BIKEPORN // BIKEPORN TV HELMET CAM // NO FRIENDS ON A POWDER DAY

Зимата свърши. Време е за кал, прах, клечки и камъни. Много от нас прекараха студените месеци в бялата стая, ровейки се в пудрата из знайни и незнайни терени… Фрирайдът произлиза като понятие именно от там – от ските и сноуборда, от свободното каране по цялата планина без маркирани маршрути или обработен сняг. Вдъхновени от целия бум на enduro и allmountain дисциплините напоследък, решихме да пробваме дали оригиналната фрирайд концепция е приложима и с велосипед. И понеже пътят от идея до реализация при нас е обратнопропорционален на силата на инстинкта за самосъхранение, учудващо скоро се озовахме на местопроизшествието. Мястото – нейде в Родопите; теренът – непознат, но предполагаемо разнообразен; колелото – еднакво пригодно за въртене и спускане; идея на къде да се кара – пределно „ясна“, надолу. Два часа и половина каране, бутане, носене, падане, ставане, бедстване по деретата и гъсталака по-късно имахме отговор – става! Досущ като зимата, само с малко повече кал. Навързахме една епична последователност от спускане на черта през една педя шума, катерене по забравени от бога пътеки, изгубвания, връщанки по 40 минути обратно нагоре за да излезеш от ш*баното дере, газене в кал и всякакви други подобни гъдели за душата, които определено смекчаваха напрежението от неумолимо наближаващия край на дневната светлина и предизвикателството да се ориентираш в тотално непознатия терен… За щастие разполагахме с местен гид – бездомното куче Рамбо Смъртта от близкото село, което се влюби в компанията ни от първо изджафкване и не ни изостави дори и за миг, навъртайки колосален километраж по чукарите. Ако някой го види из района между Брацигово и местност Атолука, нека го черпи – ние му дадохме дюнер, с което любовта му нарастна още повече… Нашата също – на тръгване гледката на смаляващия се в огледалото на колата Рамбо ни натъжи, дори се прокраднаха еретични мисли да го натоварим с нас към София, но след кратък размисъл достигнахме до заключението, че планината е неговото си място… Така се завърнахме в Голямото Гадно без Рамбо, но с издрани от тръните крака, страхотна история и следното видео: