SHAMBHALA OPEN CUP 2012

Сопот! Мястото, дори само мисълта за което вече близо 10 години предизвиква потни длани и присвиване под лъжичката у всички спускачи в България. Трасето, което всеки път доказва неизчерпаемите си способности да причинява болка и щети по велосипедите, сравними единствено (и то само донякъде) с оперативните качества на много голяма месомелачка. Състезанието, което открива DH сезона всяка година толкова ударно, че всички останали след него изглеждат като приятен неделен излет с колела на природа и чист въздух. След продължителната зимна пауза Shambhala Open Cup 2012 ни вкара в състезателната 2012-та грубо, безцеремонно и рязко – горе-долу като да пуснеш пеленаче да се учи да плува в дълбокия край на басейн с крокодили… И да му метнеш включен тостер във водата ако нещо започне да се справя. За това, на оцелелите – честито! Честита ви нова 2012-та! Берекет, хеви метъл и щастие! Това ви го пожелаваме с ясното съзнание, че календарната година започна преди повече от 4 месеца… Ние обаче се водим по-скоро по календара на състезателния сезон и считаме Shambhala Open Cup за неговото истинско начало! Дори сме на мнение, че всички спускачи трябва да празнуват Нова Година на поляната при лифта на Сопот… Всеки ден по време на състезанието! И изключително много ни радва това, че има хора, които го правят! Така, лявото мъдо на страна, обаче настоящата статия е напълно сериозна – на първото UCI Class 1 състезание в България не подхожда нищо по-малко от тоталната концентрация в задачата да ви представим събитията от тези четири дни максимално добре. Ето какво успяха да сътворят близо 250 човека от 9 държави по Сопотските трасета: Ден нулев. Пристигаме в епицентъра на предстоящия катаклизъм ден преди първите тренировки с някои леки организационни задачи – брандиране на трасе, изграждане на финал, организиране на team area и други подобни дейности, целящи да придадат западен вид на цялото мероприятие. UCI Class 1 не е шега работа, а и се очакват много бързи състезатели от други държави, съответно и сериозен отзвук в чуждите медии. Правим едно опознавателно спускане по трасето, ситуацията е позната – трасето е сухо като барут, има пепеляк и чакъл навсякъде, Каменна Река е пооправена, но все още брутална на скорост, има няколко нови виража, рампи и скокове, а сипеите са мега изровени. Мдаа, ще бъде забавно. Въпреки, че пристигаме по-рано, на Сопот заварваме половината големи отбори, които са там още от предишния уикенд. Много момчета и момичета явно са писали цялата седмица „дъждовна“ в рабатата, училището или университета, и са се отдали на тренировки. Всички карат, и то яко, което ни кара да се позачудим от смисъла на конкретно определените дни за тренировки. На Сопот като цяло е все тая, защото повечето момчета така или иначе знаят трасето от предишните години, а и прекомерните тренировки водят само до излишна умора. Карането преди състезанието обаче причинява някои непредвидени отпадания – още с пристигането се налага да извозваме от Сопот колелото на Мишо Банов (от тази година спонсориран от магазин БГ Байк), който пада на Каменна Река и прави зловещо счупване на ръката. По колелото му се забелязват типичните безумни пловдивски тунинги – свински опашки държат пружината на амортисьора. Идеята е да се обере луфта на разхлабената с 5мм пружина и да се постигне по-малка ефективна дължина на амортисьора за по-наточена геометрия – по-късно Мишо ни споделя, че по този начин средното пада с около сантиметър, а челния ъгъл става още по-малък. За разлика от места като Боровец, където почти всички спят в един и същ хотел, на Сопот карачите са разпръснати географски къде ли не – някои палаткуват, повечето са по различни хотели и квартири в Сопот, а трети (като нас) пътуват чак до съседното Анево. Въпреки тази безумно разпиляна история, на вечеря винаги се получават засичанки – където и да отидеш, все има по някоя група карачи. Инвазията е тотална, а „нашите“ се познават дори и в тъмното: крещи се, всички се заливат от смях, говорят се мега-простотии на висок глас – все нещо свързано със секс, лайна, повръщане или педерастия… Знаете, обичайните теми за маса. Вечерта преди първите тренировки сме в Къщата, където поради някаква причина поръчката ни идва с титанично забавяне, и Фермата (окуражаван от онази всеядна свиня Цолев) решава да овършее остатъците на Тошето и Стиви от отбора на Kona. Лешояди! Талисманът ни за дните на състезанието предсталява дясната гърда на безумна статуя в римски стил, изтипосана по средата на витата стълба към втория етаж на хотел Щерев, покрай която минаваме при всяко качване до стаите. Механикът на RAM Любо се радва – ето на това му се вика твърдо зърно! Съвсем встрани от темата (или не съвсем всъщност?) забелязваме логото на хотела – оформено от две букви Щ, инициалите на собственика Щерю Щерев, логото е леко двузначно… Щ + Щ! Рано на следващата сутрин вече сме горе – момчетата въртят тренировки на пълна пара, и решаваме да поснимаме по отсечката преди старта – това не много „мини“ бонус трасе е един от емблематичните за Сопот участъци, и за пореден път се доказа като огромен фактор за класирането на много карачи. Едва ли можем да преброим лесно колко човека спукаха гума на него още преди старта, а само момчетата си знаят дали тази отсечка е приятна разгрявка или излишно морене преди финалния рън. Първи засичаме Любо Недялков от Shockblaze, който шпори по балканския камънак въпреки болките от възпален нерв на гръбнака. Друг класическите моменти на Сопот е гледката надолу по продължение на първата относително права singletrack отсечка след слизането от лифта. Гледката на намиращите се далеч долу в полето къщи и пътища някак си ти подсказва колко много има, докато достигнеш финала. Епична денивелация за епично трасе. За Стивиан Гатев, новото попълнение в отбора на Kona Etnies, и един от най-бързо прогресиращите млади карачи, епичното сопотско трасе обаче означава епичен сопотски фън! Стиви кара на бургия през всичките дни и по всичко личи, че се забавлява царски с новото си колело. Освен от снимки като горната, това се вижда и от класирането му – Стиви дава първо време от българите, при това напълно заслужено! Той кара с постоянство и стил, като дава сериозна заявка за по-нататъшни изяви по върховете на подиумите този сезон. Можем да му кажем само едно голямо ЕВАЛА, и успех! Като стана въпрос за прогресиращи млади таланти, Чета++ е един от отборите с няй-голям принос за намирането и развиването на перспективни карачи. Можем да се бъзикаме с различните варианти за името им колкото си искаме, но през 2012-та те ще са истинска сила, ако някой не вярва – нека погледне класирането в категория младежи на Сопот, където Иван Ажи разби конкуренцията в едва първото си състезание с меко колело. На снимката – комплект меЧета нагазват в дълбокото. И ако не знаете за какво точно „дълбоко“ става въпрос, или пък никога не сте виждали пътна настилка от сопотски трошен камък, ето – перфектен микс от дребни и средно големи камъчета, осигуряващи сцеплението на разпиляни по мраморен под стъклени топчета, и смилащи меките смеси на гумите с ефективността на чисто ново ренде. И за да поставим нещата в истинска перспектива, показваме ви може би единственото DH трасе, на което можеш да видиш едновременно старта и финалната зона! Склонът, по който се провежда състезанието е наистина огромен и е толкова стръмен, че като погледнеш напред осъзнаваш, че всъщност не гледаш напред, а надолу… Въпреки, че на Сопот терена е не просто мъжки, ами е направо като за супергерои, сред записаните има и четири жени. На старта засичаме Александра Жирнова от Русия, която ни показва, че освен кураж, за карането на Сопот помага и шареното диско кормило – след неделя определено й вярваме, защото Александра се качва най-отгоре на подиума. Честито! Хеви метъл има ли? Имааа! Нашият чеснов талисман Зозката и Иван Кузмановски от Македония ни демонстрират какво мислят за терена на Сопот и за бързите рускини с шарени кормила и голи снимки във Facebook. Стоян Костанев от Чета++ влиза „на копие“ в един от първите завои след старта. Наш Стоенчо ни радва с хипер-агресивно и стилно каране през всички дни на състезанието, но на финала се разпилява като самолет по време на аварийно кацане на Каменна Река, за щастие без сериозни последствия. Слизайки малко по-надолу по трасето заварваме Крис МакГлинчи (Team Nukeproof/Schwalbe, фокин’ айриш!) да шпори по виражите преди роуд гепа. Крис е част от голямата група англоговорящи (разбирайте англичани, шотландци и ирландци), която осъществява все по-мащабна инвазия на Сопот с всяка следваща година. Апетитът на чужденците за UCI точки и хубаво каране ги води право в България, като Class 1 статуса за 2012-та вдига мизата още повече, и на гости ни идват някои истински машини… …като например Сам Дейл (Transition, бог да пази Кралицата!). Може и да сте чували за него покрай второто му място на световното в категория младежи преди няколко години, участията му в състезанията за Световната Купа (топ 20 ако има ден) или изявите му върховете на подиумите по националните и регионални състезания на Острова. В случай, че не сте – можем най-лесно да го опишем като 100-килограмова каменоломна машина, която предизвиква паника сред сеизмолозите всеки път, когато се спуска по планината. Продължаваме серията от роуд гепа с Росен Ковачев (Drag Racing, от Витоша по-високо нЕма). През последните 1-2 сезона за него на практика липсваше истинска конкуренция, и единствено упоритата работа и непрекъсваемия ентусиазъм за каране му позволиха да продължи своето развитие. Зверската конкуренция на Сопот в лицето на британците и натиска от страна на млади карачи като Стиви обаче със сигурност ще го накарат да вдигне левъла още повече – нямаме търпение да видим какво ще се случи на следващите състезания! Предстои уникален сезон! Освен британците обаче, на Сопот винаги има една перманентна заплаха от бързи руснаци, които имат всички необходими умения за да притеснят сериозно нашите карачи – номер 76, Даниил Семенов (Forward) като че ли специално се е упражнявал да накланя колелото по завоите, в подготовка за стръмните и скоростни сопотски виражи. Други чужденци пък не са чак толкова добре подготвени за предизвикателствата на Сопот – сред записалите се присъстват и двама пича от Нови Сад, Сърбия. Заварваме единия от тях да бута обратно нагоре от роуд гепа, решил е да го тества. Разменяме набързо няколко приказки и му пожелаваме весело каране, след което пича тръгва, излита… И се взривява брутално на приземяването. Класическа човка и зверски търкал с висока скорост по една от най-грубите попивки въобще. Гледайки този кадър все още изтръпваме – това е едно от онези падания, в които имаш време да осъзнаеш ясно, че ти е спукана работата и псуваш наум, миг преди да започне истинския търкал. Облаче прах от удара на предната гума, колелото е на кестерме, стойката е „на авария“, дясната ръка вече е пуснала кормилото, краката все още са закопчани, а „брато србин“ лети с лицето напред към смъртта си, все едно някой го е блъснал надолу по стълбите. Отървава се като по чудо без сериозни травми въпреки, че кара по тениска… Мишо Добрев и Иван Ажи от Чета++ пък правят мъдра пауза до скока, наблюдавайки другите състезатели – понякога е по-добре да видиш как наистина трябва да се случват нещата… И не след дълго се появява карач, способен да онагледи цялата схема – подходяща засилка, леко изпомпване, небрежарски whip и прецизно приземяване… Джеймс Суиндън, поредния англичанин, кара за Steve Peat Syndicate – отбора на легендата Пийти присъства на Сопот с цели двама карачи, които, естествено, влизат автоматично в десетката на финала. Малко по-надолу засичаме Сашо Илиев (CRZ, Сашко Башко, наричайте го както искате) – той искрено не се кефи на брутализма на Сопот, но въпреки това е горе и разцъква по трасето. Събота след сийдинг ръна за UCI категорията Сашко се кефи, че е в 15-ката… Т.е., че е успял да завърши с време 15 минути с няколко айляшки паузи по трасето. Обратният ред на стартиране на финала за него означава минимално чакане и лежерен неделен следобед, а спуканата още в началото на ръна му гума обезсмисля всякакви форми на напъване по пътя надолу – веднага бива заподозрян, че е спаднал гумата си нарочно за да не му се налага да кара сериозно… Дори и така да е, простено му е – той е човекът, който ви осигуряваше ежедневни GoPro видеа на нашата страница във Facebook. Когато стане въпрос за снимки обаче Сашко е първи на опашката, и винаги е готов да врътне леко кормилото за повече стил, дори когато трасето не му пасва… За повечето карачи този скок е доста по-лежерен и приятен от роуд гепа малко по-горе. Ронан Тейлър (Monsterbike, UK, 5-ти в крайното класиране) продължава серията ни от снимки с елегантни зачупвания. Украинецът Йегор Примячек (Primach Team) пък диша българска прах в кадър №3 от серията стилни минавания на скока под погледите на група карачи. Естествено, серията чупки няма да е завършена без Жорката Радев (TrueRiders), който продължава да е един от най-стилните български карачи, и кара юнашката и през 4-те дни на състезанието, завършвайки с участие във фор-кроса, въпреки че си разцепва предмишницата при падане първия ден. Жорката е Машина с наистина главно М! Слизаме още няколко завоя по-надолу на една камениста секция, която винаги сме имали огромна чуденка как да заснемем. Това е тазгодишната интерпретация – каменисто влизане с лек десен завой през нещо като коридор в зеленажа… …последвано от широк, но стръмен участък с много камъни и няколко различни начина за минаване. Именно на тези по-технични участъци си личи истински кой колко добре кара. Иван Кузмановски (Evil Bikers Team Skopje) винаги ни е правил впечатление със страхотен стил и техника на колелото, но на това състезание показва и отлична скорост. Може би е заради новото колело? Забелязваме го да влиза в „коридора“ с 200 тъкмо навреме, за да му направим един кадър… …и едва смогваме за следващия – след секунда Иван вече е в долната част на участъка и се изстрелва от малкия ляв вираж на излизане. Бърз е! В последствие забелязваме надписа на тениската му, реклама на Попова Шапка, мега як и доста пънкарски курорт в Македония… Еми, Ванка, you have snow, ама ние имаме пепел и камъни! Земи! Който е бил на състезанията в Сопот със сигурност е виждал този човек – Григорий Травин, виден руски спускач от