
Няколко дни преди OPEN DH MOUNTAIN HILL 2012 е време отново да бръкнем дълбоко в архива ни от непубликувани материали и да си припомним какво се случи преди точно 12 месеца в града на троянската сливова и троянските коне… Оп, чакай, конете бяха в Троя, маааалко по- на юг. Мамка му, значи оставаме само с ракията… Нищо де, няма проблем! Тя чудесен повод да започнем нашата статия по следния начин:

Петък вечер, настаняваме се в хотел Троян Плаза и още преди да сме се опомнили се озоваваме на масата с чаши в ръка. Както гласи една древна поговорка, когато си в Рим прави като римляните. Е, ние сме в Троян и пием ракия…

Държим да отбележим, че го правим с повод – никога не сме се кефили на безпричинното пиене… Или поне не си спомняме! Каузата този път обаче е истински стойностна – пролетта на 2011-та маркира четвъртия юбилей на велосипедното порно! Да живей! Предстои пети…

Празникът става повод за спонтанна и преобладаващо анонимна кампания със стикери, проведена под надслов „Лепни четворката брааат!“. Вдъхновени от грандиозния мащаб на импровизирания банкет по случай юбилея на предприятието се качваме в лобито на хотела и бомбим паркираните велосипеди наред.

Колела, DIY калници, няма пощада! Загадъчните четворки се множат с темповете на люлински хлебарки след загасянето на лампите в кухнята…

Лепим до припадък с надеждата да хвърлим всички в чуденка на следващия ден. В този момент забелязваме номера на колелото на Боби Крумов – сбора от цифрите в него e именно 4! Може би поради изпития алкохол съвпадението в първия момент ни се струва кармично…

На следващата сутрин колелото на Боби изглежда някакси различно след първото спускане… Май трасето е кално? Тепърва предстои да го видим с очите си, но за поляната на финала вече сме сигурни! Бедстваме около 10-на минути в калта, която ни посреща на 20-на метра от мястото, определено за отборните шатри, но в крайна сметка някакси измъкваме буса от мини-тресавището и разпъваме цирка успешно.

Научавайки за конспирацията с 4-ките Боби се съгласява да участва и собственоръчно лепва поредния стикер на каската си – оная работа със сбора на цифрите от номера така или иначе е прекалено завоалирана…

С Пандата пък решаваме да проверим дали има все още спящи около поляната и предприемаме звукова офанзива с безумната комбинация от тромба и мегафон… Един вид слагаме компресор на турбото; резултатът обаче не е чак толкова оглушителен, колкото ни се иска.

Организаторите са осигурили камиони за извозване на колелата и състезателите, но трасето е достатъчно късо, за да може да се кара и с бутане. Ние решаваме да последваме примера на голяма част от участниците и да трамбоваме до старта. Вървейки нагоре през гъстата растителност на троянския Балкан се борим с комарите и задухата – чувстваме се като в тропиците, въздуха е със 150% влажност! Забелязваме Росен Ковачев (Drag Racing), който както обикновно е един от първите по трасето и шпори през зеленажа на троянската джунгла като един истински Маугли!

Пороят преди състезанието си е свършил пъкленото дело и почвата се е превърнала в кал. Истинска, гъста, лепкава, хлъзгава кал, която създава осезаеми проблеми с инерцията и сцеплението на повечето състезатели…

…но не и на този. Теодор Тодоров от Варна раздава нечовешката газ през целия уикенд и с множество падания и минавания „на Муколец“ през техничните отсечки си заработва титлата в категория hardtail. Забележете остатъците от козирката и калта по дрехите му – Тедо е истински терминатор и не може да бъде спрян дори и от рок-гардъна с търкалящите се камъни в средната част от трасето! Безспорно един от най-коварните участъци на това състезание, тази секция е истинско предизвикателство в разкаляните условия.

За разлика от рок-гардъна обаче, този участък (намиращ се непосредствено преди него) предлага реален избор на линии и изисква доста повече от това да владееш техниката „газ и молитва“… Мишо Банов (RAM Bikes, 2-ро място при младежите) влита по основната линия под погледите на Руси Славов от Чета++ и няколко други състезатели.

Съвсем неусетно стигаме до старта – оказва се, че състезателите се стоварват от камионите на известно разстояние от реалното начало на трасето, и въртят няколко минути крос-китаризъм. Ние пък решаваме да разгледаме импровизирания заслон, събран от камънье и дървье на няколко метра от лентите на трасето – представяме си веднага камъните отрупани с тежки напитки и леки мезенца, а мястото изпълнено с верни приятели… Ех… Само ако не бяхме на състезание…

Малко или много обаче сме се събрали в Троян именно заради карането – Любо Недялков от Shockblaze го доказва, минавайки с 300 през този интересен праг, намиращ се по средата на бърз и относително стръмен завой в горната част на трасето. Чудесен уикенд за него – карането му спори и в неделя той завършва първи. Честито!

На този етап трасето все още е доста кално – сянката на гъстата растителност не позволява на напоената от пороя предишния ден почва да изсъхне и по трасето все още преобладават следи от гуми за мокро…

Сашо Илиев обаче хвърчи през гъсталака без да му пука, че бялото джърси може да придобие кафяви отенъци…

Слизаме обратно надолу тъкмо навреме, за да хванем минаването на Асен Стратиев през рок-гардъна. Силно каране за Асенчо и трето място при юношите!

Едва един разкалян вираж по-надолу трасето сервира следващия бонус – дроп към прилично стръмна попивка. Жорката Радев (TrueRiders) го налазва на пълна газ – една от световните несправедливости в този живот е това, че него твърде рядко го виждаме качен на подиума… Не и този път. Трето място за него в крайното класиране при мъжете!

Едва ли има нужда да споменаваме кой в крайна сметка се класира на първото място в същата категория – през 2011-та Росен Ковачев беше без конкуренция!

Без конкуренция в категорията „хумор, сатира и забава“ пък са тези двамата хубавци – след края на съботните тренировки засичаме Сашко Башко и Марк Марковски да правят допълнително обхождане на трасето. Компенсирайки факта, че ги снимаме ходейки пеш, двамата се отчитат за кадъра с физиономии и поведение на умствено изостанали… Момчета, сбъркали сте състезанието, вие сте за Special Olympics, категория тотални ретарди!

Марки показва и напреднал стадий на шизофрения – секунди след горната снимка получава факс и сменя тотално ролята; той тотално забравя, че е пеша и решава да ни демонстрира показно минаване на скока с whip и отбработен коцкарски жест с намигане на най-красивата фенка в тълпата… Дори и без колело и фенки май му се получава!?

Малко по-късно психичното му състояние като че ли се е стабилизирало и прекарваме близо два часа в хотела, гледайки онлайн поредния кръг за Световната Купа на живо… Вечерите след тренировките са едно от най-яките неща по време на състезание, и Троян го доказва.

Едно от доказателствата, или поредната наздравица? Нямаме представа, но положението не отива на добре, Сашко пак е с физиономия тип „леле колко ще ни е зле утре“… Единствено Ванката Гиргинов пази поведение, сърбайки бира, но на неговата възраст така или иначе му е рано да се прочува с алкохолни подвизи.

Ние обаче нямаме подобни скрупули – най-малкото не се състезаваме… А и както се оказва сме достатъчно неблагоразумни да вдигнем на Зозката, който ни звъни от съседния Орешак.

Последиците от това наше деяние скоро са ясни – останалите се запътват към стаите, а ние решаваме да налеем някой лев в местната таксиджийска индустрия. „Чиче, ще ме метнеш ли до Орешак? Ама с колелото?“ „Да бе, няма проблем…“. След малко вече преследваме чутите по телефона обещания за къща с басейн и водна пързалка по тъмната 8-километрова извънградска отсечка между Троян и Орешак…

Жълтият телепорт ни стоварва в Орешак по средата на нищото, часът е около 1 през нощта. В селото няма кьорав череп по това време навън, а мисията да намерим Зозката и останалите изглежда почти непосилна. Заставаме пред единственото осветено магазинче на главната улица и ползваме жокер „обади се на приятел“.

Съвсем скоро се озоваваме на маса (отново!), до нас в двора има басейн и водна пързалка, а Боби Попа, a.k.a. Metal Psycho подскача насам-натам с транспортното ни средство за прибиране към Троян…

Докато обмисляме варианти за мятане в басейна без бански, от водата изскачат две е*ящи се жаби…

… а от съседната постройка изскача Цолев, готов за плажуване. Решаваме, че след жабешкия секс никой не е достатъчно смел да влезе във водата без дезинфекция… Прилагаме я на себе си!

Зозката обаче скоро започва да се зомбифицира от нетърпение и решаваме, че е време за басейн!

За всеки случай продължаваме дезинфекцията и в самия басейн. Процедурата никога не би била пълна без ритуалната наздравица, която в студената вода изпълняваме през около 30 секунди с подгряваща цел. Павката нещо се е блърнал…

Споменахме ли, че водата беше лееееко студена? Не, поправка, всъщност беше ледена! Кой идиот даде тази „гениална“ идея? Агонията по лицата ни е красноречива…

Около секунда и 17 стотни след горната снимка осъществяваме рязка евакуация от басейна и влизаме на топло в къщата, където заварваме Боби изпаднал в дълбоко отчаяние… Чиче, да не е свършила ракията? А, не, май просто спи прав…

Малко след 3 часа през нощта обаче ракията наистина май свършва… Време е да покараме колело! Очакват ни 8 нанадолни километра по пътя обратно към Троян, за които избягваме сигурна смърт поне десетина пъти… Притеснително често губим баланс и навлизаме рязко в банкета, а на няколко пъти се разминаваме с автомобили, чиито водачи със сигурност не са по-трезви от нас… За да е истинско забавлението единствената светлина, с която разполагаме, е от легендарния телефон Nokia с фенерче, чиято сила се оказва крайно недостатъчна за движение в тотален мрак с такава скорост…

Премръзнали и с насълзени от студения въздух очи се добираме живи и (учудващо) здрави до първите светлини на Троян! Алилуя!

Още малко и вече сме в центъра, снимаме жълтото „такси“ на един от мостовете за спомен, и се прибираме в хотела за няколко часа заслужена почивка.

Неделната сутрин се оказва крайно не-вдъхновяваща – небето тъмнее и облаците над главите ни като че ли са излязли да изпълнят на бис пороя от преди два дни… Добре поне, че времето е достатъчно хладно, за да ни облекачава махмурлука от снощи!

По всичко личи, че дъждът ще започне всеки момент и ще бъде обилен, което означава край на мечтите за каране със сухи гуми по стегнато и твърдо трасе… Сашо и Марк бързат да сложат отново Wetscream-овете.

Няколко минути по-късно подозренията ни се сбъдват – започва да вали…

Дъждът се оказва напоителен, но учудващо кратък. За около половин час върху шатрите се изсипват значителни количества вода, а на сушината под тях се водят оживени дискусии докога ще вали и какъв ще е ефекта на дъжда върху трасето, което вчера тамън беше започнало да изсъхва…

Скоро дъждът спира и тренировките продължават с нормални темпове. Апаратурата за времеизмерването е монтирана и организаторите са напълно готови за квалификациите и финала.

