BIKEPORN // СЪБИТИЯ // НАЦИОНАЛЕН ШАМПИОНАТ 2011, ЧАСТ 2 – 4Х

Едва втори епизод, а вече сме яко в сапунката… Ако първият уикенд от националния шампионат (DH и XC) предизвика яростни спорове и размяна на обвинения, то състезанието по 4Х следващата събота принципно би се класирало най-малкото за масова сеч и кръвопролития… Принципно… Ако въобще някой го беше видял – на това състезание нямаше никой! Ама наистина никой! Ако сте прочели критиката ни за това, че на състезанието в Боровец нямаше шампанско на награждаванията – моля, забравете, че въобще нещо сме казвали! Еби го шампанското, в Сопот пред подиума дори нямаше публика! 15 човека карачи плюс Деси, Симо, Гери на Жорката и на Боби майка му. Ако тези имена не ви говорят нищо, не се изненадвайте – състезанието беше проведено толкова неформално и по семейно му, че всички присъстващи бяха близки приятели и просто така си се знаят… Без комисари, без маршали, без дори ПСС (слава богу, поне линейка имаше), с времеизмерване за квалификациите тип хронометър, задействан на слух по трясъка от падането на гейта – атмосферата и организацията беше по-скоро все едно няколко приятели са решили да покарат, от колкото на истинско състезание. Това не е критика към никой, и същевременно е забележка към всички. Ало, карачите, я се стегнете! На DH състезанията хем мрънкате, че са ви високи таксите, хем пак идвате трицифрена бройка народ. Тук си плащате само пътя, и имате шанса да покарате на единственото 4х трасе в България, а ако сте достатъчно бързи – защо не и да се пробвате да спечелите титлата? Организаторите – моля, обявявайте си плановете и програмата за състезанията мааааааалко по-рано (разбирай не няколко дни преди мероприятието, били то и национално) и се постарайте да има някакви поне символични награди освен медалите, пък може и да съберете повече от 15-те ентусиасти, които така или иначе биха дошли, дори и да няма обявено състезание. Тези половинчати истории са нелепи. Не ме разбирайте погрешно, състезанието протече напълно ОК и айляшката организация пасваше чудесно на мащаба на цялото мероприятие, но трябва да сме наясно, че ако искаме да е по-истинско няма как да стане по този начин… Въпросът е дали ни се занимава. На нас ни се занимава, за това и правим този репортаж – сега като се замислим, със сигурност подготовката на материалите в BIKEPORN ще отнеме повече време, от колкото е посветено на подготовката на това състезание… Без по-нататъшен коментар да преминем към събитията от деня.
За квалификацията на старта се наредиха всичко на всичко 15 участника – бройката стигна за няма и 4 пълни групи в четвъртфиналите. Ние си знаем, че когато обхващаме по-голямата част от карачите (и то не защото не се побират в кадъра, а просто защото още не са горе) с дългия обектив от толкова близко разстояние, нещата не са на добре. Преди това състезание, България за пръв и последен път има 4х шампион през 2007-ма – тогава в едно почти толкова скромно мероприятие пръв се класира Антон Настев. Тонката преди време започна изявите си с участия в крос-кънтри състезанията, после подкара DH и 4х, а след спечелването на шампионската титла, по време на следването си в Айндховен, реши да развие уменията си, тренирайки състезателен BMX. Едно от най-големите неизвестни в това състезание беше способността му да защити титлата си. На Тонката нямаше да му бъде лесно – дори и само сред съотборниците му имаше достатъчно сериозни претенденти, като Георги Радев и Боби Крумов, първия от които си е одавна известен талант, а втория е един от най-надъханите карачи, които познаваме. На снимката – Боби влита в попивката на първия тейбълтоп секун ди след като Жорката му е дръпнал лоста на гейта. Наличния за състезанието персонал беше до толкова ограничен, че карачите взаимно трябваше да си пускат гейта на стартовете за квалификацията. Малко по-късно идва ред на Жорката и той без колебание се мята надолу с двеста. При 15 човека участници, все близки познати, никой не си играе на тактика и момчетата карат на пълна газ. Braaaap! Основният недостатък на изместването на 4х състезанието в отделен уикенд е едно от най-големите му предимства – всички момчета (а защо не и момичета, някой ден), които иначе карат само DH, могат спокойно да се пробват и тук. Ники Стоянов влиза в ролята на нагледния пример – трябваха единствено повече хора с неговия мерак и състезанието щеше да е доста по-оживено. Неговият съотборник Росен Ковачев е друг нагледен пример – той отново подходи към състезанието с характерната за него амбиция, изразена в случая чисто и просто като силен мерак да спечели и тази титла. Колко точно е силен меракът му не е ясно, но със сигурност е достатъчен за да скъса верига на квалификацията. Естествено, шампионското повеедение не може да бъде разклатено от някаква дребна повреда, и Роско се държи подобаващо. Тонката го моли за автограф с тайния план да прихване малко от печелещата му състезания аура, резултатът е следният: „За Тонката, с много обич /подпис/ Роско.“ След кратка обедна почивка (втората такава за деня – много бира се пие по средата на лятото в Сопот, да знаете!) е време за финалите. Четвърт финал номер едно, старт! Въпреки малкия брой участници състезанието е оспорвано – карането е на доста прилично ниво и гонките са доста интересни за гледане. В първите серии настоящият шампион Тонката изглежда уверен и кара добре. Тренировките по BMX трасетата в Холандия явно имат резултат и той продължава напред без особени трудности. Същото прави и Жорката Радев, който отново е една от основните сили по трасето. Някой да извърши екзорсизъм върху този младеж, моля! Жегата е страшна за каращите с броня и Андрей Димов изглежда като зомби по време на катеренето нагоре. Демоне, излез от това младо тяло, spiritus sancti! Боби Крумов пък изглежда обладан от демона на скоростта и лети ниско далеч напред от останалите. Толкова далеч, че е трудно да го хванеш в кадър заедно с някой друг състезател в долната половина на трасето… Виждали сме тълпи народ, наредени по външата на завоя лента на този участък – за съжаление този ден случаят не е такъв и край трасето е пусто и тихо. Е, може би не напълно тихо – всичките четири-пет човека присъстващи на състезанието се стараем да овикваме преминаващите карачи подобаващо. При толкова малко карачи гонките се изнизват бързо и неусетно идва време за големия финал. Петър от магазина в Сопот, Гришата Травин и нашето GoPro наблюдават развоя на събитията. Екшъна протича най-вече като двубой между тези двамата – Боби Крумов и Жорката Радев, които завършват именно в такава последователност. GoPro-то ни отново записва, този път награждаването – събрали сме се в съвсем неформална обстановка, съвсем буквално тесен приятелски кръг, и си обявяваме имената на победителите… Всички вече така или иначе знаят кой на кое място е, но когато се каже с лист с резултати в ръка звучи някак си по-официално, май-май…? За всеки случай, за да не остане някой недоразбрал, че това все пак е състезание за национална титла, момчетата се качват на подиума. TrueRiders окупация! Боби първи, Жорката втори, Андрей трети – евалата, младежи! А ето и цялата група – състезатели, организатори, и (както вече казахме) на Боби майка му… Тя може би заслужава да се качи на стълбицата най-много – все пак не е лесно да се роди и отгледа национален шампион! Друга не особено лека задача, този път падаща върху самия Боби, са тренировките. Някак си по-различно е обаче, когато имаш с кой да тренираш…