старата школа, който е основния проектант на трасетата в Shambhala Bike Park. Вижте само предницата на колелото му – олдскуул лапа с неизвестна марка, кормило Azonic, което май е понатрупало някоя друга годинка, спирачки Hayes HFX (помните ли ги?), легендарната Specialized FSR DH рамка (не се вижда на снимката, но беше модерна кога, 1998-ма?). Гришата е истинска легенда, но все още има какво да покаже на младите! След като ви разказахме за Григорий, ви задаваме втори подобен въпрос – познавате ли този човек? Фокусираният до маниакалност поглед му е запазена марка, а изплезения език е леко в стил „чай ся да видя къв беше чалъма тука…“. Роб Смит е един от бързите английски карачи, които са ни на гости, и има всички шансове да направи отлично класиране след победата си тук през 2011-та. От тази година Роб кара за отбора на RAM Bikes, и освен, че ще кара за българския производител по състезанията на Острова и по някои избрани кръгове от Световната Купа, май се очертава да идва и за по-големите състезания у нас… Макар и в съвсем различен стил снимка, представяме ви още един английски състезател от най-висок клас – Адам Брайтън, каращ за Banshee. Тук Адам хвърчи с в лявата лента със скоростта на черно AMG със затъмнени стъкла и много еднакви цифри в номера през терен, достоен да конкурира по неравност асфалта на магистралата в отсечката от тунела до Пазарджик. Държим да ви обърнем внимание на позицията на колелото му – гумите му са близо педя над камънака отдолу. Отбележете си мислено този факт, защото до края на статията ще има значение. Средната линия пък предлага значително по-различна топография и започва с мощно влизане в камънака през това малко дропче. Малко хора я карат, но защо ли се учудваме – у нас така или иначе само балъците карат в средната лента…. Естествено, винаги ще се намери някой джигит, дето да изпреварва трафика през аварийната – в случая Сам Дейл според нас просто кара по навик, мислейки си че е в UK. Тези сбъркани англичани така и няма да се научат от коя страна пътя се кара с тяхната обратна пътна система… Помните ли апетитния микс от трошен камък в горната част на трасето? С намаляване на надморската височина характерния сопотски чакъл започва да се смесва с индустриални количества пепел, на места изскачат и корени… Няма такава настилка! За всеобще нещастие, гореспоменатата пепел се вдига във въздуха все едно някой я раздухва с компресор при преминаването на всеки карач – за състезателите това означава, че е невъзможно да се кара на близка дистанция, а за нас бонусите са затруднения в дишането и безумно количество прахоляк по дрехите, техниката и откритите части на тялото. Прекрасно! Дами и господа, представяме ви победителя в тазгодишния Shambhala Open Cup 2012, клас UCI – словенеца Жига Пандур. Въпреки, че по време на тренировките Жига караше умерено и честно казано въобще не ни направи впечатление като заплаха за най-бързите британци, той успя избухне зверски на финала и даде нечовешко време, 64 стотни по-добро от това на Сам Дейл. Победа Unior Tools Team! Както се изрази Дойчин от TrueRiders – словенецът май ги изжига всичките с големия пандур! Колкото до изненадващия провал на англичаните, ние имаме друго обяснение, но за него след малко… Снимането на Сопот винаги е представлявало борба за намиране на доза цвят в цялата камениста, трънлива прашилка, а освен това след осем състезания тук вече е трудно да се намери ново място и перспектива за снимане. Дончо Иванов (9-ти в Open категорията) ни помага да реализираме свеж кадър с минаване през един малък пад няколко завоя под каменистата секция от снимките по-горе. Първия ден тренировки приключва късно и преди да се усетим слънцето вече тръгва да слиза надолу към хоризонта. Отново се озоваваме на големия завой на черния път в идеалния период от деня за снимки, а над нас чуваме гласове – момчетата от отборът на TrueRiders са последните състезатели по трасето и го карат на секции, спирайки да оглеждат различните линии и участъци. Един по един слизат надолу и разцепват един от любимите ни виражи в златистата късно-следобедна светлина. Красота! Слизайки надолу минаваме покрай мястото, за което наскоро ви разказахме, че гарантирано не изсъхва (номер 6 от този списък). Е, сбъркахме – заварваме мястото сухо като пачка столевки… Смятайте. След близо 11 часа снимане сме готови да се отдадем на заслужена почивка. Въпреки, че сме путки и спим на хотел, решаваме да прекараме вечерта на палаткаджийската поляна при лифта в Сопот. Посрещат ни царски с бира и ракия, оставени да се студят в реката. Продължаваме с мощни наздравици и забавни истории от през деня – всеки разказва за преживяното по и около трасето докато чакаме манджата. За нея се грижи главен готвач Цолев – Зозка, брат, ако го закъсаш с нормалната работа вземи стани някой скараджия… …може дори да изкараш някой лев! Наяждаме се, оставаме още малко край лагера и със сетни сили се прибираме към Анево – уморени, но доволни. Четвъртъкът беше епичен! Петъка ставането е тегаво, но се надигаме горе-долу бързо с мисълта, че до края на състезанието по-лесно няма да става. Возим се на лифта и се припичаме на ранното сутрешно слънце, под нас се редуват тръни, дървета, скали и дерата. Лифтът тук също е епичен! До междинка преодолява 832м. денивелация за дължина на отсечката от 2630м., строен е през 80-та година (далеч преди повечето от вас да бъдат родени), а капацитетът му е 300 души на час, с време на пътуване 22 минути. Възрастта и състоянието му винаги са будели притеснение (особено след падането на въжето миналата година), но този път за щастие се разминаваме без аварии. По някаква причина се разминаваме и с големите опашки от предишните състезания – всички карачи са приятно учудени от липсата на чакане на лифта. Часът все още е ранен, но по трасето вече карат дори най-малките – Мартин Войнов е един от най-младите участници, набори 97-98. Малките не си поплюват и изглеждат изцяло в свои води по мъжкото трасе, въпреки, че дребосъци като Марто изглеждат миниатюрни на колелата си. Голямо ЕВАЛА! Продължавайте в същия дух, момчета! Пристигайки горе заварваме номер 286, състезател от Румъния, да бута по черния път обратно към междинната лифтова станция. Много карачи стават жертви на неприятни спуквания на гуми още по singletrack-а в горната част – отсечката от лифта до началото на трасето е изключително коварна в това отношение, и за това често виждаме някои по-разумни карачи да слизат до началото на състезателното трасе директно по черния път. Не, че той е по-малко каменист, но определено шансът да аварираш позорно още преди да си влязъл между жълтите ленти е по-малък. Ние също решаваме да се възползваме от удобството на широкия и лишен от трафик път, и слизаме почти на бегом директно до широкия завой при 13-ти стълб – същото място, на което приключихме деня вчера. Винаги сме харесвали този завой, и решаваме да пробваме малко по-различна перспектива за снимки. Един от първите хора, които влизат в кадър, е Боби Крумов от TrueRiders, който влиза в завоя с 300, натискайки колелото с цялата тежест на тялото си. Стойката му изглежда, все едно е скочил трупешката върху виража – трудно можем да си представим какво