BIKEPORN // СЪБИТИЯ // BIGAIRBAG БАТЕНБЕРГ

2011 е на път да се превърне в годината на мероприятията за българските карачи. Състезания, организирани карания, откривания на нови трасета и места за каране – забавленията са безбройни. Може би едни от най-ощетените в този рЕзък възход на цялото нещо, наречено „маунтинбайк сцена“, са дърт джъмпърите – сигурно сте ги виждали, познават се лесно. По дрехите им често има по някое издайническо петно мърсотия от търкаляне по земята (освен ако самите дрехи не са с цвят на почва). Щъкат напред-назад из града с колела със смъкнати до дупка седалки и без скорости (някои дори и нямат спирачки). Някои от тях крадат ластичните дънки на сестрите си и ги ползват за каране, вързани с връзка от кец вместо колан… Лепиларска история – ако не бяха модерните колела с bling-bling части, кецовете (задълже hi-top Nike 6.0, иначе си oldschool чичак) и задължителните слушалки, висящи от яката на тениската (как въобще са карали хората колела преди изобретяването на айподите?) човек лесно би се объркал. По щастлива случайност, същите тези момчета често притежават воля, стил (във всякакъв аспект) и умения на колелото, крайно чужди на 90% от останалите типове колоездачи. Никой друг няма менталната способност да полага такива усилия и да поема такъв риск за научаването на нещо, единствената полза от което е доза гъдел за душата (пичетата не ходят по горите и не се кефят на мърляви байкъри – доказано е. Освен ако не са малолетни и отчаяни…). От едно ниво нагоре обаче играта загрубява, и риска за падане при изпробването на нов трик става съвсем реален, а последствията – сериозни. В този момент идва BigAirBag-a. В България вече има няколко такива „торби“ и съвсем логично в последните месеци (втората половина на лятото) нашите дърт джъмпъри имат възможността да оттренират най-изродските си трикове с риск, сведен до минимум. Едно от поредните изкарвания на бега беше дело на DRAG и се случи на пъпа на София, на метри от Президентството, Националната Банка, бившия Партиен Дом и Двореца. Добре дошли на площад Батенберг! Крисо ни посреща с мощен tailwhip. Площадът е празен, а денят е прекрасен – един от онези септемврийски четвъртъци, в които времето е твърде добро, за да се стои вътре. За щастие, 22-ри е празник и е първия от общо 4 неработни дни. Какво начало на почивката! На синята зона пред царския дворец са паркирани колела вместо автомобили. Днес жълтите павета са терен за велосипеди! Играта е следната – засилваш се все едно е някъде около 3 след полунощ, а ти току-що си излязъл от Червило и си се качил на личното си Porsche 911 GT2 след две линии в тоалетната, бързайки да ходиш да чукаш някоя манекенка. Абе демек, засилваш се мощно… … и играеш за най-добър whip – неизбежно се стига до импровизирано състезание кой ще успее да извърти колелото със задницата напред най-много. Вдъхновението? Бай Президента може да гледа… Крисо отново показва кой е президента на скачането и върти едни от най-мъжките whip-ове, които сме виждали на „наш терен“. Сериозно, едва ли има много хора в България, които да карат толкова стилно. Естествено, някои опити за трикове завършват и така – с катапултиране точно пред прозорците на властта. Няма грижи, важното е да се лети! С идването на следобеда цялата сценка придова леко сюрреалистичен вид – почти никакви хора наоколо, колоездачи летят на фона на внушителната соц-архитектура на сградите… Добре дошли в ЗомбиЛенд, и приятно каране! Момчетата пробват доволно разнообразни трикове, включително и комбота като този опит за backflip x-up. Понякога пък амплитудата и стила печелят пред техничността – Крисо (по средата на огромно дъмпнато 360) доказва и тази теория. Тази снимка обобщава айляшката ситуация на площада – малко зяпачи, въздушна възглавница, каране, супер chill атмосфера…. Кеф! Толкова ни е айляк, че ни избива на глупости, и се захващаме с творенето на просташки анимирани гифчета… …понякога няма по-голям кеф от това да покажеш мощно и гордо два средни пръста – просто ей така, за личен кеф, без нищо към никой. Момчета, печелите best trick за деня! А деня съвсем скоро свършва – или поне велосипедната част от него. Тъкмо се покатервам партизанската на едно скеле, подпряно на партийния дом, когато забелязвам, че еърбега спада. Мамка му, а може да ме закопчаят, ако ме видят на скелето. Удрям няколко бързи снимки и се омитам откъм сенчестата страна на сградата, докато момчетата започват сгъването на бега. Равносметката: колела, приятели, слънце, айляк – чудно начало на почивните дни!

За битиви, Миролюба Бенатова.