BIKEPORN // СЪБИТИЯ // BIGAIRBAG @ SPIRIT OF BURGAS

Колкото и да се тупаме самодоволно по гърбовете по повод всяко по-читаво байк събитие, цялото това самонавиване колко сме пичове и колко истински неща правим остава чиста проба душевна чикия. Нещата са прости – колкото и да сме яки, колкото и готино да ни се получават състезанията, никой не ни вижда. В планината сме само нашата порода хора – все агенти, добре запознати със същността на нещата. За обикновения човек продължаваме да сме непорастнали деца, даващи грешни пари за скъпи колела, и губещи времето си в глупости. Това го казват хора, които не познават кефа, който изпитваме, не знаят какво точно правим, освен че се връщаме от каране потни, мръсни и усмихнати… Именно поради тази причина в два през нощта сряда срещу четвъртък, след по-малко от час сън и истерично хвърчене по сервизи и жичкаджии предишния ден (естествено, поредната драма с тоците на ремаркето), палим към Бургас с момчетата от RAM. Spirit of Burgas, идем, пайсе! Потегляме към най-големия музикален фест в България с мисията да покажем на света що е то кеф на две колела. На място ни чакат 40 метра кофражни плоскости за засилката върху пясъка и три дни каране до малките часове на нощта. Както се оказва, никой не може да ни подготви за това, което предстои. Керванът потегля при възможно най-гадните обстоятелства – пороен дъжд, мрак, ремарке без спирачки, тежащо над един тон, и лашкащо иначе големия и стабилен бус във всичко посоки по „гладките“ ни магистрали… Карането е „интересно“. Призори нещата не изглеждат добре – вали ни през целия път, а ни чака инсталиране на шатра и еърбег… Лошо Седларов, лошо… Част от екипажа решават да дремнат. Към 8 вече сме в Бургас – взели сме разстоянието от София като за норматив, точно за 6 часа. Бургас ни посреща с шедьовър на местната рекламна индустрия – какво по-приветливо от шпек с крилца, свеж и вкусен! Ние пък изразяваме мнението си за времето (все така гадно) – КУР за него, също толкова свеж и все така вкусен… Подготвяме шатрата, засилката за скока и локацията на еърбега в преобладаващо дъждовно, ветровито и като цяло доста неприятно време. Към 4 следобед вече дори имаме квартира (истинско постижение без предварителна резервация по време на Spirit-а) и пием първи бири в близката кръчма. Още преди мръкване сме се превърнали в нинджи. Всеки един майстор на дзен-изкуството има нужда от няколко минути медитация преди да продължи битката с духа от бутилката. Други пък практикуваме ходенето боси – казват, че било полезно! Всъщност май нямам идея къде са ми обувките в този момент… Спираме за бърза проверка на рефлексите – в местната дискотека, освен че гледат на кръв, имат и доста забавни видео-игри. Два жетона ако обичате, и една голяма бургаска мускатова… Нашият приятел Оги не признава чашите и надига директно бутилка, без да осъзнава последствията от това, че го снимат… Добър вечер господине, документите моля, какво работите… Абе, каканарин, ти що караш пил бе? Ше те… и у пиянката! Страдай! Я върви тука по права линия да те видим! Какво? Що се подпираш на ел. таблото бе, келеш? Да не ти е трудничко нещо? Я, стикер! След цял ден повтаряне на народната мъдрост „Ум царува, ум робува, Ум белия делфин…“ тази лепенка изглежда някак кармично… На следващия ден времето е далеч по-приятно. Доразпъваме еърбега, монтираме окончателно скока, и не след дълго екшъна започва. Събрали са се предимно хиксъри от Бургас. Добре дошли момчета, забавлявайте се! Един от малкото маунтинбайкъри на бега е Александър Савов, който върти стилни ротации още от самото начало. Същия трик, същия ъгъл, 6 цола по-малко, в обратна посока и все така забранено за кучета. Опънали сме еърбега до Jack Daniels рок сцената – малко към края на фестивалната зона, но така поне не поемаме риска хиляди пияни маймуни да тъпчат възглавницата, когато е спадната, или да се мятат върху нея без разрешение… Момчетата от групите забиват мощно дори и по време на саундчека в по-ранните часове – какъв по-добър саундтрак за каране от жива музика на най-големия фестивал във България? Фонът зад еърбега е епохален! Бургаското товарно пристанище в цялата си индустриална прелест. Брутално! И докато момчетата карат, из фестивала могат да се срещнат истински легенди – Sticky Fingaz и Fredro Starr от ONYX обикалят из района и си търсят нещо за пушене; вместо това си намират колела… Май не са недоволни. Около бега също се навъртат известни лица – Djum Djum (чернокожия тип с белите карирани шорти), вокал за Leftfield, снима карачите. През нощта екшъна продължава, макар и с променлив успех – примигващия от колебанията в тока на агрегатите прожектор работи на пресекулки, но момчетата карат до късно всеки ден. Машини! Пред шатрата също атмосферата се нагорещява с настъпването на нощта – мегафони, пияни хора, телевизия, песни… Добре дошли на 6-тата сцена на фестивала, момчета! Към 1-2 през нощта вече е време за танци и шатрата пуска кепенците – Коста оставя приятелско послание към преминаващите върху празна кутия от пица. С този гениален изблик, съчетание на автентичен клош стил и изобретателност в рециклирането на отпадъците работната вечер приключва. Основните изпълнители одавна са минали, но за сметка на това от тук до сутринта има дъбстеп на корем – какво повече ни трябва, за да скачаме по пясъка до разсъмване…. Няколко дни лягане с изгрева, последвано от бирички и шкембе на закуска по обед и придвижване към мястото на фестивала едва към 3-4 часа ни карат да се чувстваме пак като на по 18… Странно колко много си приличат трещенето по концерти и фестивали с карането на колело – и двете имат способността да ти изстискат и последните сили, и същевременно те карат да се чувстваш млад и жизнен… Осмисляйки това заключение, тайно се надяваме огромната винилова торба и присъствието на опаковани с каски и протектори карачи да е накарало поне някаква част от посетителите на Spirit-а да обърнат внимание на нашия спорт. Ако не – догодина ще пробваме пак!