натоварване поема почвата в този момент, но сме сигурни, че не й е лесно – Боби е вдигнал нивото осезаемо спрямо миналата година, и съвсем заслужено се нарежда втори от българите на финала. Viva la Плйеен! Плевенската школа изглежда е силна, защото отново хващаме Дончо Иванов с добро изпълнение, макар и коренно различно като стил от минаването на Боби. Вместо да натиска с цялата сила на света, както прави Боби, Дончо влиза във виража с вратите напред; резултатът е взрив от прахоляк и красив кадър. Малко по-надолу засичаме Андреа Радачич – състезателка от Словения, която за повечето останали е тотално неизвестна като способности, но ние я знаем още от миналогодишния On The Rocks в Румъния. Там тя стана първа по едно сериозно трасе с много скорост и големи скокове, така че още от самото начало сме наясно какво може. Какво ли ще стане на финала? Бързата рускиня Александра и не по-малко бързата Андреа срещу българската female терминаторка Илинда и талантливата млада надежда Ани Томева от Свободно Измерение… За пръв път има такава интрига при жените на Сопот! И като стана въпрос за терминатори, ето ви отново кадър с един от тях – Роб Смит кара същия участък със скоростта на нисколетящ изтребител, готов за атака. След около час ще стане време за сийдинг ръна и seek & destroy режима е включен! За пръв път ще можем да погледаме машините наистина на пълна газ – какво по-добро място да го направим от легендарната Каменна Река? На сийдинг ръна първи стартират UCI категорията, поредността е по стартови номера в нарастващ ред. Едно от първите минавания „на ужас“ е дело на Джеймс Суиндън. Карачът на SPS влиза на първия дабъл от юнашката линия с огромна скорост, като решава да закърши лекинко във въздуха за повече стил – доста смела идея, която веднага бива наказана, Каменна Река не прощава. Джеймс излита накриво от втория дабъл и изпуска педалите, приземявайки се на атрибути върху задницата на колелото. Закрепва се без падане на магия и продължава, но ние изтръпваме – аварийните ситуации тук изглеждат наистина плащещо. Митето Гайдов пък е от хората, които залагат на сигурно в тази секция и не поема никакви рискове – въпреки, че има българи, които карат бързата линия, много малко от тях успяват да дадат по-добро общо време от него. Най-после с окончателното си колело и като част от голямото семейство на TrueRiders, Митето отново се завръща във форма и изглежда напълно готов да раздава 24-каратови усмивки от подиума на следващите състезания. На Каменна Река наистина си личат индивидуалните стилове на всички карачи – Сам Дейл например също не влага максимална агресия, ами попива отскоците и ограничава летежа, без обаче да намалява скоростта. Резултатът е, че Сам дава отлично време на сийдинг ръна, по-бавно единствено от това на сънародника му Адам Брайтън. Сашко пък очевидно се чувства приятно безсмъртен и кара Каменна Река със затворени очи, както се вижда в този кроп от по-голямата снимка. Джедайска му работа! За категория младежи решаваме малко да променим позицията и снимаме на десния вираж преди Каменна Река, където засичаме Ники Иванов от отбора на магазин Industrial. Ники кара доста добре – достатъчно, за да се качи на подиума в неговата си категория на финала в неделя. Честито! Връщаме се отново към Каменна Река, където все пак е най-интересното място за гледане. Публиката в петъчния ден не е кой-знае колко многобройна, но легендарния сопотски участък винаги предизвиква достатъчно интерес, за да накара все някой и друг кибик да преодолее мързела си и да се изкатери по стръмната долна част на трасето. Огромната канара вляво от трасето на излизане от участъка е облицована цялата в дюшеци и е чудесна трибуна за наблюдаване на екшъна. Както се изразява Тишо, един от координаторите на маршалите по трасето (отлична работа между другото, маршалчетата за сефте действат наистина адекватно), момчетата от ПСС на поста на Каменна Река го раздават табиетлийската. Построили са си заслонче, хапват си, пийват си, от време на време пращат най-малкия да прибира доставки със сладолед и разни други благини от засечката на трасето с черния път при 13-ти стълб, абе като цяло – хич не им е зле… Като цяло обаче никой не си и помисля да ги упреква, че си угаждат – работата им там е отговорна и изисква от тях да са готови за всичко, състезателите се заиграват с тънката граница между добре прецененото каране и прекомерния риск на всяко спускане… А Каменна Река не проащава. Само за пример – това е едно от дръвчетата, които се намират след изхода от бързата линия. Тънки, но учудващо жилави, те бяха готови да посрещнат карачите дори и при най-малкото залитане… Конкретно това дръвче страда от липса на кора, причинена от титаничния му сблъсък с Мишо Банов, за чиято контузия ви разказахме по-рано… Пожелаваме му бързо възстановяване! Скоро започва квалификацията и на карачите от Open категорията – човек би си помислил, че в нея конкуренцията ще е доста по-слаба, но всъщност е точно обратното. Повечето руснаци карат именно в нея, поради високата цена за издаване на UCI лиценз от руската федерация; румънците като цяло също са най-вече там, а не липсват и бързи българи без картотека. Вальо Пашков, втория човек от отбора на Industrial, влиза стилно през скокчето в началото на секцията, сполучливо наречена от карачите Кючека. Защо точно Кючека? Ами, просто е – тази секция е осеяна с толкова много груб камънак, че ако случайно изтървеш избраната линия се почва едно бясно кълчене и подскачане, дето отстрани изглежда все едно танцуваш мат пиян върху масата в някоя кръчма, докато оркестър мазни цигани редят златните хитове на Кондьо и Радо Шишарката… Румънската легенда Сорин Парау обаче по никакъв начин не допуска отклонение от избраната линия и лети на черта през камъните, все едно се движи по релси. Заслужено първо място за Сорин в Open категорията! И докато на Каменна Река карането изисква комбинация от еднакви количества техника и увереност, на Кючека състезателите биват подложени на тест за чиста прецизност – някои карачи избират линии, които са си тотална хирургия. Раман Балаев от Русия, пети в Open категорията, демонстрира каране с точност до сантиметъра – и най-малкото отклонение би довело до лоши последствия с потенциал за изкъртване на педал, обтегач или ротор в стърчащите камъни. Сергей Малцев, един от руснаците с най-богат опит на Сопот, пък ни показва какви чупки в кръста са необходими понякога, за да задържиш чистата линия. Винаги сме му се чудели как той кара в този прахоляк само с очила – брат, вземи сложи едни лещи и си карай с маска, ще се родиш! Вече слизаме надолу, когато ни подминава един от последните състезатели за деня от Open категорията – след този крайно необходим относително равен и прав участък, и за нас, и за него остава „само“ най-стръмната долна част на трасето, след която е време за заслужена почивка. След цял ден в планината слизаме долу жегясали, слънчасали, обезводнени и със задръстени с прахоляк дробове. Чувстваме се като току-що излязли от Пустинята на Смъртта, а на финала ни посреща истински мираж – погледа ни минава през цялата отборна зона и се фиксира директно на острова на спасението, извора на младостта, тайната на