Боби Психото също е готов, въпреки снощната алкохолна одисея в Орешак, и вече здраво раздава газ по трасето.

Нашата глава обаче понатежава и снимането не спори – скука е, не ни се занимава с нищо, искаме да лежим и да ядем супа някъде. Реанимацията обаче трябва да чака – дошли сме на състезание. Решаваме да разнообразим сериозното снимане с малко импровизирани глупости и ровим джобовете за възможен реквизит. Намираме такера, който предишните дни сме използвали за закачане на банери по трасето. Супер! Спасени сме от скуката! Първи „атакуваме“ Тедо, който май въобще не отразява насочената към него и колелото му смъртоносна заплаха…

Снимането отново се превръща в забава – преструваме се, че играем на някаква real-life версия на Delta Force и насочваме „оръжието“ към минаващите колоездачи. Ебаси графиката има тая игра!

Сашко обаче не си играе и раздава мощно газ – на финалното спускане обаче късмета му изневерява и той финишира бутайки, с пръсната и извадена от каплата задна гума.

Тодор Киров от Кона стриже по една от последните горски отсечки – права, широка, бабунеста и с лек страничен наклон, тя представлява своеобразно интро към бързата финална част на трасето.

Калин Рахнев отново е сред хората с най-големи шансове за подиум, но на финала няколко грешки го изпращат директно по средата на класирането. Подобна съдба сполетява и Стивиан Гатев, който кара едва ли не на домашен терен и има всички шансове да се бори за подиум… А за що не и победа?

След квалификацията слизаме до финала, където забавата продължава с пълна сила. Заварваме Пупи и Марк в епичен MC battle – и двамата имат талант да измислят какви ли не глупости, в резултат на което от червените уреди за шумов тормоз се лее непрекъснат поток от безумни лафове… Лудница!

Решаваме да се включим в трещенето и минаваме в режим 3D екшън… Добре дошли в троянския Half-Life! Винкел няма, ама пред такерО всички са равни! Горе ръцете и пусни мегафона! Марки е респектиран…

При Цолев обаче не постигаме подобен успех – човека си има по-наболели проблеми, тежко му е от снощи и дори и сутрешната терапия с шкембета и бири в близката кръчма не успява да му вдъне живот…

За това в крайна сметка си го изкарваме на Денис, който получава такер в главата, gangsta style! Headshot!

Време е за финал! Започваме с жените; Ева Димитрова от Чета++ прелита финалния участък на мръсна газ – момичетата никак не си поплюват. Въпреки старанието и очевидно добрата скорост обаче Ева се оказва, че е направила няколко падания по трасето и се класира едва трета…

А ето ви и една коза, разцъкваща си на freeride извън очертанията трасето – ей така, за разнообразие… Бихме могли да измислим един милион глупости по линия на сравненията с останалите същества от женски пол, каращи в този момент колела по трасето, но най-малкото от уважение няма да го направим! Не можем обаче да отречем, че снимката има златен потенциал в тази насока…

Вместо това, ето ви един истински жив двукрак коч! По трасето вече са ветераните и Коста Карадинков печели респект както със скоростта, с която взима този завой, така и с екстра-спешъл PORNBIKE лепенката на каската!

По време на състезанието чухме много оплаквания, че камъните се били местели, хлъзгаво било и т.н.. Контрираме и затапваме всички мрънкачи със снимката на този човек – Косьо Катев, най-безсмъртния джедай и един от оригиналните truerider-и… Aко въобще има такава дума в тълковния речник срещу нея трябва да стои именно негова снимка. Обърнете внимание на разположението на лостчетата на спирачките му – Косака борави и с двете спирачи с лявата си ръка! След ужасяващото падане по време на националния шампионат в Боровец през 2001-ва за него това е единствения начин въобще да бъде на колело – дясната му ръка (както той самия се изразява) е просто декоративна… Въпреки всичко обаче той е последният човек, когото ще чуете да се оплаква за нещо! Огромен респект – Косаче, ти си единствения истински победител в това състезание!

След отминаването на бурята времето е чудесно, а поляните около финалната отсечка са приятно място за гледане…

Всички сме много доволни от факта, че до края на деня времето устиска без много дъжд – така в крайна сметка се разминахме с повторното голямо разкалване на трасето, а финала протича при оптимални условия за карачи, публика и организатори… Дали ще имаме такъв късмет и тази година?

Виктор Ненчев излита от последния скок на трасето – забележете колко европейски е маркирана линията на финала… От едната страна гордо е застанало българското знаме, а от другата са европейското такова и финалния флаг на шахматни квадрати. Така де, защо не? Състезанието си е сериозно дори в национален мащаб – не сме на някоя махленска проява…

Финалната отсечка на трасето в Троян разполага с един от най-яките завои въобще – широк, мега-скоростен, затревен и с лек страничен наклон, той е способен да извади на показ индивидуалните стилове на всички карачи… Дори и човек да снима само на този завой, след състезанието ще може да напише учебник по техника на завиване; тук си личи всичко – агресия, стойка, увереност… На снимките няма двама еднакви карачи!

В завоя се влиза с първа космическа след преминаването на този участък – големия дроп на излизане от гората е притегателно място за местната публика и тълпите са наистина респектиращи. На снимката – Ванката Гиргинов в полет.

Връщаме се обратно към завоя след дропа с тази снимка на Симеон Стоилов – той е един от отличниците на старата школа, които в днешни дни играят ключова роля в развитието на българското планинско колоездене. На по-младите карачи Симо със сигурност е познат повече като част от организаторския екип на състезанието в Сопот, от колкото като бърз състезател. Историята обаче помни и други моменти, като например титлата Национален Шампион на България, завоювана на едно нечовешки кално трасе над Симеоново през 2004-та… На Троян Симо доказа, че има още хляб в старите кучета – шесто място в категория мъже с отлично време за него!

