3… 2… 1… Пампорово countdown! Петък…

19:44, хотел Орловец, Пампорово. Остават по-малко от 16 часа до официалното откриване на Вело Парк Пампорово. Рязане на ленти, шампанско в кърмата на кораба и газ до ламарината – това ни очаква през следващите два дни в най-големия курорт на Родопите. Последните довършителни дейности по трасетата продължават и до този момент, а ние сме отново в ефир с най-новите подробности от днешния ден. Започваме деня с истинска българска класика – банята на пет звездния хотел Орловец е превърната в кухня; приготвя се деликатесна салата от домашни домати и сирене. С помощта на невероятните домати, напазарувани от плод и зеленчука в Смолян, се убеждаваме за пореден път, че именно това е храната на боговете! Качвайки се нагоре към DH трасето заварваме Сашко да чопли по кикъра на грандоманския финален скок, който към този момент все още има известна нужда от шейпване. Сашко оползотворява работата по скока със заснемане на lopata-cam видео! Признаваме си, че сме го пробвали и преди и резултатът определено е доста забавен! Засилката за финалния скок също е шейпвана, само че от мааалко по-голяма лопата… Багеристът отново си е играл с голямата мистрия! Резултатът е налице – най-новата магистрала в България, викайте Бойко да я открива! Засилката е готова! Качваме се с колата до средната част на трасето за да разгледаме новостите и пътьом решаваме да покажем рок гардъна по малко по-нестандартен начин… 3D камъни #1… 3D камъни #2… 3D камъни #3. Оползотворяваме слизането към стръмната част на трасето с малко хамалска дейност – със Сашко и останалите от екипа носим обезопасително оборудване – дюшеци и мрежи за долната част. По пътя надолу спираме да разгледаме последните подобрения по един от по-техничните скокове по трасето – от днес той е оборудван с дървена рампа преди началото на попивката, която превръща зловещата дупка в относително безопасно приземяване на равно… Слизаме до току-що завършената свързваща отсечка между стръмната част и финалния скок. Ани Томева от клуб Свободно Измерение е една от първите, зърнали трасето на живо. Смесената гора в долната част на трасето е доста широка, но това не пречи да има опасно стоящи дървета. Сашко се заема да ги обезопаси, и скоро виждаме първия поставен дюшек. Ани попива с поглед един от по-бързите завои в долната част – подозираме, че когато почвата слегне и трасето стане наистина бързо, този широк десен ще бъде един от по-забавните завои по трасето… С минаването на Ани (както и с нашия GoPro рън от малко по-късно) по трасето освен стъпки от обувки се появяват и първите следи от гуми. Сефтето е направено! Да ни е честит новият байк парк! Часът вече наближава три и половина следобед, когато заварваме бригадата да заглажда скока на излизане от гората… Ани и Сашко оглеждат и преценяват финалния скок. Fisheye обектива създава илюзията, че отскока е едва ли не по-дълъг от равната част, но на практика разстоянието е доооста голямо. Можем да го сравним единствено с големия скок на Боровец, но там е tabletop, тук е брутален stepdown. За сега само можем да си представяме какви whip-ове ще се въртят от него… Със Сашко тестваме стойката за колелата на мястото за миене – направена е мераклийската и на нея спокойно могат да бъдат почиствани поне по три колела едновременно. Похвално старание е вложено и в стойките на колелата, които са монтирани пред касите на лифта. Ани Томева тества, дали процепите побират и големи гуми… Резултатът е позитивен – всичко е сметнато и бъгове няма! Отправяме се към хотела и оставяме момчетата да довършват последните детайли по трасетата, докато ние подготвяме снимките, клипчетата и текстовете за настоящия материал. Ето така изглежда BIKEPORN офисът последните няколко дни – естествено, присъстват и неизменната купа с домати и сирене и студената биричка в края на деня… А това е и гледката от терасата, с която приключваме снимковия материал към настоящата статия и ви пожелаваме приятен уикенд! В случай, че сте планирали да го прекарате по трасетата на Пампорово, можем да ви гарантираме, че ще се видим на тях! До скоро! PS: като бонус за всички, които ще останат будни до по-късно, очаквайте и клипчета с първите спускания на DH и FR трасетата! Не пропускайте да видите сефтетата на двете трасета, дори и да го направите сутринта преди тръгването! Уикендът ще бъде епичен!

