BIKEPORN // HELMET CAM // HOME TRAIL SUNDAY

3-ти Март. Национален празник на България. Четвърти пореден ден, в който се събуждам в леглото вкъщи с болки в гърлото, вместо да се будя в някоя хижа с болки в мускулите от карането предния ден. Всички безобразници са на фрирайд състезанието в Банско, а аз съм си в мадафакин’ Люлин 10-та част! Полудявам! За щастие живея на около 200м от един от най-яките паркове в София – Западен Парк е единственото кътче в града, което предлага нещо, наподобяващо каране в планината. Почивен ден с прекрасно слънчево време – паркът ще е бъкан с люлински ботове, но се прежалвам. Отивам да карам! Болен-неболен, любимата врътка зове – 40 минути от вкъщи до вкъщи без никакви паузи, включващи помпане на гуми на местния Shell, въртене до най-горната точка на парка на слалом между гмежта, минута и малко Mini DH, последвано от 5-10 минути изплюване на дробчетата по изключително забавна, но накъсана от изцеждащи силите кратки изкачвания пътечка покрай реката. На всичко отгоре е кално и няма никаква инерция… На прибиране в асансьора усещам краката си като гумени – още съм болен! Но карането си е каране – осмисля деня, дори и да е само 40 минути…. Дори и на 200 метра от вкъщи.