Поредния представител на старата генерация бързи спускачи, Калин Рахнев дава второ време на квалификациите, обаче на финала карането му не върви и той губи сцепление на същия завой от снимките по-горе. Подобни случки са винаги драматични и разочароващи, когато се случат точно накрая, а както се оказва Калин е имал премеждия и на секцията с камъните… 15-то място за него.

Награждаването започва! Първи, както обикновено, са твърдаците – заслужено най-отгоре на подиума е Тедо Тодоров (KK „Алекси Николов“), втори е Георги Ралевски а трети остава Виктор Цивнев (Piratka DH Team).

При жените класирането е следното – Илинда Евтимова (Drag Racing) както обикновено е първа, следвана от Ани Томева (Свободно Измерение) и Евчето от Чета++.

Състезанието в Троян е може би единственото такова в България в дисциплината спускане, на което има категория ветерани. Там първи е живата легенда Любо Бирата (Drag), втори е Софи (ZLE Racing), а трети остава Джопето, който е един от най-големите класици в историята на българския DH и се качва на подиума с фанелка на пакистанския национален отбор…

Личи си, че сме в Троян – тук си имат Винпром, който май успява да преизпълни плана за петилетката, защото шампанското не се пести никак! Дори в junior категорията, която напоследък обикновено е ощетена откъм тази традиция, хвърчат тапи и пенливата течност се пръска навсякъде… Любо Недялков (Shockblaze) най-после реализира потенциала си и е първи, следван от Мишо Банов (RAM Bikes) и Асен Стратиев (Go Ride Kona).

При мъжете изненадите са от първото място (принадлежащо на Росен Ковачев, Drag Racing) надолу – Руси Славов (Чета++) успява да разцепи троянския Балкан качествено, с мощно каране в типично негов стил, и завършва втори, а Жорката Радев (TrueRiders) най-после се качва на подиум, макар и на третото място. Какво ли ще стане на състезанието тази година…?
четвъртък, 31 май, 2012 в 18:08

За първи път в България – фраза, която трябва да се полива щедро със скъпо шампанско всеки път, когато бъде произнесена. От години у нас се говори за градско състезание – едва ли можем да преброим пътите, в които сме чували слухове за предстоящо такова събитие в Търново, миналата година беше обявено състезание по стълбите, ескалаторите и подлезите на НДК, което обаче се провали в последния момент, а сме чували дори и идеи и за downtown DH в кв. Лозенец, при това далеч преди Насо и компания да заснемат това видео. След всичките тези нереализирани проекти като че ли идеята за градско маунтинбайк състезание беше започнала да изглежда като един бавно изчезващ мираж, който, честно казано, бяхме започнали да отписваме… До един повратен момент от прашния състезателен уикенд на Сопот, когато до нас достигна новината, че се готви градско състезание в Габрово! Моля? Габрово ли? Кога? След две седмици! Да бе, че има ли читав терен за каране там? Има имааа… Двайс’ тона! Всъщност целият град се намира сред възвишения с приличен наклон и денивелация; нищо чудно, че в Габрово има може би най-много маунтинбайк клубове от цяла България. Както и да е, изведнъж искрата на надеждата пламна отново, и дружно поляхме току-що наученото с по две-три-пет питиета, стискайки всички налични палци, показалци и други видове крайници състезанието да се случи наистина… Замесени в организацията се оказаха нашите приятели от Concept Creative, основни виновници за всичко, което се случва в Bike Park Borovets през последните години – нещата изглеждаха все по-сигурни, при тях няма засечки… И ето че няколко дни по-късно състезанието беше обявено наистина, започна онлайн регистрация, и датите неусетно започнаха да наближават. Събитието беше предвидено да се случи в сбит едновдневен формат неделята след карнавала на Габрово – едно от най-култовите обществени мероприятия в цяла България. Това ни изправи пред чуденка – дали да пътуваме към Габрово след края на работния ден в събота, за да можем да практикуваме легендарната и също така епохална сеч, така характерна за карнавала в Габрово, или да си спестим болезнения махмурлук в неделя, тръгвайки от София рано сутринта директно за състезанието? Неприятна дилема, при която всяко решение е компромис. След 6-дневната работна седмица обаче отговорът като че ли сам се намери…

Преживяваме някакси неприятното събуждане със звън на алармата в 3:00 през нощта събота срещу неделя, събираме дружината от всички краища на София и потегляме към Габрово с мръсна газ, целта е една – 7:00 да сме на записването. 7 без една минута сме на централния площад в Габрово, разтоварваме експресно багажите, и момчетата се нареждат при Ема от Concept Creative за номерата си. В този момент сме едни от първите на регистрацията – явно сечта снощи наистина е била умъртвителна! За ситуацията не помага и ранния час – началото на тренировките е обявено за 7:30 сутринта; амбициозно начинание, имайки в предвид всеобщото избухване предишната вечер. Усещаме как черните ни дробове мислено ни благодарят за пощадата, докато наблюдаваме нагледна демонстрация по работа с винтоверт – състезателните номерата са солидни като пернишка суровачка и канцеларските перфоратори, които обикновено вършат тази задача, нямат никакъв шанс.

Постепенно започват да се появяват и останалите записани, а заедно с тях идват и първите легенди за предишната вечер, лошо запомнени поради изпития алкохол, но пък за сметка на това разказани с емоция, смях и пламък в очите, които ни карат да ги съпреживяваме истински… Цолев твърди, че владее баланса, въпреки че снощи е спал на шалте до колата, по средата на улицата – оказва се, че е бил твърде пиян за да успее да си влезе вътре, но за сметка на това и достатъчно съобразителен, за да прегърне колелото си преди да заспи… Събудила го патрулка… Класик!