3… 2… 1… Пампорово countdown! Четвъртък…

Асене, има ли връзка? Работи ли микрофона? А! В ефир сме… Така! Добър вечер уважаеми зрители, добре дошли пред малкия екран! Настанете се удобно и си отворете биричка, защото отново се пренасяме в Пампорово – курорт, който буквално след малко повече от 24 часа ще посрещне първите си мръсни, потни, жадни за скорост, завои и камъни гости! Подготовката за откриването тече с пълна сила и като че ли с наближаването на уикенда напрежението и приоритетите се увеличават… Предстартовата треска започва да се усеща, трасетата започват да придобиват финален вид и всички усещат сърбежа за каране въпреки все по-натрупващата се умора от подготовката – това винаги е добър знак! Добър знак ни дава и времето, което става все по-добро! Това е гледката от стаята на хотела – никак не е зле като за „добро утро“, намираме се в истински горист рай… Красота! Утрото наистина е добро и добре познатият ни вече багер работи на пълни обороти, изглаждайки изхода от дървената рампа на големите скали край пътя. Слизането по рампата е дооооста стръмно и Сашко лази надолу в режим 4х4 за да даде указания на багериста… Той обаче няма нужда от кой-знае колко указания – дори и кратко вербално-жестикуларно обяснение му дава ясна представа какво точно трябва да се получи. Любимата ни машина влиза в ролята на огромна и доста скъпа мистрия и заглажда изхода от рампата с удивителна лекота и прецизност. Един от планираните за доразработване в дните преди откриването участъци се намира малко по-надолу и скоро слизаме натам. Наклонът изведнъж става сериозен и гората се сгъстява, което означава само едно – време е да прибегнем до ръчните инструменти. В този участък трасето върви странично на склона, което налага вкопаване от едната страна и допълнително изграждане от другата. Момчетата старателно укрепват натрупаното. Докато тече ръчната работа забелязваме нещо жълто между дърветата – багерът дебне, чакайки своя момент… Ние обаче си имаме още един багер – Кевън разкопава един от участъците със страничен наклон съвсем целенасочено опитвайки се да оголи всички камъни. Разпитваме го каква е идеята, и ни споделя, че само със страничен наклон няма да е достатъчно интересно… Малко по-късно се озоваваме в Смолян – момчетата от бригадата ни молят да напазаруваме още пирони. Намираме местния Нарко-оп, който се помещава в няма такава дупка… По времето на соца тази разпадаща се постройка сигурно е изпълнявала функциите на сладкарница, но в момента в нея се помещава учудващо добре заредена железария… Шефчето ни посреща с абсолютно нулев ентусиазъм – как ли би могло да е иначе, когато по цял ден продаваш тел, пирони и С-200… С абсолютно равнодушие пича ни отмерва равни количества 14- и 20-сантиметрови пирони за цифром и словом десет лева, а ние се възползваме от шанса да разгледаме стоката в „магазина“. Има уникални артикули – например тази безумна батерия за чешма тип делфин… Единствено цената от 65 лева ни спира от непредвидената покупка, но в крайна сметка май е за добре – ако го бяхме купили при всяко посещение в банята щеше да възниква чуденката дали трябва да погалим делфина за да източим чучурчето… За щастие получаваме гвоздеите точно преди да ни избие на тотална простащина… Носим ценния товар обратно към момчетата в Пампорово – вече е късен следобед и основното ядро на бригадата се готви да зареже копаенето за сметка на малко дърводелски задачи. Пътьом минаваме да хвърлим един поглед на новостите по участъка, на който оставихме момчетата да копаят по-рано. Заварваме коренно променена ситуация – по-голямата част от трасето вече е оформена и изгладена. Наклонът тук е доста респектиращ – винаги, когато уж гледайки напред по трасето успяваш да си хванеш краката в кадъра, е ясно, че мястото е брутално стръмно… Смесицата от широколистни и иглолистни дървета, образуваща широката и стръмна гора по-надолу прави тази част от трасето доста красива… Особено пък огряна от късното следобедно слънце и разцепена от току-що вкопаното в склона DH трасе! Налага се да доставим ценните гвоздеи малко по-нагоре по трасето заедно с част от ударниците от бригадата. Набързо измисляме схема за возене на 5 човека в комби заедно с цяло колело, гребло, резачка, няколко броя доста обемни раници и екипировка за каране… Придвижваме се нагоре с отворена задна