водна пързалка по тъмната 8-километрова извънградска отсечка между Троян и Орешак… Жълтият телепорт ни стоварва в Орешак по средата на нищото, часът е около 1 през нощта. В селото няма кьорав череп по това време навън, а мисията да намерим Зозката и останалите изглежда почти непосилна. Заставаме пред единственото осветено магазинче на главната улица и ползваме жокер „обади се на приятел“. Съвсем скоро се озоваваме на маса (отново!), до нас в двора има басейн и водна пързалка, а Боби Попа, a.k.a. Metal Psycho подскача насам-натам с транспортното ни средство за прибиране към Троян… Докато обмисляме варианти за мятане в басейна без бански, от водата изскачат две е*ящи се жаби… … а от съседната постройка изскача Цолев, готов за плажуване. Решаваме, че след жабешкия секс никой не е достатъчно смел да влезе във водата без дезинфекция… Прилагаме я на себе си! Зозката обаче скоро започва да се зомбифицира от нетърпение и решаваме, че е време за басейн! За всеки случай продължаваме дезинфекцията и в самия басейн. Процедурата никога не би била пълна без ритуалната наздравица, която в студената вода изпълняваме през около 30 секунди с подгряваща цел. Павката нещо се е блърнал… Споменахме ли, че водата беше лееееко студена? Не, поправка, всъщност беше ледена! Кой идиот даде тази „гениална“ идея? Агонията по лицата ни е красноречива… Около секунда и 17 стотни след горната снимка осъществяваме рязка евакуация от басейна и влизаме на топло в къщата, където заварваме Боби изпаднал в дълбоко отчаяние… Чиче, да не е свършила ракията? А, не, май просто спи прав… Малко след 3 часа през нощта обаче ракията наистина май свършва… Време е да покараме колело! Очакват ни 8 нанадолни километра по пътя обратно към Троян, за които избягваме сигурна смърт поне десетина пъти… Притеснително често губим баланс и навлизаме рязко в банкета, а на няколко пъти се разминаваме с автомобили, чиито водачи със сигурност не са по-трезви от нас… За да е истинско забавлението единствената светлина, с която разполагаме, е от легендарния телефон Nokia с фенерче, чиято сила се оказва крайно недостатъчна за движение в тотален мрак с такава скорост… Премръзнали и с насълзени от студения въздух очи се добираме живи и (учудващо) здрави до първите светлини на Троян! Алилуя! Още малко и вече сме в центъра, снимаме жълтото „такси“ на един от мостовете за спомен, и се прибираме в хотела за няколко часа заслужена почивка. Неделната сутрин се оказва крайно не-вдъхновяваща – небето тъмнее и облаците над главите ни като че ли са излязли да изпълнят на бис пороя от преди два дни… Добре поне, че времето е достатъчно хладно, за да ни облекачава махмурлука от снощи! По всичко личи, че дъждът ще започне всеки момент и ще бъде обилен, което означава край на мечтите за каране със сухи гуми по стегнато и твърдо трасе… Сашо и Марк бързат да сложат отново Wetscream-овете. Няколко минути по-късно подозренията ни се сбъдват – започва да вали… Дъждът се оказва напоителен, но учудващо кратък. За около половин час върху шатрите се изсипват значителни количества вода, а на сушината под тях се водят оживени дискусии докога ще вали и какъв ще е ефекта на дъжда върху трасето, което вчера тамън беше започнало да изсъхва… Скоро дъждът спира и тренировките продължават с нормални темпове. Апаратурата за времеизмерването е монтирана и организаторите са напълно готови за квалификациите и финала. Боби Психото също е готов, въпреки снощната алкохолна одисея в Орешак, и вече здраво раздава газ по трасето. Нашата глава обаче понатежава и снимането не спори – скука е, не ни се занимава с нищо, искаме да лежим и да ядем супа някъде. Реанимацията обаче трябва да чака – дошли сме на състезание. Решаваме да разнообразим сериозното снимане с малко импровизирани глупости и ровим джобовете за възможен реквизит. Намираме такера, който предишните дни сме използвали за закачане на банери по трасето. Супер! Спасени сме от скуката! Първи „атакуваме“ Тедо, който май въобще не отразява насочената към него и колелото му смъртоносна заплаха… Снимането отново се превръща в забава – преструваме се, че играем на някаква real-life версия на Delta Force и насочваме „оръжието“ към минаващите колоездачи. Ебаси графиката има тая игра! Сашко обаче не си играе и раздава мощно газ – на финалното спускане обаче късмета му изневерява и той финишира бутайки, с пръсната и извадена от каплата задна гума. Тодор Киров от Кона стриже по една от последните горски отсечки – права, широка, бабунеста и с лек страничен наклон, тя представлява своеобразно интро към бързата финална част на трасето. Калин Рахнев отново е сред хората с най-големи шансове за подиум, но на финала няколко грешки го изпращат директно по средата на класирането. Подобна съдба сполетява и Стивиан Гатев, който кара едва ли не на домашен терен и има всички шансове да се бори за подиум… А за що не и победа? След квалификацията слизаме до финала, където забавата продължава с пълна сила. Заварваме Пупи и Марк в епичен MC battle – и двамата имат талант да измислят какви ли не глупости, в резултат на което от червените уреди за шумов тормоз се лее непрекъснат поток от безумни лафове… Лудница! Решаваме да се включим в трещенето и минаваме в режим 3D екшън… Добре дошли в троянския Half-Life! Винкел няма, ама пред такерО всички са равни! Горе ръцете и пусни мегафона! Марки е респектиран… При Цолев обаче не постигаме подобен успех – човека си има по-наболели проблеми, тежко му е от снощи и дори и сутрешната терапия с шкембета и бири в близката кръчма не успява да му вдъне живот… За това в крайна сметка си го изкарваме на Денис, който получава