MOUNTAIN HILL OPEN DH 2012

Състезанието в Троян е епично. Точка, можете да си ходите. Или не, по-добре останете, за да ви разкажем защо това наглед малко състезание придоби съвсем заслужен статут на убиец на гиганти – имаме в предвид всички онези UCI клас незнамсикой състезания, които напоследък се провеждат у нас и привличат по 200-300 човека. Да, те са страхотни, но в Троян има нещо специално. Трасето приключва още преди да е започнало, броят на участниците обикновено е най-много наполовина от този в големите състезания, няма лифт, а транспорта до старта отнема около два пъти повече време от това да избуташ покрай трасето пеша… И въпреки това нещо в атмосферата на Троян кара хората се забавляват на максимум. Може и да се бъзикаме, че за това е виновна продукцията на местния Винпром (което си е самата истина – ракията им е легендарна), но настроението на цялото състезание е приповдигнато и в настоящия материал ще се опитаме да демонстрираме нагледно защо това е така. Да започнем… След вълнуваща обиколка по маршрута София – Пловдив – Кърнаре – Троян – Орешак – Троян най-после пристигаме. Разтоварваме се от буса и определяме задача номер едно с критична важност – намиране на кръчма с цел консумация на висококачествени храни и алкохолни напитки; приоритета е определен за висок. Скоро задачата вече е изпълнена и дори се наблюдава лека загуба на фокус в следствие на комбинацията половинка Загорка и голяма Троянска Сливова… Сашко и Фермата си тактуват, get down кучки! Решаваме обаче да се въздържим от напиращия мерак за тотално избухване – все пак утре е събота, трябва да сме на терена навреме. Организаторите от клуб Mountain Hill провеждат състезанието с каране в двудневен формат, което налага експресно опознаване на трасето и не ни се рискува с неизбежния махмурлук… Май ще си го оставим за десерт за неделя. Тази вечер се прибираме рано и гледаме клипчета от строежа на трасето в Пампорово, които Сашко ни показва на лаптопа. На следващата сутрин сме на финала напълно по план и паркираме в отборната зона малко след 8 сутринта. Набързо разпъваме цирка и всеки се заема с личните си задачи. Намираме Ицо от клуб Mountain Hill, основният организатор на състезанието, затънал до уши в неговите си task-ове, в случая – записване на максимално много участници за минимално количество време. Ицо е машина и нечовешкият му труд и усилия са основна причина всичко около състезанието да премине абсолютно гладко – голям респект! Въпреки, че все още е рано, много от момчетата вече бутат за второ – усетили безсмислието от употребата на осигурените камиони за транспорт до старта, двамата Ицевци от TrueRiders тикат нагоре. За двата дни на състезанието така и не се навиваме да тестваме качването с камионите, с което по думите на участниците изпускаме интересно возене през калта с високопроходима машина в последния участък до старта. В крайна сметка обаче разума надделява и предпочитаме 20-минутната лежерна разходка до старта пред 40+ минутното качване с МПС-тата… Започваме обхода на трасето отдолу нагоре и един от първите хора, които попадат в кадър е Дончо Иванов от (Drag Racing). Дончо кара силно през целия уикенд и се разписва с респектиращо трето място в категория мъже. Поздравления! За нас обаче няма нищо по-респектиращо от карането на Жорката Радев от TruRidersпо на новия участък с двата скока в долната част на трасето. За повечето карачи тази отсечка изискваше поне минимално нагаждане докато успеят да се отпуснат и да я подкарат добре… Не и за Жорката – заварваме го да вършее с мощни whip-ове още от първите си тренировъчни рънове… Радев президент! Стилното минаване на скоковете от Стивиан Гатев от отбора на Kona също не ни изненадва – Стиви определено не може да стои кротко във въздуха и както обикновено използва всеки шанс да закърши още от първите часове на тренировките. Не всички карачи обаче се справят толкова добре – новият участък е доста несвойствен за повечето карачи и много хора имат проблеми. Успяваме да хванем едно от най-куриозните падания за деня именно на този участък – номер 333 от клуба на домакините Mountain Hill ни демонстрира