дясна врата и багажник, дръжте се здраво момчета! Пироните са необходими за тази конструкция – доста респектиращ по размери wallride в горната половина на трасето. След десетина минути местене и въртене на заготовката за wallride-а Сашко решава, че за правилното позициониране на стената трябва да повика на помощ духа от бутилката. Чуденките скоро спират и истинската конструкция започва! Купените по-рано пирони най-после влизат в употреба! Основата за wallride-а вече е фиксирана, започва укрепването и монтажа на дъските от лицевата страна на стената. Показателно за мащабите на предстоящата дърводелска задача е количеството на оставащия ни дървен материал – основния скелет на wallride-а към този момент вече е изграден, а на купчината все още има много греди и дъски. Коста Карадинков подготвя поредната подпора… Моторният трион към този момент се превръща в най-добрия приятел на конструктора на трасета, заедно с теслата, пироните и рулетката. Наоколо се носи апетитен аромат на отработени двутактови газове… Дани от Concept Creative посича цяла редица зомбита с резачката… Или ако съдим по физиономията му поне си представя, че го прави, подравнявайки дъските в горната част на wallride-а – конструкцията трябва да има спретнат вид и правилна форма! Облицована с дъски, стената започва да изглежда внушително! Също толкова внушително изглеждат и подпорите от задната страна на wallride-а – конструкцията е нечовешки стабилна и със сигурност ще оцелее доста блъскане! Целият прогрес отново се записва от GoPro камерата на Сашко, който гласи поредица от timelapse клипчета от конструкцията на трасето… Ние пък се готвим за последния ден за подготовки преди официалния старт на сезона във Вело Парк Пампорово! В случай, че ви се гледа още материал за надъхване преди уикенда, очаквайте последното ни обобщаващо „предпремиерно“ включване от Пампорово именно петък вечерта! До тогава!

3… 2… 1… Пампорово countdown! Сряда…

Три дни преди голямото откриване сме отново в сърцето на Родопите, мисията – живо предаване с предстартовото броене до откриването на най-новия байк парк в България. Вело Парк Пампорово отваря врати този уикенд – ако не знаете какво означава това, ние ще ви кажем: всичките в планове за уикенда, различаващи се от епичен трип до Родопите с цел каране, са отменени. Официално. Толкова официално, че дори и Държавен Вестник не е достатъчно представителна трибуна, за да го обявим. За това го обявяваме тук – на страниците на онзи порно сайт, който можете да споделите и с вашите. И за да оправдаем името си, както и да се възползваме от факта, че ние вече сме тук, а вие все още гниете по офиси, класни стаи и други подобни, в следващите дни ще ви представим подмокрящи и одървящи предстартови кадри от трасетата над Пампорово. Старт! Сряда, 27-ми Юни. Основен проект за деня – ле гранде финале! Заварваме бай багер да оформя мащабен проект в самия край на трасето… Добре познатата ни вече машина се е окопала до манивелата и мести и оформя титанични количества пръст… Май Трансформърса строи вираж? Един от основните проектанти на трасето, Сашко Башко, изглежда доволен от реализацията на грандоманските си идеи. Напредъкът на работата се записва кадър по кадър от GoPro, монтирано на високотехнологичен статив тип „пръчка“. И ако се чудите как въпросната пръчка се забива в уж утъпканото трасе, ето обяснението – почвата е подгизнала брутално от пороите последните дни и на места все едно стъпваш върху маджун… Или пък е някакъв safety feature, за да боли по-малко при падане? Като гумената мека настилка по детските площадки… С всяка изминала минута виражът расте под вещото ръководство на Сашко – „стената“ вече се издига на височина колкото човешки ръст… Една малка демонстрация на мащаби – Кевън Бор, канадския карач, дошъл да живее в България, изглежда незначително дребен на фона на непрекъснато нарастващата стена от пръст и изграждащия я багер. Извивката е с огромен радиус, което със сигурност означава, че тук ще се лети с първа космическа… Няма втори такъв вираж в България! Единствено завоите по 4х трасето на Сопот имат някаква прилика като размери и радиуси, но там е друго… За момента единственото свързано с байковете нещо, което се е доближавало до този вираж, са обувките 5.10 на Кевън, но след броени дни тук вече ще има следи и от грайфери. Виражът е