Наблизо заварваме и Пупи, за който оцеляването няма нищо общо със спане на открито на габровска улица, а се състои най-вече в успешното отлагане на неизбежния полу-разпад на обувките му посредством класически байкърски тунинг – дъктейпа е най-добрия приятел на човека в такива моменти!

Скоро вече е 7 и 30 и е време за първите тренировки! Извозването става с няколко автобуса, които качват състезателите до старта на Бакойски баир – едно от най-близките възвишения, на което навремето дори е имало изкуствена ски-писта. Баирът е голям и автобуса се катери трудно по стръмния асфалтов път – пловдивчани със сигурност много биха се радвали на тепе с подобни размери! Возим се нагоре с Тошето и Стиви от отбора на Kona – Стиви вече няма търпение да се позабавлява и е застанал на колелото като за старт!

Автобусите ни разтоварват по средата на нищото – оказва се, че до старта има известно въртене (или ходене пеш, в нашия случай). Мокро е – даже твърде мокро, последната седмица в Габрово не е спирало да вали, и навсякъде текат реки. Местните ни разказват как до един момент водата е попивала в почвата, но след това всяка капка е оставала на мястото си на кацане, образувайки малка локва. Поемаме си дълбоко от свежия сутрешен въздух и поемаме смело към старта – деня едва е започнал, а вече газим в кал до глезените! Свинщината е на ниво!

На места калта отстъпва място на подгизнал треволяк, а Бакойски баир и динамичните метеорологични условия ни радват с епични гледки – от земята се надигат водни изпарения, небето все още е натежало от облаци, а ниското сутрешно слънце придава един почти нереален блясък на всичко наоколо…

Горната част на трасето е изцяло по естествен терен – може би над половината каране всъщност е изцяло натурална, доста добре като за градско състезание. Наблюдавайки първите тренировки на състезателите вече можем да предвкусим блажената свинщина в самото сърце на града, на която габровци ще станат неволни свидетели съвсем скоро…

Трасето започва с прав и относително равен участък последван от два-три широки завоя без страничен наклон – само можем да си представяме с кака нечовешка газ ще стартират състезателите тук на финала, и определено съжаляваме, че няма да можем да го наблюдаваме – изцяло непознатото трасе предразполага към обхождане в посока отгоре надолу, което за състезателните стартове ни праща автоматично на финалната част. На този етап от състезанието карачите все още опипват почвата… А тя е мокра, много мокра. Марто Бочуков и Симеон Симов карат на влакче, в което и двамата май са в ролята на парни локомотиви. С мотокрос протекцията и еднаквите каски двамата изглеждат като двойка трансформърси в атакуваща формация!

Всъщност, забравете това, че никой не кара на бургия тук на тренировките. Стиви току-що е направил едно спускане, но преди да се усетим се качва за второ и взима широките завои със скорост и стил, каквито само той може да има! Машина!

Съвсем до скоро единственият човек, който се раздаваше на тренировките, беше Росен… Той винаги ни е удивявал с карането на макс до последно преди състезанията, но вече не е единствен. Все още той е човекът, който определя височината на летвата по състезанията в България, но дали скоро няма да бъде различно? Наблюдаваме го как разцепва завоите с прецизност и техника, и се чудим колко ли оспорвани битки за първото място му предстоят с по-младите състезатели… Конкуренцията този сезон е брутална!

При жените също има свежи попълнения – въпреки, че Ева от Чета++ е аут поради счупена ключица, в категорията на жените има цели четири участнички, две от които – съвсем непознати лица. На снимката – Йоанна Великова се държи съвсем мъжки по мокрото трасе, давайки трето време на финала – съвсем малко по-бавно от това на Ани Томева от Свободно Измерение, която вече има приличен опит по състезанията.

А трасето е не просто мокро; то е тотално подгизнало – дори в този участък, където наличието на трева уж би трябвало да укрепва почвата, вече започват да се появяват юнашки коловози… По-бързите карачи направо пулверизират калта, разпръсквайки я на милиони микроскопични капчици, които образуват фина кафява мъгла. Истински лайнян спрей!

Слизаме по-надолу, където калта изобщо не намалява, даже напротив – като че ли цялата вода от баира се стича надолу по състезателното трасе, и някои участъци са се превърнали в истинско блато!

Тодор Киров налазва калта с агресия и любов към мърсотията, характерни по-скоро за побесняла дива свиня, а коловозите вече са достатъчно големи, за да ни напомнят за огромните улеи, които се образуват по завоите на мотокрос трасетата… Някой май каза, че сме на градско състезание… Я пак?!

Цецо Демона (идва му от „демоне, излез от това младо тяло, spiritus sancti!“, но това е една друга история…) като че ли не е чувал за нищо такова и учудено свива рамене изпод калната си екипировка. Градско, горско, все тая, състезанието си е състезание, а дисциплината е маунтинбайк DH! Който и каквото да казва, занас калта подхожда перфектно на концепцията за мероприятието.

За доказателство Демона разцепва завоя по агресивна вътрешна линия, а ние го отпращаме надолу с чувство за задоволство от сполучливия кадър – това е един от последните открити участъци в горната част на баира, а надолу, сгушен сред останалите хълмове и възвишения, се вижда половината град. Красота!

Въпреки че сме убедени, че калта е най-доброто нещо, което можеше да се случи на това състезание, не можем да не се плеснем по челото от абсурдността на цялото нещо. В България от кога не сме карали на истинска кал? Толкова много лайна по трасето не е имало от години, и е безумно, че сега това ни се случи не къде да е, а именно на първото „градско“ състезание у нас… Кой би предположил?