образцово разплескване на равното след попивката, последвано от bar-hump 180 с леек отскок от сипея вдясно… Стръмното влизане в първия скок подлъгва много карачи за необходимата скорост и последвалите от това падания създават доста работа за екипа на ПСС, намиращ се в близост до мястото – до колкото разбираме за цялото състезание тук дават фира 2 или 3 ключици, както и чифт счупени ръце… Можем само да пожелаем на пострадалите момчета бързо възстановяване, а на останалите – повече тренировки на скокове! След няколко ситуации с изтръпване решаваме, че не ни се гледат умирания и палим нагоре по трасето. Пороите от предишните дни и седмици са напоили почвата брутално. Наизскочилите край трасето гъби са живото доказателство за количеството на влагата, а лепкавата глинеста почва създава проблеми на много карачи в по-техничните участъци. Състезателите се оплакват, че гумите за кал помагат само отчасти – глината е толкова дълбока и гъста, че дори големите шипове на калните гуми не успяват да пробият до почва с читаво сцепление… Няколко завоя по-нагоре в гората достигаме следващия нов участък – двата завоя от миналата година са заменени от секция с нарядко разположени камъни. Тошето Киров от Kona ги гази безкомпромисно. Въпреки обещаващия си на пръв поглед вид участъкът се оказва, че не предлага чак толкова разнообразни линии – повечето карачи минават по една и съща основна линия с много малко варианти отклонения без голямо практическо значение… Асен Стратиев от TrueRiders (четвърти при младежите на финала) ни я показва. Руси Славов от Чета++ също не си играе да експериментира с излишно-алтернативни варианти в този участък и кара по гладката основна линия – Руси успя да покаже много бързо и солидно каране през целия уикенд, като на финала завърши на четвърто място в категорията на мъжете, само на една секунда от подиума! За да онагледим „вариантите“ за линия в този участък ви представяме тази снимка – виждат се много добре трите опции: от ляво на камъка, от дясно на камъка, и през камъка… Карачите минаваха и през трите линии с абсолютно еднаква скорост. На други места по трасето обаче забелязваме как Руси прилага доста интересни траектории – тази снимка показва следите от гумите на карачите в един от най-бързите виражи в средната част на трасето. Забележете как повечето други състезатели се оставят виража да ги води по естествената траектория, а Руси (последните следи, които са диагонално на всички останали) влиза супер високо, и веднага започва да стеснява линията надолу и навътре към излизането от завоя. По-ефективно изпомпване на виража или обикновено залитане…? Ванката Гиргинов, който в момента кара без спонсори, пък напоследък е един от хората, които не си позволяват залитания и карат като по релси. С новото колело Ванката очевидно се чувства добре и на Троян той кара бързо и напълно уверено, финиширайки трети при младежите. Нищо обаче не издава по-голяма увереност от надъханата физиономия на Боби Крумов от TrueRiders в същия завой. Няма такъв фейс! Боби профучава покрай нас с репликата „по-добре от това не мога!“ – не е и нужно! По-късно с Боби коментираме снимката и той ни споделя, че едва наскоро е успял да разпали спортната злоба у себе си. Явно това му помага, защото Боби реди мега силни класирания – след победата в Габрово, тук той завършва втори при мъжете! Жесток резултат! За заснемането на скока, който се намира малко над виража от двете снимки по-горе, решаваме да се възползваме от една открита още миналата година перспектива и се изтегляме далеч навътре в гората. Фронталната гледка към скока измежду дърветата е красива и драматична, а кадъра е своеобразно пожелание за бързо възстановяване за момчето с фаталния номер 13 от категорията на младежите, което малко по-късно си чупи и двете ръце… Пич, оправяй се бързо! Микаел Памукчиев (11-ти при младежите) демонстрира агресивна стойка във въздуха на същия скок. Той може би ви е познат с първото си място в категорията на най-малките от Тепе Mini DH шампионата в Пловдив през 2010-та – това момче тепърва ще расте и ще прогресира, особено ако натрупа и някой килограм