масивен във всички аспекти на думата – нищо общо с подпрените с клечки и дънерчета виражчета, по които сме свикнали да караме. Тук се борави с пръст, и то с много. Забележете дебелината на стената! За такива мащабни проекти си е необходима мощна техника, а за щастие в Пампорово момчетата разполагат с една от най-добрите „играчки“. Хидравличните бутала и маркучи на рамото на багера изглеждат като вени и сухожилия на атлет – разликата е тази, че колкото и големи атлети да държат лопатите, кирките и мотиките, някои задачи са просто непосилни за извършване на ръка… Сашко и оператора на багера действат в тотален синхрон, насочвайки прецизно действията на машината – двамата са окото и ръката на цялата операция. Завършека на поредния работен ден се маркира от багеристът с мощно „протягане“ на неуморните крайници на машината – Трансформърса отново показва способностите си… …след което си „поляга“ за дрямка в очакване на утрешния ден, който май се очертава да е още по-тежък и от днешния. Сашко и Кевън се възползват от случая и се снимат за спомен върху машината, за която всички сме единодушни, че е най-якото нещо, което сме виждали някога. И за всички, които се чудят как така сме посветили целия днешен материал на един-единствен елемент от трасето, ето едно доказателство, че това изобщо не е така… Огрооомен скок с мазна попивка, водеща право към гореописания в деатйли вираж – не се ангажираме с точни размери, но сме сигурни в едно… Тук ще е голямото зрелище! Зверско!

Според прогнозата за времето на Пампорово ни очаква слънчево и топло време следващите няколко дни, така че работата ще продължи с пълна сила и камерата на BIKEPORN ще ви представи отново най-интересното от деня утре вечер! Stay tuned!

LIVING THE DREAM

Дупка. Кратък участък гладък асфалт, рязка маневра и отново целия лаптоп подскача в ръцете ни. Клавиатурата като че ли има своя идея за правописа на думите – няма проблем, ще проверяваме после. Возим се на последния ред седалки в маршрутката София – Смолян с бясна (поне за раздрънкан микробус като този) скорост към поредното маунтинбайк приключение. Колко ли километри сме навъртяли покрай тия колела… Безумно е. Сезон 2012 едва сега започна, а вече сме нагазили до под мишниците в календар с мероприятия, разпиляни по всички краища на България. Почти всяка седмица сме на път. До преди няколко години само можехме да си мечтаем за такава активност, а сега новините от сцената валят една след друга – състезания, отбори, организирани карания, нови трасета, все по-висока инициативност от страна на курортите… Ако не следите всичко това ви съветваме да започнете да го правите много внимателно, защото във всеки един момент (дори сега, когато четете тези редове) около нас се случва нещо значимо. Гледаме живо предаване с реализацията на една смела идея – България да се позиционира трайно на глобалната маунтинбайк карта. Не се наемаме да твърдим чия глава е родила първа тази идея – най-малкото защото според нас това е колективно желание. Една обща, рядко казвана гласно мечта, според която малката ни седем милионна ни държава, някой ден може да разполага с класни карачи във всички маунтинбайк дисциплини и места за каране на световно ниво. Само като се замислиш какви планини имаме – Витоша, Рила, Пирин, Стара Планина, Родопите… Рай! Поредната рязка маневра на буса ни изважда от унеса и поставя размислите в конкретната перспектива на настоящото ни пътуване – отиваме към Пампорово! Мисията? Препремиерна разходка по едно от най-яките (по думите на създателите му) трасета за спускане в България! Без да се вдига много-много шум около проекта, в най-големия ни родопски курорт вече няколко седмици се редят секция след секция от чисто новото DH трасе, като с това се поставя началото на развитието на Пампорово като маунтинбайк дестинация. Вдъхновени от успехите на Shambhala Bike Park и Borovets Bike Park от ръководството на курорта имат желанието Родопите също да се сдобият с байк-парк на световно ниво. Е, знаейки кой стои зад реализацията на проекта, можем съвсем отговорно да заявим, че това няма как да не се случи – в епицентъра на събитията на Пампорово се намира екипът на Concept Creative: същите хора, които подготвиха и страхотните трасета на Боровец. Връщайки се към темата от преди малко можем да кажем, че те вече няколко години не