Напускаме храсталака и поляните в най-горната част и влизаме в гората. Вече е „късно“ – минава 10 часа и наближава края на тренировките. За това се залагаме на първия по-интересен вираж по трасето и настройваме светкавиците тъкмо навреме, за да уловим агресивно минаване на Росен – въпреки, че калта става все по-брутална, бързите карачи въобще и не мислят да намаляват темпото, даже напротив.

По-бавните пък изпитват сериозни затруднения по разкаляното трасе и акумулират търкал след търкал – малцина са истински подготвените за такива условия и някои от състезателите от време на време се оказват принудени да гледат екшъна от тъч линията в почивките между паданията.

На други карачи пък не им дреме много от липсата на DH колело или фулфейс каска, и изглеждат доста добре на трасето, карайки с агресия и стил. Николай Мирчев от клуб Терлик (Русе) раздава пълната газ във виража – респект!

Без значение бързи или бавни, жени или мъже, мекици или твърдаци, едно нещо обединява всички карачи – всички са кални до ушите… Мартин Марчевски позира за преобладаващо кафява снимка малко след падане в същия завой – споменахме ли, че калните бани бяха безплатни в Габрово този ден?

Ето, че тренировките свършват – вече е време за квалификации! Слизаме надолу към градската част, и не след дълго екшъна отново започва. Екипиран със състезателен номер 1, Стиви стартира първи на квалификацията и прелита покрай нас, влизайки на мръсна газ в участъка със стълбите – едно от най-интересните места на това състезание.

Забелязваме публика, накачулена по прозорците на изоставената сграда от ляво на стълбите, и решаваме да проверим лично каква е гледката. Вътре пънкарията е на ниво – стените на много места са изкъртени, подовете са осеяни с тухли, мазилка и празни спринцовки, но някои прозорци разполагат с панорама, която ако се виждаше от софийски имот щеше да вдигна цената му с поне 40% нагоре.

Продължаваме със снимките от прозорците на сградата – този кадър илюстрира максимално добре излизането от гората и двата малки завоя на влизане в стълбите покрай сградата. Вторият завой, който се пада на самите стълби, се оказа доста коварен…

…ето защо – Любо Тошев ни демонстрира какво се случва, когато не съобразиш, че гумите за мокро не държат особено добре на окаляни стълби. Едно от многото падания на този участък, които за щастие се разминаха без сериозни контузии.

Решаваме, че е напълно оправдано да се позастоим на този участък – накъсани с малки площадки, относително дълги и с приличен наклон, стълбите бяха може би най-сериозното градско препятствие за карачите. Ицето Танев (TrueRiders) мачка V10-ката си в неприсъща за нея среда.

Георги Радев пък не познава думата „непривично“ и раздаваше газ през целия ден като по домашните си трасета, доказвайки се като един от най-добрите карачи в България. На финала Жорката се класира 4-ти, на няма и 6 секунди от първото място…

…което обаче се оказа, че принадлежи на този човек – Боби Крумов от TrueRiders. Високото момче от Плевен направи зверско каране, и въпреки, че удари коляното си и през целия ден се оплакваше, че не може да върти много добре, успя да даде най-бързо време! Това със сигурност е една от най-дълго чаканите и безспоро най-жадуваната победа – Боби отбелязва страхотен напредък с всеки следващ сезон, и с помощта на безмилостни тренировки и много мерак вече е сред най-бързите ни състезатели. Да му е честито!

Решаваме да слезем още малко надолу, което се оказва истинско предизвикателство – единствените варианти за придвижване са през самото трасе (не особено оптимален избор по време на квалификациите) и през тясна ивица треволяк вдясно от него. Едва ли някой от публиката е бил недоволен обаче – рядко човек има възможност да гледа екшъна от толкова непосредствена близост. На снимката – Венци Луканов от TrueRiders лети надолу по стъбите.

Сашо Илиев успява да се разпише с една от най-емблематичните снимки за това състезание – току-що излязъл от голямата кочината, той лети покрай тухлената стена на по-малко от педя. Този кадър не може да е от никъде другаде освен от именно това състезание! А и вижте го само – наистина прилича на прасе, което току-що се е оваляло в най-голямата кал, която е могло да намери… Няма чисто място по него, и дори номера на колелото му е тотално покрит с кал! Лудница!

Номер 101 от категорията на младежите, Мартин Георгиев раздава газ на същата отсечка. Малко преди да заснемем този кадър участъка със стълбите се доказва като коварен дори и за пешеходци – разминаваме се на косъм от лоша контузия, пропадайки в дълбока около метър и половина канавка, която подло се е прикрила точно в най-гъстия треволяк… Крайно педалска постъпка от нейна страна!

След стълбите идва ред на участък изцяло по улици – перфектната възможност гражданите на Габрово и гостите на карнавала да се запознаят от близо с феномена, наречен планинско колоездене. Какви по-добри имиджмейкъри за нашия спорт от самите колоездачи, омазани от глава до пети в най-ужасната кал, която някой може да си представи?

Още един завой по-надолу се намираше едно от първите изкуствено направени градски препятствия – специално позициониран за целта камион с подпряна от едната му страна рампа, която позволяваше качване на каросерията и дроп от другата му страна. Номер 126, Мартин Стойчев от Sopot DH Team, приземява върху кафявото петно, непрекъснато нарастващо от изпадащата от велосипедите кал. На хората от службите по чистота в Габрово като че ли им предсоеше малко извънредна работа тази седмица…

За съжаление не успяваме да присъстваме на могъщия whip на нашия приятел Ники Иванов, но за сметка на това успяваме да заснемем най-могъщата дама по трасето (за кой ли път) Илинда Евтимова – Илинда все още е без конкуренция сред българските състезателки и на финала демонстрира брутално каране, давайки време 3:36.86 – над 50 секунди по-добро от това на втората жена и достатъчно, за да я класира малко след средата в силната категория на мъжете. Шапки долу!