безсмъртието… Сладоледайджийския бус! Спасени сме! Дали това не е клопка? Ебали сме го, не ни интересува! Пазаруваме най-страшно, и след малко вече се радваме на перфектен сметанов сладолед със заливка от карамел в хрупкава вафлена фунийка. Животът на Сопот вече е по-добър! Отборната зона кипи от живот – заварваме Калин Рахнев от Чета++ да обяснява разпалено особеностите на гумите Schwalbe на Пупи и Сашко. Теорията му е, че предната гума на Пупи, Wicked Will, е значително по-добре да се кара наобратно, а разговора протича изключително интересно. Няма такива образи – Калин в ролята на върлия техничар, Пупи като саркастичния скептик, дето не вярва на никой, а Сашко слуша разговора, мига и върти очи като Мики Маус… В лагера на RAM пък заварваме Джо Хейхау, английския дистрибутор на марката, да страда от един класически байкърски номер – принудителна коламаска с дъктейп… По стечение на обстоятелствата Джо спи в нашия хотел в Анево, и за негово нещастие се оказва, че не е достатъчно предвидлив, за да се предпази от идеите за забавление на група накълвани българи. На прибиране в хотела се чудим каква мизерия да сътворим на някой от англичаните, когато пред погледите ни попада изпраното джърси на Джо, простряно на парапета на терасата да съхне. Броени минути по-късно джърсито се озовава облечено върху статуята в хотела, която цомбим сутрин и вечер вече няколко дни. На следващата сутрин сме горе дори още по-рано от всякога – вече е събота, деня на големия финал в DH дисциплините! Състезателите бързат да направят по 1-2 сутрешни тренировки, след което да си починат добре преди финалното спускане. Заварваме Константин Димов от отбора на Shockblaze на един от най-бързите виражи по трасето, дълбоко скрит под сутрешната сянка на боровете наоколо. Тино кара изключително стабилно през всичките дни на състезанието и на финала успява да се класира трети в Open категорията, с което доказва нивото си. Сила! Бързият прашен вираж не осигурява необходимата подпора на някои състезатели, и някои момчета минават завоя на аварийки. Тошето Киров от Kona явно се заплесва по красивите лъчи светлина, които се процеждат през сянката на дърветата и карат прахоляка във въздуха поне за момент да изглежда добре, губи сцеплението и пуска крак за подпора. Лукан Червенков от Свободно Измерение пък влиза в завоя с характерния си свръх-агресивен стил, също губи сцепление, изпуска педалите и пуска помощните колела за баланс – схемата проработва и Лукан отървава падането, но със сигурност си взима бележка да не допуска подобни изпълнения във финала. След всички бъзици и мамби предишния ден, Джо Хейхау получава възмездие под формата на този красив кадър, на който дори изглежда, все едно кара бързо… Наистина бързо обаче карат другите англичани – Джеймс Сток разцепва следващия голям вираж по трасето, който позволява изключително мъжки влизания. Гледайки взривовете от пепел у нас се заражда еретична идея… …така или иначе ще сме целите в пепел до края на деня, защо да не пробваме близък кадър на някой от прашните взривове? Залягаме от външната страна на виража на изхода от завоя и чакаме. Изреждат се карач след карач, които минават с голяма скорост и вдигат сериозна пушилка, но така и не успяват да предизвикат необходимата ни експлозия. Тъкмо решаваме да се откажем от кадъра и да сменим позицията, когато отгоре чуваме боен вик: „Niggaaaaa!“. За части от секундата залягаме на виража отново, насочваме камерата, и… Взрив! Кашляме, редим псувни след отдалечаващия се Мартин Огден и се изтръскваме от килограмите пепел. След това поглеждаме дали изобщо има нещо заснето, и псувните веднага отстъпват място на смях и радостни викове. Да! Това е! Доволни от реализираната идея тръгваме надолу към сипеите, когато ни подминава Адам Брайтън по време на второто си тренировъчно спускане. Снимаме го набързо в гръб, и първоначално снимката ни се струва смотана, докато не я зуумваме, за да се вгледаме в гумите на Адам… Помните ли кадъра от каменистия участък в горната част на трасето? Да намирате нещо общо…? Отново, колелото на британеца все едно левитира на няколко сантиметра над почвата, този път на наглед напълно равен участък! Обясняваме си този феномен с това, че Адам се стреми да олекотява колелото преди всяка една годна за изпомпване бабунка, колкото и малка и плавна да изглежда тя… За да се разсеем от пепеляка и чакъла по трасето от време на време отправяме поглед към околните хребети – по-високите части на Балкана все още са прошарени с бели снежни петна и изглеждат съблазнително свежо. За добро или лошо обаче рядко ни остава време да се зазяпваме – по трасето текат последни тренировки преди финала, и карачите прииждат на талази. Бостиян Волф от Словения е един от карачите, които имат потенциал за добро класиране – също като съотборничката му Андреа Радачич, ние сме го засичали на On The Rocks в Румъния, където той се качва на подиума при жестока конкуренция. Бостиян не си поплюва и върти при всяка възможност, но за съжаление няма ден на финала и финишира с 26-то време. Движейки се надолу по трасето засичаме поредния британец – Даниел Кричлоу, познат повече като DC. Той е един от основателите на британската компания BETD, и е един от от хората, които за пръв път идват по нашите географски ширини. Дали ще е за последен? Съмняваме се! DC май се кефи! Скоро тренировките приключват и е време за кратка пауза преди началото на финалите – предвидена е почивка около час. Използваме това време да слезем още по-надолу по трасето, но докато се смъкваме бавно по стръмните сипеи над нас небето променя рязко вида си. Скоро първоначалните надежди облаците да ни подминат се изпаряват, и наоколо притъмнява, чуват се далечни гръмотевици. Въпреки назряващата буря решаваме да се позиционираме точно на влизането към стръмните серпентини – още едно от емблематичните места на Сопот. Докато чакаме да дойде време за старта наблюдаваме действията на маршалчетата – някои използват осигурителните мрежи като хамаци, като това със сигурност не се случва само по време на почивките. Този им навик сме го забелязали още миналата година, и от тогава се чудим кога ли ще се случи някой сакатлък с излетял от трасето колоездач… Както и да е, надаваме ухо за съобщенията по маршалските радиостанции – организаторите звучат разтревожени, старта се отлага с половин час поради потенциално опасни метеорологични условия, после с един… …после някой рязко пуска душа и завалява проливно. Над нас гърми и трещи, по станциите се чуват уплашени съобщения от горните постове – в непосредствена близост до старта пляскат светкавици… Обявява се евакуация на всички маршали. Познавайки времето в Сопот, намираме сушина под един голям бор, и се скриваме от пороя. Изчакваме 10, 20, 30 минути, но времето не се оправя, даже напротив – става студено и започва да духа юнашки. Изчакваме още малко дъжда да отслабне и поемаме надолу – вече сме близко до финала и винаги можем да се върнем ако все пак старта се проведе. Пристигайки долу обаче научаваме очаквана новина – старта е отложен за неделя. Симеон Стоилов, една от основните движещи сили в организаторския екип, наблюдава развитието на метеоролигичните условия изпод качулката на дъждобрана