просто споделят визията за българската маунтинбайк мечта, но и се будят, работят, ядат и заспиват с нея. Living the dream в най-буквалния смисъл на фразата – дори мислим, че тя вече няма нужда от превод! Пристигаме в Пампорово по обяд, където ни посрещат райското време и пикапа на момчетата от екипа. След няколко минути возене по криволичещ асфалтов път достигаме широк завой, край който текат основните строителни дейности за деня… Заварваме Дани от Concept Creative отново във вихъра на събитията – майтапим се, че неговите снимки са все някакви работни… Какво да се прави, съдба! Или пък просто Дани бачка като вол постоянно? Може би и двете! Мостстрой АД в действие! Вече с нова верига за резачката, Дани и компания подхващат изработката на доста мащабна дървена конструкция, прекарваща трасето странично през една огромна скала. Техническият контрол е сериозен – Хели е едва на половин годинка, но вече следи изкъсо действията на баща си и колегите му. Когато малката е на смяна всеки накриво тръгнал пирон се вади и се забива нов! Въпреки, че момчетата са едва в началото на изграждането на „виадукта“, количеството на струпания наблизо дървен материал е красноречиво за мащабите на конструкцията. От тея греди ще излезе бая мост, да знаете! Оставяме Дани и останалите да се трудят по дървенията и се гмуркаме в гората. Около педесетина метра по-надолу попадаме в царството на мъха, камъните и шарената сянка. Там попадаме и на първия мъжки участък – широк рок гардън с поне няколко тотално различни линии и две-три отчетливи „стъпала“. Когато трасето се подкара тази секция ще е една от най-интересните. На излизане от рок-гардъна отново има няколко варианта за минаване, като може би най-много трафик ще привлече този пън, през който се получава не много голям, но за сметка на това интересен дроп. До каменната секция виждаме захвърлен Nukeproof-а на Кевън Бор – канадски карач, който наскоро се премести да живее в България заедно с баща си. Кевън все още няма право да работи легално в България, но това не му пречи да помага на момчетата за трасето в Пампорово… …което той прави на драго сърце. Кевън очевидно има опит в строенето на трасета и го заварваме да шейпва един от виражите след рок гардъна. Споделя ни колко много се кефи, че е разбрал за този проект, и че има възможност да участва. Според него потенциалът на мястото е огромен, а подкрепата на курорта – уникален шанс нещата да се случат както трябва. Палци горе за Пампорово! Палци горе и за Сашко Башко, който ни посреща с татовско помахване от платформата на малък планински мотокар с много интересно име и огромна проходимост. Сашко е един от основните движещи фактори в проектирането на трасето и споделя желанието си да го направи епично. В този проект обаче няма шефове и трудоваци – всички се потят здраво и вършат каквото е нужно, за да върви работата. Момчетата разполагат с подкрепата на няколко много полезни машини и техните оператори, но все пак някой трябва да мята камъните върху платформата… Сашко се залавя със задачата без да се чуди. След малко се налага допълнително укрепване на един интересен праг по трасето, и резачката отново влиза в играта. Момчетата споделят с гордост, че като изключим мостовата конструкция на Дани, всички останали елементи по трасето са изградени с дървесина от паднали дървета. Похвално! В една от почивките снимаме марката и номера на мотокарчето – от тях тръгва един от основните лафове, които може би ще се чуват за по-рисковите линии по трасето: „Смееш ли? Заеби!“ Към 4 следобед работният ден на бригадата приключва, и идва време за тестване на направеното. Насочваме се към пикапа – Сашко и Кевън се готвят да ни покажат някои от по-интересните участъци по трасето. Сашко е опънал мазна усмивка, изразяваща задоволство от свършената работа и предстоящото тестване на трасето – това е един от най-сладките моменти, добре познати на всички, които някога са се занимавали да копаят в гората. Удоволствието да караш по трасе, което до скоро е било само в главата ти, не може да се сравни с нищо… По пътя нагоре Ники, шофьора на пикапа, в един момент започва да раздава яката газ въпреки уговорката да кара кротко, и Сашко му тропа да намали за да не изпаднем… Резултат няма. За щастие оцеляваме, а обяснението на Ники е просто – „Еми то така ми дойде с музиката…“ Скоро