RIDE THE PALACE TRACK PREVIEW

С излят 335 000 куб. метра бетон, изкопани 1,7 млн. тона земна маса и вградени 10 000 тона метални конструкции, Националният Дворец на Културата е едно от монументалните постижения на хепи-соц архитектурата. Уникалната сграда е построена за малко над 7 години и разполага с 8 етажа, 3 подземни нива, 123 300 кв. м разгърната площ и е висока 51м – всичките тези сухи статистики само загатват за истинските причини за митичността и легендите около това място, но пък за сметка на това крещят категорично една мисъл, която неминуемо е минавала в главата на всеки карач – НДК-то се е убило за градски DH! Състезанията в големи сгради не са нищо ново – в световен мащаб историята помни не едно или две down-mall състезания… Но тук е друго. Вместо по ескалаторите на моловете и покрай лъскавите витрини на магазините, този път карачите ще се гмуртнат право в сърцето на един от най-противоречивите периоди на българската история. Добре дошли в ерата на грандоманския комунизъм, заповядайте, влезте; сигурни сме, че ще ви хареса! Докато чакам с Ванката от RedBull и Сашко за location check-а обикалям около фонтаните и се натъквам на интересна табела – било забранено къпането разбираш ли… Има и задраскани плувец и куче. Пичове, стига сте се бъзикали, тука ще идват даунхилъри, те така или иначе не се къпят! Нито пък плуват, а пък кучетата така или иначе са излишни при наличието на такова количество плъхове! Всеки, обикалял наоколо нощем знае за какво нашествие става въпрос… Скоро Иван и Сашко се появяват и няколко телефонни разговора по-късно сме на стартовата точка на трасето – намираме се точно 51м над площада с плъховете, т.е. на самия покрив на сградата. След известно колебание от страна на управата на сградата заради деликатната и скъпа телокомуникационна апаратура проекта най-после получава зелена светлина за старт баш отгоре – яяя ман! Ако започваше от по-долните нива състезанието просто нямаше да бъде същото – има нещо очарователно откачено и грандоманско в концепцията да застанеш за старт на ръба на покрива на най-емблематичната сграда в София! При това с колело! Дано само не ви е страх от високо… Макар и на нищожна височина спрямо скока на Феликс Баумгартнер (39 045 метра, за справка – цъкате Red Bull Stratos в гуглето), със сигурност стартиращите участници ще са също толкова изтръпнали от адреналин, колкото и австриеца при излизането му от капсулата. Предвижда се изправящо косите влизане по диагонална дървена рампа, завършваща с дроп върху панорамната тераса на долното ниво. От терасата нещата не изглеждат чак толкова самоубийствено ненормални – диагоналното влизане ще позволи относително безопасно приземяване от дропа. За всеки случай организаторите предвиждат опъването на обезопасителни мрежи – дори и минимален, рискът някой да се изметка през покрива и да стане на палачинка на плочите на площада, трябва да бъде елиминиран на 100%. Почти веднага следва влизане на закрито и състезателите ще се гмурнат в лабиринта от мраморни стълби, ескалатори и соц-арт, който представлява сърцевината на НДК. Вече се намираме дълбоко в дебрите на двореца, трасето ще превежда карачите през закътани коридори и помещения, някои от които никога не са виждани от външни хора… …последвани от грандиозни конферентни зали – НДК не случайно през 2005-та получава титлата „Най-добър световен конгресен център“! Докато момчетата оглеждат и обсъждат точния маршрут на трасето, аз замечтано си мисля какво можеше да бъде, ако трасето някак си минаваше не през равната Зала 3, а през огромните тераси и стълбища на наклонената Зала 1… Ех… Нищо, подгответе се за въртене и се радвайте, че RIDE THE PALACE ще вкара тук карачи, вместо обичайната пасмина политици. За щастие непосредствено след Зала 3 трасето минава по тези внушителни стълби, които несъмнено сте вижали в не един или два репортажа (в случай, че изобщо гледате новини) Обстновката е уникална – вътрешното осветление на НДК е една от ключовите забележителности на сградата… Бая крушки има на тоя таван, не са си поплювали комунистите! И не са пестили много енергията… Интересните секции не само продължават, но започват да стават и все по-технични – съвсем малко след стълбите се влита в този тесен ескалатор. Идва