Пълни резултати:

Квалификации:
1. Боби Крумов – 42.14
2. Антон Настев – 44.1
3. Андрей Димов – 44.2
4. Георги Радев – 44.63
5. Николай Стоянов – 45.9
6. Димитър Мънев – 46.03
7. Никола Христов – 46.04
8. Росен Ковачев – 46.47
9. Нечо Цанков – 46.75
10. Владимир Чакърски – 47.03
11. Веселин Каракушев – 47.12
12. Боян Шахов – 50.61
13. Стефан Иванов – 54.48
14. Николай Ганчев – 55.06
15. Филип Владимиров – 58.6

Финал:
1. Боби Крумов
2. Георги Радев
3. Андрей Димов
4. Росен Ковачев
5. Никола Христов
6. Димитър Мънев
7. Антон Настев
8. Николай Стоянов
9. Нечо Цанков
10. Владимир Чакърски
11. Веселин Каракушев
12. Боян Шахов
13. Стефан Иванов
14. Николай Ганчев
15. Филип Владимиров

Очаквайте скоро и видео.

Един коментар по “НАЦИОНАЛЕН ШАМПИОНАТ 2011, ЧАСТ 2 – 4Х”

1. Spencer Crocco казва:

   30/05/2012 в 11:22

   Between me and my husband we’ve owned more MP3 players over the years than I can count, including Sansas, iRivers, iPods (classic & touch), the Ibiza Rhapsody, etc. But, the last few years I’ve settled down to one line of players. Why? Because I was happy to discover how well-designed and fun to use the underappreciated (and widely mocked) Zunes are.

   Отговор