вече сме на трасето, и Кевън влита в един от първите завои с триста. Не го питаме дали е заради музиката, защото при него май по принцип нещата с случват така… Мда, определено не е от музиката – Кевън си бичи яко по пресните виражи, а трасето просто предразполага към агресивно каране. Началото е приятно и заиграващо – перфектното интро с много ритъм и скорост без кой-знае колко технични участъци. Слизайки надолу се натъкваме на следи от диви животни – момчетата ни разказват, че из пампоровските гори човек често може да види сърни, а оня ден се били натъкнали и на следи от мечешки лапи… Истинска дива природа! Засичаме Сашко и Кевън отново малко по-надолу, на едно от пресичанията на писти по трасето. Двамата изчакват за снимки на един предстоящ интересени участък, а зад тях над дърветата се извисява кулата на вр. Снежанка – един от най-емблематичните обекти в Пампорово и основен символ в логото на курорта. Слизаме заедно с момчетата да разгледаме участъка и решаваме, че е перфектен за снимки. Докато разполагаме техниката забелязваме маркировка, очевидно останала от състезание по ориентиране. Дали скоро тук няма да има и ленти за байк състезание? Кевън се мята първи през камъните в типично канадски леко аграрен стил – веднага го удряме на бъзик по темата, а той обяснява, че на канадците им викали „the canadian motherhuckers“… Фраза, която за добро или лошо няма как да бъде преведена. Сашко пък демонстрира далеч по-състезателен стил и с този нисък полет над/през камъните си заработва cumshot-а за месец Юни. Същата история се повтаря и малко по-надолу, на един от първите по-истински скокове по трасето. Поставен леко в завой, той предлага различни варианти за минаване и демонстрира отлично индивидуалните стилове на двамата. Сашко го попива и държи ниска линия… …а пък Кевън изпомпва за максимален отскок и зачупва кормилото за повечко стил. Започва да става късно, за това се насочваме към следващия интересен участък – камъните! Пристигайки „на място“ се оказва, че прясно нареденият рок гардън предлага безброй варианти за минаване и момчетата са леко объркани в избора си на линии. И двамата обаче са единодушни – дропа през пъна накрая е доста забавен! Сашко налазва… Кевън решава да не се подмотва излишно, погазва експедитивно половината камъни и дропи през пънчето с кеф. Имаме кадър, хайде надолу! Минаваме през приказнo рядка широколистна гора – истинска красота! Елементите от тази част на трасето все още съществуват единствено във въображението на Сашко, който ни обяснява разпалено за големи скокове и грандомански виражи… Докато следваме Сашко и Кевън вече ни се иска трасето да е завършено и да сме тук с колело – и това е не само поради факта, че е доста смотано да гониш пеш двама колоездачи… Просто Пампорово ни е любимо още от първите ни посещения за каране тук през вече далечната 2004-та и покрай новия проект изплуват позабравени спомени за епичните карания онези години… …например бесните черти по току-що прокараната тогава писта надолу от Студенец… Наблюдаваме как Сашко се вози между дългите вечерни сенки на боровете и си спомняме безумните скорости, които се отчитаха тогава – ако не ни лъже паметта рекорда беше 98км/ч, а страшното беше, че по прясно изгладената и утъпкана почва скоростта се усещаше единствено накрая, когато се опиташ да спреш… От тогава обаче май са изминали доста годинки и нещата в Пампорово са се променили – установяваме го докато търсим shortcut-а от Студенец към центъра на курорта. Не успяваме да се ориентираме сред новите постройки в района, но пък за сметка на това Сашко си намира бетониран мини рок-гардън, за по-интересно завършващ с две дълбоки шахти, готови да го погълнат. За щастие не успяват… За trail builder-ската бригада денят завършва по оптималния начин – ранна вечеря, биричка и заслужена почивка след това… Наздраве! За Дани, Ема и Хели работата по такива проекти означава живот по хотели, много трамбоване по баирите и тотално алтернативен lifestyle спрямо този на повечето млади родители. Какво ли джедайче ще стане малката, изживявайки детството си в планините… На следващата сутрин се будим късно и трудно – прекарали сме половината нощ дежурейки в кенефа… Май не трябваше да ядем от онея смотани сандвичи на с. Хвойна, мамичката им умряла гранясала! Запасяваме се с ролка тоалетна хартия и припалваме