се от горното ниво, прави се 180-градусов завой на практика „на място“ и след това се продължава надолу към следващото ниво… Ванката разпалено ми обяснява за предложената от Филип Полк концепция (да, той е един от хората, които имат принос в идейното оформление на трасето) за това как в този участък да бъде запазен ритъма на трасето – разказва ми за платформа на нивото на парапета, някакъв супер рЕзък wallride, последван от дроп към долна ескалатор… Или нещо такова… Каквото и да е, нямам търпение да го видя на живо! Вътрешната архитектура на НДК-то създава предпоставки за мега летежи между етажите – всеки от тях е с доста сериозна височина на тавана и дропа към галерията, който обсъждат момчетата, изглежда респектиращ! Особено като съвсем малко встрани има дупка през етажите чак до приземното ниво! Казахме ли, че това състезание няма да става за хора със страх от височини? След приземяването от дропа и преминаването на поредния ескалатор излизаме в широко фоайе със соц-арт по стените. Сашко се чуди как ще е скоростта в този участък… И се опитва да прецени дали след ескалатора и стълбите ще може да се лети с 200 на влизането в стълбището в далечния край на кадъра, към което се е насочил Ванката… Да, именно за това нанагорното стълбище става въпрос! За състезанието тук ще бъде монтиран step-up скок, зверско! Сашко описва мислено широкия ляв завой на площадката след step-up-а… Идеята е да се запази достатъчно скорост за дроп отново на по-долното ниво, преминавайки през парапета в дясната част на снимката. За да се ориентирате, приземяването от step-up-а е там, където са хората в сенчестата част на снимката. „Фоайето“ всъщност се оказва грандиозна зала, преминаваща през няколко от етажите на сградата. Архитектурата на НДК е уникална! Осветлението, таваните, стъклената фасада, оформлението на нивата и стълбищата… Дори и да не си фен на тази епоха в строителството няма как да не се изкефиш на монолитния грандомански соц като декор за маунтинбайк мероприятие! За това състезание ще се носят легенди… Когато групата се запътва към един от изходите, водещи извън сградата, се усещам, че вече всъщност сме съвсем ниско – едва едно ниво над приземния етаж. Захласнат в уникалния интериор и обясненията на Сашко и Ванката за елементите от трасето изобщо не съм се усетил кога сме стигнали до тук, а вече сме в сградата цял час! Вече обаче е време трасето отново да излезе на открито, минавайки през поредица от площадки и стълбища, част от системата от тераси в долната част на сградата. С един последен дроп през стълбите до Costa-та на централния вход трасето навлиза във финалния си участък. Ванката и Сашко без колебание и с нескрита гордост ме водят към една от основните атракции на площада – фонтана с топките в подлеза! Като се замислиш, идеята е 100% логична и едновременно с това е изблик на чист гений – смъкването на финала в дупката на фонтана предоставя перфектна възможност да се изстиска още малко ценна денивелация от трасето и да се осигури страхотна атракция в самия му край… Мда, тук определено ще има екшън – височината никак не е малка, а и долу все пак има фонтан – приемаме залози дали някой ще успее да се изплющи във водата! Майтапа на страна, при всички положения екшънът ще е на ниво – това можем да ви го гарантираме! Следете facebook страницата на мероприятието, както и тази на BIKEPORN за ъпдейти през оставащите дни, и не си и помисляйте да си правите други планове за 4-ти Ноември освен присъствие на RIDE THE PALACE!

Тур дьо кур сефте кириз!

Опашка извън входа на киното, блъсканица на влизане в салона, суматоха докато си намерим местата, скандал с трима селски пичове с адидаси, наместваме се, светлините гаснат, на първите кадри половината женска публика ритуално си къса сутиените, а втората половина оргазмира разтърсващо (разтърсват салона демек, тази половина са леко плътнички). Премиерата на Tour De Liozinec започва!

Loose-нец what?

Трейлъра на новата българска мега продукция от сценаристите на Стъклен Дом и продуцентите на Забранена Любов. Brought to you by крупния кинематографски колос А. Дойчев, подкрепен от виден актьорски състав от вело-каканари. Луузенец DH – такъв, за какъвто винги сме си мечтали, поднесен с щипка метъл. Енджой!