си с тотално спокойствие – единствената му грижа в този момент е как ще се наредят времево нещата в неделята. Тя „по чертеж“ е оставена като резервен ден за DH-a, и единствено трябва да се измисли от кога до кога да са тренировките и финала, за да може да остане време и за старта по фор крос. При едва 20-на записани за тази дисциплина обаче проблем на практика не съществува и всичко е точно. Изключително сполучливо планиране! Повечето отбори тъкмо вече са натоварили цирка и са се подготвили да се прибират по хотелите и квартирите, когато бурята приключва също толкова внезапно, колкото е и започнала. Лошото време продължава няма и два часа, след което отново се радваме на приятно напичащо слънце и липса на вятър. Няма такова време! С отмяната на старта още по обед, втората половина от деня остава свободен за релаксиране и почивка. Тошо-сан решава да пробва дали електро-колелото, с което разцъква напред-назад из поляната, има достатъчно въртящ момент за да пързаля по чакъла пред Чичовци. Други пък се отдават на бири и социализиране под дебелата сянка на чадърите пред заведението… Към средата на следобеда пък времето вече се е стабилизирало достатъчно, за да позволи лифта да завърти с хора, и някои от организаторския екип се качват нагоре за оглед на трасето след излялия се порой. Завръщат се с добри новини – прах вече няма, дори на няколко места по трасето са се образували локви. Нашите приятели от Ninja Squad, извикани от организаторите да заснемат официалното видео за състезанието, което чакаме в близките дни, се възползват от случая да изпробват иновативни захвати за GoPro по колелата на карачите – изключително много ни радва гето тунинга с пръчка, duct tape и свински опашки! Кадрите са сполучливи, очаквайте видеото. Вечерта продължава с обичайната програма – отбиване през хотела за душ и преобличане, после вечеря в рибния ресторант след Карлово и минаване през лагера на поляната за по някое питие и раздумка около лагерните огньове. На връщане към хотела решаваме да запазим една недопита чаша ракия и да избъзикаме англичаните. Оставяме им я на перваза на прозореца с послание DRINK 2 WIN – демек, изпий за да спечелиш. Момчетата обаче са спортисти и не пият преди състезание, и със скромната ни ебавка май успяваме да ги урочасаме – противно на всички очаквания първото място отива в словенеца. Видяхте ли какво става, като не пиете! Неделя, време за финал! Всички палци са стиснати, а щастливия ни талисман в хотела получава извъндерна доза цомбене – молим се за добро време. Всички прогнози сочат тихо и спокойно време без сериозни катаклизми като вчерашната буря. Започваме деня с изкатерване до сипеите още преди старта на тренировките, където се инсталираме на едно интересно гмуркане в очакване на карачите. Иван Колев от RAM Bikes е един от първите състезатели по трасето. Той дава едно от най-добри времена сред българите на петъчния сийдинг рън, и днес се надява на добър резултат. Да, ама не! Сопотския камънак има други планове за него, и Ванката пука гума на финала! Какво разочарование за един от малкото истински български терминатори… По някое време от горе се задава Асен Стратиев, един от най-перспективните млади карачи в България и свежо попълнение в TrueRiders отбора. По всичко личи, че Асен е имал проблеми, питаме го какво се случва, и той ни показва щетата – крива корона на Boxxer! Брутално, направо не е за вярване! Въпреки сериозния демидж, Асен успява да намери решение и кара на финала, където прави ново ужасяващо падане на Каменна Река… Напук на всичко, той финишира! Изрод! Времето тече бързо и слънцето вече е достатъчно високо за да промени коренно кадъра. Тренировките продължават и покрай нас на мръсна газ профучава Мартин Бочуков. Той е едно от вдъхновяващите доказателства, че в категорията на младежите конкуренцията е жестока, и скоро тези момчета ще дишат във вратовете на доказаните карачи от по-горната категория. Първи на квалификациите, на финала Марто остава втори на болезнено малката разлика от 70 стотни спрямо времето на Иван Ажи от Чета++, при това карайки без верига почти цялото трасе! Отново Любо Недялков от Shockblaze, който продължава да се оплаква от възпаления си нерв и свързаните с това болки и схващания, но въпреки това кара през всичките дни на състезанието, включително и на финалното спускане, където дава време, което го изпраща в средата на класирането в UCI категорията. Респект за ината, но се чудим кога ли Любо ще направи състезание без да има проблеми и какво ли ще бъде класирането му…? Въпреки, че трасето изсъхва от съботния порой със страшни темпове, почвата на повечето места все още е леко влажна и според всички държи значително повече от предишните дни. Прахоляка е сведен до минимум, а на някои места дори се забелязват кални остатъци от локвите, за които ни съобщиха предишния следобед. Калта на Сопот е крайно рядък феномен, за това си струва да се отбележи със снимка! Освен това още от началото на тренировките всички се молеха за дъжд и за такива условия… Е, молитвите им явно са чути и на финала трасето е на практика идеално! Долната част на трасето е като влакче на ужасите – прави и равни отсечки на практика липсват, всяка част от трасето представлява някакъв вид крива в 3D пространството… Въпреки първоначалните критики на много карачи за промяната спрямо миналогодишното състезание (тогава трасето минаваше през стръмния дроп от другата страна на лифта), човек няма как да не се кефи на карането по този терен – виражи, стръмни гмуркания, завои, гърбици… Добре дошли на големия сопотски rollercoaster, затегнете коланите и отпуснете спирачките! Газ! Теренът в тази част на трасето е толкова стръмен, че често дори стоенето прав е трудно. За това маршалчетата проявяват на моменти гениална изобретателност в старанието си да си създадат поне малко комфорт по време на престоя си в планината. Тази безумна плетеница всъщност представлява напълно функционален хамак – лентите за трасето на Сопот винаги са ни учудвали със здравината си, и сме малко изненадани, че виждаме подобно изобретение едва тази година… Тренировките приключват, правим кратка пауза, и финалите започват. СТАРТ! Първи са UCI-лицензираните състезатели – принципно смятаме, че е логично най-бързата категория да стартира последна, но със сигурност за тази подредба си има добро обяснение… Като например често нестабилните метеорологични условия следобед, характерни за Сопот – след безупречно слънчево време цяла сутрин, около обяд започват да прииждат купести облаци, и финала протича при изключтително променливи условия. През няколко минути се редуват слънце и облаци, а в далечината вали дъжд. Псуваме мощно променящата се светлина, поради която се налага постоянно да променяме настройките на камерата, но все пак успяваме да уловим в кадър някои от карачите, които наистина заслужават… Например Стивиан Гатев, най-бързия българин за деня. Както ви споменахме, влизането към участъка със стръмните серпентини е поредната сопотска класика – стръмно, изровено, с огромно дере от лявата страна и гледка към цялата равнина. Повечето състезатели тук правят поне минимален brake-check… Не и Адам Брайтън. Трета снимка, на която Адам няма контакт