с минимален запас от енергия към трасето, където заварваме Сашко да се чуди как да оползотвори деня с една от любимите си играчки. Какво ли прави това копче? За щастие машината е изключена в очакване на по-квалифициран оператор, но в мечтите си Сашко вече приключва първия си вираж… Като гладно цигане в баничарница at its finest! В по-вещи ръце багера-паяк се превръща в герой от Transformers! Единодушно решаваме, че земекопният вариант на Optimus Prime е способен да сгъне като прани чорапи Кинг Конг, Годзила и акулата от Челюсти едновременно… Лишен от по-нататъшни шансове да пребивава в кабината на багера, Сашко оставя нещата в ръцете на професионалистите и се заема с планиране на бъдещия вираж. Винаги е забавно да гледаш как двама карачи обсъждат някой елемент от трасето – дискусията включва повече ръкомахане и жестукулация от колкото обяснения с думи, но в крайна сметка концепцията е избистрена… Не минава дълго и личният ни Трансформър се залавя за работа, прецизно оформяйки началото на виража. Снимаме Кевън, който снима Сашко, който пък снима първите копки по долната част на трасето… „Стой далече от каската, келешче!“ – Сашко размахва греблото заплашително докато чакаме багера да напредне с конструкцията на виража. Машината за около 15-на минути успява да отхвърли работа, която би отнела на 5 човека няколко часа, и оформя почти перфектен утъпкан вираж. Единственото, което остава да се направи на ръка е фино заравняване с греблото, и Сашко се заема със задачата… Резултатът е перфектно разстлана почва, която само чака грайфера на гумите на карачите… Някой каза ли ОРАН!? През това време обаче багерът не бездейства, ами разчиства следващия участък от „дребни“ препятствия, като например този огромен пън, останал от паднало през зимата дърво. Отстраняването му на ръка би било почти непосилна задача, но мощната хидравлика го бастисва за секунди, изтръгвайки го от земята като репичка… Освен грубите силови дейности обаче багерът се оказва и изключително прецизна машина – с добър оператор в кабината могъщата машина може да извършва операции с хирургическа точност и да се придвижва по наглед невъзможни терени. И понеже вече чуваме как всички еколози настръхват, бързаме да ви споделим някои факти и наблюдения. Багерът-паяк харчи гориво колкото не много голям ратрак. За разлика от ратраците обаче той е само един за целия курорт и се ползва веднъж (при изграждането на трасето), вместо всеки ден (както е при поддръжането на пистите зимата). Живи дървета не се нараняват, а при изкопните работи се внимава за големите корени. Със сигурност копаенето изцяло на ръка би било по-екологично, но тогава подготовката на такова трасе би отнела години… Кевън пък се рови в почвата като лапе на пясъчник – очевидно му доставя удоволствие да се прави на багерче! Или пък просто си е забравил лопатата? Дори и без лопати обаче скоро секцията става готова и идва време за тестове – Сашко налазва виража, скоростта и извивката май му харесват… Кевън също решава да пробва виража и влиза с агресия. Впечатленията също са позитивни – май момчетата са уцелили нещата от раз и корекции не са нужни! Участъкът се заформя страхотно – влизаш отгоре на газ, гмуркаш се в първия вираж, и после те посрещат серия от игриви завои между дърветата с триста… Нямаме търпение да го пробваме и ние! Това обаче ще се случи едва на откриването – датата за събитието все още не е съобщена официално, но под секрет бихме ви посъветвали да се стягате за родопска оран в близките няколко седмици, защото Pamporovo Bike Park отваря врати съвсем скоро… Големият момент наближава със същата скорост, с която се топи тази изстрадала пряспа сняг, отстъпвайки място на почвата и камъните, които ще доминират през лятото. Символиката на топящия се сняг маркира и прехода за сефте от зимен към реален летен сезон за втория голям български курорт, който показва инициатива в развитието на летните спортове. Ние само можем да се радваме и да се надяваме, че няма да бъде последния… Вместо финал ви показваме снимка на най-психарския хотелски асансьор, който някога сме виждали… Със Сашко и Кевън се чувстваме като в сцената с огледалата от Enter the Dragon… Може би е чисто съвпадение, че философията на Брус Лий подхожда толкова добре на карането на колело в планината. Flow like water, my friend… До скоро!