мускули със сигурност може да стане добър състезател. На някои от по-правите участъци в гората се наблюдавата интересни „разплискани“ глинести образувания до коловоза на основната линия… Любо Бирата от Drag Racing е истинска легенда! Един от най-уважаваните ветерани на сцената, Любе още на тренировките ни показва, че старите кучета все още има на какво да научат младите карачи… Тошо-Сан също показва скорост и стил, влитайки с триста на стръмния дроп след рок гардъна с подвижните камъни. На тренировките той полага неимоверно старание в търсене на най-бързата линия през камънака и в завоя след него, но на финала усилията му остават безплодни и Тошето се класира едва 11-ти… Имайки в предвид близостта на каменната секция е разбираемо защо толков малко хора гледат на безумно бързия ляв завой след дропа, но това не му пречи да е един от най-яките по трасето. Константин Димов от отбора на Shockblaze ни демонстрира защо. Газ! Хари Нешев (5-ти в хардтейл категорията) е в тотална концентрация по бързата линия на каменния участък – нуждата от прецизност тук придобива съвсем нови измерения, като освен точност в следването на избраната линия се изискват и джедайски умения за адаптация и импровизация спрямо променящата се с всяко следващо спускане подредба на камъните. Явор Дашев от клуб Difference (отново хардтейл, 6-ти в крайното класиране) е един от най-големите диваци с твърди рамки и в Троян очевидно е излязъл с мисията да разкърти трасето от каране. Имайки в предвид безумно бързите му минавания, които ни демонстрира на някои от участъците, сме леко разочаровани от крайния му резултат, но явно в калната неделна троянска рулетка са възможни всякакви сценарии… Митето Гайдов пък следва бързата линия през камъните със спокойно, уверено и добре преценено каране – напълно в негов стил Митето напоследък залага на чисто и елегантно каране без излишни рискове, вместо на хазартни минавания „на муколец“. Това явно работи – доста добро време и 5-то място за него на финала! По време на съботните тренировки Ицо от Mountain Hill често се допитва до карачите дали има нужда от корекции на рок гардъна – непрекъснато местещите се камъни имат потенциала да създадат кофти изненада за някой по-непрепазлив състезател и Ицо се старае постоянно да държи секцията под око… За щастие не се се стига до груби корекции и участъкът запазва леко откачения си чар до самия край на състезанието. Камъните в Троян са жестоки! За това може да потвърди и башгарда на Тино, който е олекнал с няколко грама в следствие на удар в някой от стърчащите камъни. Така е то, ниското средно изисква жертви понякога! Жертва даваме и ние – докато всички останали се оплакват от ухапванията на безбройните изгладнели комари в гората, нас ни ухапва куче! По-точно черен на цвят, отзоваващ се на името Лъки и тотално изперкал кокершпаньол. Заварвме легендарното куче на Зозката да бедства, вързано за дърво край трасето, и решаваме да го разведрим, като го заиграем… Лъки обаче реагира крайно социопатски (ако можеше да говори сигурно щеше да ни отсвири с репликата „не ме закачай бе, пе*ераст!“) и когато му подаваме ръка да подуши решава да го направи, ама със зъби по кокалчетата… Кръв, псуване и ръмжене от отсрещната страна… Ма*а ти де*а откачена! Както и да е, по-късно Зозката ни черпи бира за компенсация, така че считаме греха на човекоядеца за изкупен… Частично! Както и да е, ближем си раните от неравностойната битка с Дон Лъчони и се връщаме към екшъна. Марто Бочуков налазва участъка преди рок гардъна. Марто е един от перспективните карачи в категорията на младежите и тази година не слиза от подиума – на Троян той демонстрира непоклатимо каране и напълно заслужено се качва на стълбицата в неделя. Евалата, машинка! Към края на тренировъчния ден вече много карачи са се отдали на гледане и размисъл върху линиите. Наблюдаваме последните тренировки с Боби Крумов и Стивиан Гатев, когато отгоре се задава с обичайната си висока скорост Росен Ковачев (Drag Racing). Роската пропуска повече от половината ден заради сутрешен изпит в университета, но въпреки това пристига в Троян с очевидна амбиция. Боби