Скоро квалификацията приключва и се възползваме от приятната обедна пауза между квалификациите и финала за да разгледаме затворените за състезанието улици в Габрово. Забелязва се засилена полицейска охрана – огромен респект за подкрепата от страна на властите и управата на града. Без тях тяхната добра воля това състезание със сигурност нямаше да се случи!

Забелязваме също и други интересни моменти – например това хъски, което наблюдаваше състезанието с по-скоро котешко любопитство, удобно настанило се на прозорец на втория етаж на една от къщите покрай трасето на състезанието.

Не знаем за вас, но ние винаги сме си мечтали за състезателен Вартбург, и този ден установихме, че явно има и по-големи фенове на марката от нас! Очевидно легендарните вартбурджинита в Габрово са на почит – или просто собственикът на този Гараж с главно „Г“ е искал крадците да са наясно с безсмислието на евентуалния взлом… Чудим се обаче колко ли ще е култово вътре да има някоя S класа…?

На финала, разположен в непосредствена близост до Дома на Културата, атмосферата е почти празнична: забелязват се кални, но широки усмивки на всички лица, а DJ-я пуска стабилно – добре дошли на фестивала на калта и мизерията, сборището на безкрайно мръсните байкъри, цяло стадо свине в човешки образи…

Един от най-окаляните, но и най-щастливи от случващото е Сашко Башко, който гордо показва омазаните си TLD панталони, които изглеждат, все едно ги е намазал с лепило за плочки. Вместо коментар ще го цитираме по спомен: „Копелеее… Никога не съм се калял така! Ебаси якото!!!“

Велосипедите също са подложени на кална атака – забележете отворите за проветрение на ротора на спирачката, набочени до безобразие със засъхнала глина…

А това е ефектът върху накладките – феродото претърпява тотална анихилация! Трасето нито е дълго, нито особено натоварващо за спирачните, но редкия кален разтвор, в който се кара в горната половина на трасето, е идеален абразив, който буквално унищожава накладките. В тези условия при всяко натискане на спирачките от тях хвърчат петолевки…

Някой каза ли скорости? Удивително е, че въпреки цялата свинщина, много малко хора се оплакват от лошо работещи предавки…

Вече е обяд и съвсем естествено огладняваме зверски – не е лесно цяла сутрин да се ровиш в кал до над глезените като прасе в кочина… След кратко проучване със Сашко се озоваваме в Mario – нещо като габровски Subway, само дето много по-евтино и поне толкова вкусно… Както може да се очаква, не сме сами – в обедната пауза заведението изведнъж се превръща в магнетична точка за всички изгладнели карачи!

Съвсем естествено, Илинда и Сашко са двамата най-мърляви клиенти на заведението в този момент. Персоналът се държи леко шашнато, но ние ги разбираме напълно – кога ли са виждали спускач, току-що слязъл по едно от най-калните трасета в историята на българския DH? А и от ХЕИ биха им скъсали всичките разрешителни в миг – от нашите хора се рони кал на буци и хигиената в заведението спада със застрашителни темпове с всяка минута…

Сандвичите обаче са епохални – огромни по размер, със супер вкусни и пресни съставки, при това на няма-такава-цена. Ядем един от най-големите сандвичи въобще, заедно с кенче Загорка, за 6 лева – депутатски цени и комунизъм от всякъде! Със Сашко сме единодушни – габровския Subway бие оригинала по всички параграфи… В този град не е никак, никак зле!

Обратно на площада оживлението продължава – зоната за отборите и спонсорите не е голяма, но разположението на финала в самото сърце на града превръща състезанието в истинска атракция за местните лапетии. Според нас точно това трябва и да е основната идея на такъв тип мероприятие – със сигурност можеше и да се направи по-интересно трасе по някой от другите баири, но финалът щеше да е в г*за… Докато в момента сме на централния площад и публика определено не липсва!

В резултат на относително дългата пауза по време на обедната почивка някои карачи вече са започнали да засъхват – като изключим предвидливо измитите на маркуча 5.10-ки, краката на Марк Марковски скоро ще започнат да приличат на гипсова статуя…

Марки скоро започва да откача от чакане, и е един от първите, които се качват нагоре с автобусите за финалното спускане…

…а автобусите вече приличат на тотален г*з – свинщината е повсеместна. Седалките изглеждат така, сякаш някой е ринал тор върху тях…

Момчетата обаче избухват с изключително изобретателна схема за возене на колелата – за да заемат по-малко място велосипедите се закачат на носа на седалката за релсата, на която в автобуса обикновено се държат пътниците. Байкърите може да сме свине, но понякога демонстрираме изключително практично мислене – прости и същевременно гениални хрумвания като това го доказват. Сашко се възползва от насочената към уникалната сценка камера и маха на мама и тати от телевизора.

В други случаи обаче с мисъл не става – трябва си чук! Както гласи народната мъдрост, ако не става с чук, става с по-голям чук… Или с по-силни удари! Любо, механик на RAM, прилага тази максима, млатейки мъжката запекла на стержена горна корона. Удри Брус Лий!