със земята! Шах, мат, стискане на ръцете и кой от къде е! Делото е приключено! Предлагаме Брайтън да бъде дисквалифициран – той на практика не кара ПО трасето, той кара НАД него?!? Да отворим състезанието и за парапланеристите, ако става така, а? След UCI категорията идва ред и на останалите, започваеме с хардтейл. Сваляме шапка на всички момчета, които не позволяват липсата на задно окачване да ги спре да се състезават по брутално трасе като сопотското… Докато достигнат серпентините повечето карачи с твърдаци вече са на предела на силите си, и това си личи – в играта влизат всички позволени похвати за запазване на баланса и рядко някой минава и с двата крака върху педалите. Всичко това обаче не важи за Теодор Тодоров от Drag Racing – ако въобще има някой терминатор в HT категорията, това е той. Както някой го описа, най-бесния чалгар сред колоездачите по една скромна случайност е и най-бързия спускач без задно окачване, чието класиране на финала би следвало да даде сериозен повод за размисъл на много от собствениците на DH машини. Дори няма да ви споделяме, че Теодорчо стана първи при твърдаците, просто ще ви информираме, че времето му е по-добро от това на има-няма 50% от карачите в UCI и Open категориите… Нечовек! Бърза анкета – колко рускини можете да преброите на тази снимка? Отговорът ви го оставяме за домашно, като ще ви дадем само една лека подсказка – момичето, което кара по трасето със сигурност си е играла с матрьошки, и е чела книжки за Чибурашка като малка… Момичетата бедстват сериозно на стръмното, пристигайки на серпентините вече изморени от хардкора нагоре по трасето, но Александра Жирнова някакси успява да премине с най-малко грешки, и съответно дава най-добро време. За категорията на младежите слизаме малко по-надлу, на един от любимите ни завои за каране по това трасе – става въпрос за един предшестван от стръмно гмуркане бърз десен завой с естествен вираж, който рязко пропада надолу малко след средата… Кръстили сме го Завоя Софияленд заради усещането, което се получава като отпуснеш спирачките още отгоре. Ники Иванов (Industrial) демонстрира точно такова минаване по пътя си към третото място в junior категорията. Този завой толкова много ни кефи, че няма как да не ви покажем още една перспектива, на която вече се вижда и влизането…

По пътя надолу се опитваме да заснемем и екшъна в Open категорията на двете големи гърбици преди финалния прав участък в гората, но биваме овикани грубо от някакъв шкембелия в синя ризка на БКС за мястото, на което стоим, и в заформилия се мини-скандал пропускаме на практика всички бързи карачи. Странно е как за някои хора комисарската униформа изведнъж явно се превръща в символ на власт и разрешително за избиване на комплекси… Биваме прогонени от мястото, на което снимаме вече осмо състезание, при това от човек, който едва ли изобщо някога се е качвал на колело в планината. Както и да е, ние ще продължим да правим каквото умеем, a хората в сините ризки ще продължат да пускат шкембета… C’est la vie! Далеч по-важен е фактът, че младото поколение байкъри са мега надъхани и има родители, които да ги подкрепят – през деня на няколко пъти се засичаме с този младеж, който обикаля покрай трасето заедно с баща си и попива с поглед всяко минаване на състезателите. Слизайки при финалната зона го заварвам на паркинга до лифта, яхнал колелото на Цецо – момчето, което отговаряше за регистрацията на състезателите. Малкият е на седмото небе от щастие… Споделя, че си мечтае за Demo – същото, само дето 7-ца, и в друг цвят – и се кефи на макс, подскачайки върху колелото, въпреки че рамката е огромна за него и окачването е прекалено твърдо за килограмите му… Организацията на състезанието върви супер спретнато и не след дълго бива обявено началото на квалификациите по фор крос. Състезателите стартират един по един и карат по трасето за време – процедура, която ще определи кои 16 от малко над 20-ната записани ще бъдат допуснати до участие в четвърт-финалите. Първи хващаме в кадър Боби Крумов, който е един от основните български претенденти за титлата – Боби е мега надъхан, и в родния си Плевен дори разполага със самоделен гейт, на който тренира стартове. Между стартовете на състезателите в квалификацията Ронан Тейлър (Monsterbike, UK) се възползва от една по-дълга пауза и се разписва по 4х трасето с мощен дрифт и красив кадър. Ронан не е записан за участие във фор кроса, и ние нямаме нищо против изпълнението му (кой не би се изкефил на такъв красив дрифт?), но след случката от преди няма и час няма как да не се питаме – къде са сега хората в сините ризки да му се развикат, че навлиза в трасето? Нали уж това им е работата? Ако не е, за какво по дяволите беше цялата врява по-рано? Не очакваме отговори на тези въпроси… Въпреки, че още от самото начало е ясно, че единствено чудо може да спре беззъбата британска машина Мартин Огден по пътя към поредната му победа във фор кроса на Сопот, някак си ни се иска някое от нашите момчета да се превърне в магьосник и да върне титлата от единственото 4х трасе у нас обратно в ръцете на българин. Втория ни фаворит след Боби Крумов е Жорката Радев. Той е един от най-талантливите карачи сред 16-те участници на финалите, и като че ли единствено умората от четирите дни DH може да му попречи да покаже потенциала си. Третата българска надежда както обикновено е Митето Гайдов. Един от хората, които като че ли са се доближавали най-много до титлата тук, без да успяват някога да я спечелят – Митето вече няколко пъти е втори след Оги на това трасе. Според нас би трябвало да му е писнало от това достатъчно много, за да се напъне и да се опита да завоюва така дълго убягващото му първо място… Сред чужденците също има потенциално опасни за Оги лица, като например Николай Пухир, национален шампион по DH на Русия. Макар и да не е 4х специалист като великобританеца, Пухир определено знае как да кара – като изключим победителя Жига Пандур, той е единствения не-англичанин в челната десятка на UCI категорията в спускането, което е достатъчно показателно за уменията му. Като изключим старото куче Оги, Сорин Парау от Румъния пък е един от най-обиграните състезатели сред 16-те участници на финалите. Той не един или два пъти е доказвал (при това именно тук, в Сопот), че владее най-различни тактики за каране на фор-крос състезания, и може да се бори успешно срещу състезатели от всякакъв калибър. Така, квалификациите приключват без особени изненади, обичайните заподозрени са в играта, време е за финали! Започваме с трите бойни български дами, записали се за участие във 4х дисциплината – Илинда Евтимова, Ани Томева и Даниела Караджова. Чудим се дали да не им предложим директно да се разберат коя къде да застане на подиума и да си разпределят както искат наградите, но те са дошли тук за да карат! Стартът на фор-крос трасето тази година е още по-висок, което генерира умопомрачителна скорост на влизане в първия тейбълтоп и завоя след него, но това не притеснява дамите ни най-малко и с падането на гейта те потеглят на мръсна газ. В категорията на мъжете това е човекът, който днес всички ще се опитат да изпреварят, изблъскат, затворят и въобще да прецакат по какъвто и да е начин. Мартин Огден (Identiti) застава на старта на първия четвърт финал напълно спокоен – той знае отлично каква е целта и как да я постигне. За първата гонка Оги получава правото да избира коридора, от който да стартира, и той първоначално застава на най-лявата позиция, вътрешна за първия завой по трасето. Реконструкцията на стартовата платформа обаче е оставила гейта без панта от най-външните му страни, и решетката се гъне достатъчно, за да създаде колебание у британеца. „What the fuck?!“ чуди се Оги, и след като усеща къде е проблема бързо променя избора си и се премества една позиция вдясно. Сорин застава на старта с голямото DH колело – нещо крайно необичайно за него. Питаме го защо така, макар че подозираме какъв е отговора – румънците са пътували натъпкани като сардини по колите, и Сорин просто не е разполагал с място за да натовари и малкото си колело… Разказва ни, че в момента така или иначе кара без никаква амбиция и просто иска да си направи кефа, но ние тая история сме я чували и за втори път се оказваме напълно прави в подозренията си – румънеца е надъхан и се раздава докрай! Няколко гонки по-късно вече гледаме първи полуфинал – Оги и Митето срещу двама руснаци. Забележете кои карачи са здраво стъпили на педалите, и кой пуска крак колебливо… На руснаците май им е леко терсене, докато Митето и Оги са в тотален контрол и завиват като по релси, готови за въртене на излизане от завоя. Двамата продължават на големия финал! Във втория полуфинал Сорин напълно очаквано се откъсва напред, а зад него Боби и Андрей Димов се борят за втора позиция. Боби успява да запази позицията си и до края на гонката, и заедно с румънеца отива на голям финал! В малкия финал участват Крис МакГлинчи от Ирландия, двамата руснаци и Андрей от TrueRiders. Ирландецът успява да се пребори за първото място, следван от Семенов, Андрей и Пухир. Време е за голям финал! Гейта пада с характерния трясък, и след секунди виждаме групата да влита в първия завой. Сорин гони бърза и сигурна линия за първия завой високо по виража далеч от останалите, Оги е почти наравно с него, но има предимството на значително по-вътрешната линия, от която може да затвори румънеца и след това да му дръпне с въртене. В същия момент Боби и Митето са малко по-назад, попивайки скока, но и двамата сис сигурност се подготвят за атака. На участъка с четирите гърбици Оги вече е на очакваната първа позиция, плътно следван от Сорин, а Митето е на трета позиция няколко дължини по-назад. Тримата се движат в горе-долу компактна група, обаче Боби не се вижда – оказва се, че той се е изпързалял на първия завой и шансовете му за подиум пропадат. Оги, Сорин и Митето завършват именно в тази последователност, а за Боби остава утешението, че понякога на състезания се случват и такива неща. Няколко дни по-късно връчваме на Боби състезателното джърси на Оги – британеца му се кефи колко е надъхан, и на тръгване му го оставя като подарък в знак на респект. Мега пичовска постъпка! Още с пресичането на финала от състезателите публиката започва да се разотива. Към финалната зона слизат многобройни групички хора, и атмосферата около шатрите е оживена, но като цяло не можем да избегнем усещането, че сме виждали и по-голяма тълпа на тази поляна. Много от присъствалите предишните дни са си тръгнали още след края на DH-а, а някои дори и по-рано – факта, че неделните финали се падат баш на Гергьовден със сигурност оказва влияние… Време е за награждаването! Паното с рекламите и почетната стълбичка този път са изнесени на поляната непосредствено до финала, точно до шатрата на съдиите. Пишат се чекове, подреждат се бутилки, разпределят се медали и награди за различните категории – след няколко минути всичко ще е готово и грандиозния финал ще започне, а поляната ще бъде напоена с шампанско! Награждаването започва с категория жени фор крос – Илинда е първа, следвана от Ани Томева и Даниела Караджова. Честито! Следват жени DH – победителката Александра Жирнова получава душ с шампанско от Илинда (втора) и Андреа Радачич (трета). „Ако виждах по-далеч от другите, то е защото стоях на раменете на гиганти“ – цитатът е от Нютон и е казан в съвсем друг контекст… Или може би не съвсем? Боби Крумов е истински гигант и в прекия и в преносния смисъл на думата, а Жорката може и да не е най-високия човек на планетата, но с помощта на добряк като Боби застава в позицията на истински исполин. И двамата се кефят като малки деца по време на награждаването и куфеят на макс при всяко изгърмяване на шампанско. Това е духа на планинското колоездене! Мартин Огден доказва, че е по-бърз и хитър от конкуренцията дори и извън състезателното трасе, клякайки за да избегне кръстосания огън с шампанско от Митето Гайдов и Сорин Парау. Ники Титев от RAM бърза да остави чека за първото място на Теодорчо от Drag и да се изнесе от обсега на шампанското по време на награждаването на категория хардтейл. Категорията на младежите по традиция не получава шампанско поради презумпцията, че момчетата са твърде малки, за да пият… За това Иван Ажи, Марто Бочуков и Ники Иванов трябва да се задоволят само с аплодисментите на публиката, медалите и осигурените предметни и парични награди! Привилегията да боравят с бутилки алкохол (при това пред публика) е резервирана само за по-големите състезатели, но с достатъчно постоянство съвсем скоро и тези момчета ще имат шанса да се вмиришат на бъчва, поливайки се с шампанско на подиума. Награждаването в категория Open – Сорин вкусва за втори път българско шампанско (този път като победител), а на второ и трето място са Вальо Пашков и Константин Димов. И така достигаме до финале гранде, награждаването на най-бързите, роботите от UCI категорията. Сам Дейл и Адам Брайтън си връщат на Жига Пандур за откраднатото изпод носа им първо място с мощно къпане, но на словенеца едва ли му пука… В крайна сметка всичко е феърплей – топка е, търкаля се, няма сърдити… Опа, май объркахме спорта. Все тая! С триумфа на тези петимата официалната част на Shambhala Open Cup 2012 приключва, и то по най-добрия възможен начин – на слънце, сред природа, с колела и много нови приятели… След награждаването бъзикаме англичаните за историята с недопитата чаша, но на тях май въобще не им пука – въпреки, че първото място им се изплъзна, момчетата покараха доста стабилно по трасе, което ги изкефи максимално, в условия, на които като цяло не са свикнали… Недоволни няма, още повече, че точките и паричните награди, регламентирани от UCI Class 1 регистрацията на състезанието, не са никак малки. Дори Андреа Радачич сдържа недоволството си от факта, че си е разпорила ръката брутално и на финалния си рън бедства близо минута, опитвайки се да отклещи колелото си от един дънер при падане на стръмните серпентини. Другия път кака, другия път! Като за финал успяваме да съберем почти цялата британска група за обща снимка с Боби Крумов, който се заканва догодина да е по-як от тях и да ги бие… Дано! Ще го носим на ръце по цялата поляна, ако успее!

С тази снимка слагаме точка на Shambhala Open Cup 2012, и си пожелаваме догодина състезанието да е още по-силно, а настоящия сезон да продължи все така силно, възползвайки се от инерцията, набрана на Сопот! До скоро!