такер в главата, gangsta style! Headshot! Време е за финал! Започваме с жените; Ева Димитрова от Чета++ прелита финалния участък на мръсна газ – момичетата никак не си поплюват. Въпреки старанието и очевидно добрата скорост обаче Ева се оказва, че е направила няколко падания по трасето и се класира едва трета… А ето ви и една коза, разцъкваща си на freeride извън очертанията трасето – ей така, за разнообразие… Бихме могли да измислим един милион глупости по линия на сравненията с останалите същества от женски пол, каращи в този момент колела по трасето, но най-малкото от уважение няма да го направим! Не можем обаче да отречем, че снимката има златен потенциал в тази насока… Вместо това, ето ви един истински жив двукрак коч! По трасето вече са ветераните и Коста Карадинков печели респект както със скоростта, с която взима този завой, така и с екстра-спешъл PORNBIKE лепенката на каската! По време на състезанието чухме много оплаквания, че камъните се били местели, хлъзгаво било и т.н.. Контрираме и затапваме всички мрънкачи със снимката на този човек – Косьо Катев, най-безсмъртния джедай и един от оригиналните truerider-и… Aко въобще има такава дума в тълковния речник срещу нея трябва да стои именно негова снимка. Обърнете внимание на разположението на лостчетата на спирачките му – Косака борави и с двете спирачи с лявата си ръка! След ужасяващото падане по време на националния шампионат в Боровец през 2001-ва за него това е единствения начин въобще да бъде на колело – дясната му ръка (както той самия се изразява) е просто декоративна… Въпреки всичко обаче той е последният човек, когото ще чуете да се оплаква за нещо! Огромен респект – Косаче, ти си единствения истински победител в това състезание! След отминаването на бурята времето е чудесно, а поляните около финалната отсечка са приятно място за гледане… Всички сме много доволни от факта, че до края на деня времето устиска без много дъжд – така в крайна сметка се разминахме с повторното голямо разкалване на трасето, а финала протича при оптимални условия за карачи, публика и организатори… Дали ще имаме такъв късмет и тази година? Виктор Ненчев излита от последния скок на трасето – забележете колко европейски е маркирана линията на финала… От едната страна гордо е застанало българското знаме, а от другата са европейското такова и финалния флаг на шахматни квадрати. Така де, защо не? Състезанието си е сериозно дори в национален мащаб – не сме на някоя махленска проява… Финалната отсечка на трасето в Троян разполага с един от най-яките завои въобще – широк, мега-скоростен, затревен и с лек страничен наклон, той е способен да извади на показ индивидуалните стилове на всички карачи… Дори и човек да снима само на този завой, след състезанието ще може да напише учебник по техника на завиване; тук си личи всичко – агресия, стойка, увереност… На снимките няма двама еднакви карачи! В завоя се влиза с първа космическа след преминаването на този участък – големия дроп на излизане от гората е притегателно място за местната публика и тълпите са наистина респектиращи. На снимката – Ванката Гиргинов в полет. Връщаме се обратно към завоя след дропа с тази снимка на Симеон Стоилов – той е един от отличниците на старата школа, които в днешни дни играят ключова роля в развитието на българското планинско колоездене. На по-младите карачи Симо със сигурност е познат повече като част от организаторския екип на състезанието в Сопот, от колкото като бърз състезател. Историята обаче помни и други моменти, като например титлата Национален Шампион на България, завоювана на едно нечовешки кално трасе над Симеоново през 2004-та… На Троян Симо доказа, че има още хляб в старите кучета – шесто място в категория мъже с отлично време за него! Поредния представител на старата генерация бързи спускачи, Калин Рахнев дава второ време на квалификациите, обаче на финала карането му не върви и той губи сцепление на същия завой от снимките по-горе. Подобни случки са винаги драматични и разочароващи, когато се случат точно накрая, а както се оказва Калин е имал премеждия и на секцията с камъните… 15-то място за него. Награждаването започва! Първи, както обикновено, са твърдаците – заслужено най-отгоре на подиума е Тедо Тодоров (KK „Алекси Николов“), втори е Георги Ралевски а трети остава Виктор Цивнев (Piratka DH Team). При жените класирането е следното – Илинда Евтимова (Drag Racing) както обикновено е първа, следвана от Ани Томева (Свободно Измерение) и Евчето от Чета++. Състезанието в Троян е може би единственото такова в България в дисциплината спускане, на което има категория ветерани. Там първи е живата легенда Любо Бирата (Drag), втори е Софи (ZLE Racing), а трети остава Джопето, който е един от най-големите класици в историята на българския DH и се качва на подиума с фанелка на пакистанския национален отбор… Личи си, че сме в Троян – тук си имат Винпром, който май успява да преизпълни плана за петилетката, защото шампанското не се пести никак! Дори в junior категорията, която напоследък обикновено е ощетена откъм тази традиция, хвърчат тапи и пенливата течност се пръска навсякъде… Любо Недялков (Shockblaze) най-после реализира потенциала си и е първи, следван от Мишо Банов (RAM Bikes) и Асен Стратиев (Go Ride Kona). При мъжете изненадите са от първото място (принадлежащо на Росен Ковачев, Drag Racing) надолу – Руси Славов (Чета++) успява да разцепи троянския Балкан качествено, с мощно каране в типично негов стил, и завършва втори, а Жорката Радев (TrueRiders) най-после се качва на подиум, макар и на третото място. Какво ли ще стане на състезанието тази година…?