Малки преди 2 часа следобяд около финала започват да се появяват и най-тежките жертви на карнавала предишната вечер. Кой бушониран, кой с цицина – жертвите стават все по-сериозни. Виждайки разцепената вежда на нашия приятел Мишо и научавайки за спонтанния масов бой, възникнал по някое време вечерта, все повече се радваме за решението си да не пътуваме предишната вечер…

Павката пък печели наградата за най-пимпаджийски аутфит, състоящ се главно в тази безумна шапка на лъскави пайети, която почти заслепява по яркост инсталираните покрай дървения вираж светкавици. Респект, бай брадъре! А, и между другото, май вече е време за финала!? Момчетата карат!

След малко решаваме, че е безсмислено да се конкурираме с шапката на Павката, изключваме светкавиците, и се местим в бръшляна зад единия парапет. Сашко оползотворява кадъра с мъжко минаване на виража.

Боби Крумов преминава финалния дроп със небрежно зачупване и дава изключително добро време – 2:50.87! Дали някой ще успее да го подобри?

Далеч по-рано финиширалият Цолев си клати краката и като че ли не се вълнува особено от окончателния изход на състезанието…

…но въпреки непускиткия вид в крайна сметка надава любопитно глава при преминаването на обичайния фаворит Росен. Всички погледи са отправени в хронометъра, какво ли показва той?

Цифрите на таблото се спират на 2:51.06. Едва 19 стотни повече – болезнено минимална разлика, но напълно достатъчна да изпрати Росен на второто място. Каква конкуренция! Победа за Боби и горчиво разочарование за Роската, който за трето поредно състезание тази година изпуска първото място!

Публиката на финалната отсечка със стълбите пред Дома на Културата е многобройна, и това е нормално. Това е най-удобният участък за гледане, а драмата продължава до последните метри – именно това ни демонстрира Станислав Пилев с това изпреварване през дропа на по-бавен участник.

Винаги сме страдали от липса на внимание от страна на големите медии към нашите мероприятия. Е, на състезанието в Габрово не липсваше интерес – в един момент карачите се озоваха пред камерата на bTV, които отразиха събитието с материал в централната си спортна емисия същата вечер. Одобряваме, да, много добре! Още една отметка в чеклиста за успешно проведено състезание!

В крайна сметка обаче всичко дължим на организаторите, без чиито усилия нямаше да имаме възможност да се насладяваме на такива гледки – изкуствено създадени виражи и колоездачи, преминаващи с 200 покрай някои от най-емблематичните архитектурни паметници в голям български град…

Време е за развръзката в покемон категорията! Константин Димов от Shockblaze е един от основните фаворити за добро класиране при младежите през последните 1-2 сезона, и този път отново не ни разочарова, демонстрирайки отлично каране по нестандартното трасе. Трето място за Тино!

Иван Гиргинов от този сезон е без спонсор, но новото колело и отличното каране отново го нареждат сред момчетата с най-добри шансове за първото място. Освен с уменията да кара изключително бързо, Ванката изглежда разполага и с джедайската сила да забавя или спира хода на времето – поне на това, което се показва на таблото на времеизмерването. Още преди да завърши спускането му, таблото замръзна на 2:01! Тъкмо решихме, че или Ванката е сътворил чудеса от храброст, за да бие останалите с близо минута, или времеизмерването се е капичнало тотално и окончателни резултати няма да има, когато се установи, че хронометрите всъщност работят нормално и просто таблото е дало фира… Второ време за него!

И докато всички бъзикаха Ванката как по дяволите е успял да избуши кочината за да даде такова нереално време, към финала наближаваше човек, който наистина беше способен да го направи – може би не чак в такива амбициозни мащаби, но Ицето Тодоров от TrueRiders с всяко състезание се превръща във все по-голяма заплаха за останалите претенденти за първото място. След като финишира времето му остана загадка поради все още счупеното табло, но скоро след това се разбра, че Ицето е сложил близо 6 секунди и половина на Ванката, с което стана единствения junior състезател, слязъл под 3 минути на това трасе. Нечовек! Двойна победа за TrueRiders!

Време е за награждаването… Първи започват току-що финиширалите младежи, които се нареждат на импровизираната стълбица около рампата на финалния дроп и гордо показват наградите си на публиката.

Следва категорията на жените – първото място както обикновено е запазено доживот за Илинда, а след нея се класират Ани Томева и Йоанна Великова.

Идва време и за грандиозния завършек – челната тройка в категория мъже се оформя от тримата терминатори: Боби Крумов, Росен Ковачев и Стивиан Гатев, и тримата побрани в безумно малкия интервал от 56 стотни. Роботи! Малко ни липсва шампанското в този момент, но пък си имаме истинска жива кметица, която връчва наградите!

Безспорно и в трите категории принципно има момчета, мъже и момичета, които също заслужават място на подиума, но поради една или друга причина този път просто не го получиха… Асен Стратиев (TrueRiders, младежи) се уби като куче на първите стълби; Боги Фермата (RAM Bikes, отново младежи) за N-ти път се класира четвърти на косъм от подиума и мърмореше, че със Сашко сме го урочасали миналата година със стикерите за 4-тия юбилей на BIKEPORN; Ванката Колев (RAM, мъже) не случи с избора си на гуми и остана едва 5-ти, което само по себе си е изключително постижение за каране със сухи гуми на такава отвратителна кал; Ева Димитрова (Чета++) тотално отсъства от мероприятията напоследък поради счупена ключица… Хубавото е, че календарът се очертава наситен с интересни събития и всички те ще имат своя шанс да завоюват своето място на подиума. Докато това се случи ви изпращаме с тази последна снимка от Габрово – Боби и Ицето, двамата победители от TrueRiders, се снимат на изпроводяк със своите чекове, и напускат града на хумора, сатира и забавата с гордо вдигнати глави и поглед, насочен към следващото състезание в Троян.
До тогава!
BIKEPORN
петък, 25 май, 2012 в 4:58