анализира внимателно минаването му на камъните, а със Стиви измисляме нов прякор на този участък – ако секцията след Каменна Река на Сопот се казва „Кючека“, то можем съвсем оправдано да кръстим местещите се камъни тук с почти синонимното „Гюбека“… Секциите така или иначе си приличат! Към 5:30 следобед ни писва от каране и с Косака от TrueRiders обявяваме официален КРАЙ на тренировките! За карачите е време да си почиват, а за несъстезателите вечерния маратон тепърва започва. Наздраве! Забележете състезателната машина на Косьо – липсва й единствено контра, и слава богу… Иначе вечерните забавления щяха да бъдат още по-безконтролни! След интрото с биричката е време да вкусим и истинските местни деликатеси. Сашко гледа бутилката жадно, но на него не му се полага – утре е на състезание. За съжаление той се занитва качествено в едно от дърветата край Гюбека на квалификациите и не дава най-доброто от себе си на финала – жадуването остава напразно… Това обаче не му пречи сега да се забавлява – двамата с Павката сформират един малко по-особен SWAT Team и атакуват Фермата с водното оръдие… Павката след това поема инициативата в свои ръце и неумолимо закрачва към лагера на Чета++. Още приближавайки тентата биваме забелязани и чуваме реплики: „Ааа, Павка, не така… Бягай от тук с това нещо…“. Пощада обаче няма за никого и Руси и Евчето си го получават! Водата в „оръжието“ скоро привършва, а и така или иначе е време да насочим вниманието си към по-въздействащи течности… Павката ни показва „италианската мода за 6 лева“, с която се е сдобил специално за състезанието, и която (както се оказва) издържа на огън. Виден представител на неформалния Дачия клуб, заформил се сред къмпингуващите на поляната, той с гордост ни демонстрира и взрива в багажното отделение, в което единственото подредено нещо като че ли е окачената за тавана метална чаша… Така, така, човек винаги трябва да знае къде му е чашката! Зозката пък с видимо задоволство ни споделя за една от най-новите си покупки – умопомрачително розова хладилна чанта, купена почти без пари от някакъв безумен магазин за таджикистански стоки… Към този момент вечерната забава вече се е заформила доста стабилно и е време да влезем в подходяща роля за предстоящия спектакъл. С помощта на малко реквизит от багажника на Павката сме готови за продължението на Fear and Loathing in Las Vegas и започваме да обмисляме най-добрата тактика за битката срещу скуката… През това време обаче по поляната наоколо все още се забелязват състезатели – някои от тях се държат по необясним начин, като напримето Митето и Андрей, които атакуват съотборника си Георги Радев без видима причина и го повалят на земята в люта битка… Момчета, какво точно правите? Все тая, това поне доказва какво малко изродче е Жорката – въпреки, че и Митето и Андрей са осезаемо по-високи и тежки от него, двамата едва го удържат… Денят вече отива накъм приключване, но в организаторската тента все още има живот – Ицо е привикал на помощ един от най-опитните организатори на състезания в България… Макар и дошъл в Троян за да кара, Симеон Стоилов изведнъж отново се оказва зад екрана на лаптоп и заровен до уши в Excel-ски таблици… Няма проблем, за него това е нищо повече от рутинна задача, а и организаторите на състезания трябва да се подкрепят! Ицо се възползва от минутката отдих докато Симо подрежда стартовите списъци за неделя и ни показва основния похват за пробиване на дупки за свинските опашки в номерата на състезателите. След високотехнологичния подход на организаторите в Габрово, които използваха винтоверт, методът на Ицо изглежда гениално примитивен – номерата се дупчат на ръка с гвоздей! Технологичната мисъл е на ниво! Конструкторите от АЗЛК със сигурност биха се гордяли с тази методика – руската инжинерна школа все пак навремето е успяла да изпрати човек в космоса с подобен подход! Янко represent-ва конструкторите на легендарния Москвич с култова тениска и полива славното минало с интересен микс от троянска сливова и още две-три съставки, които обаче забравяме почти моментално… Янко? Положението скоро започва да става тежко и отскачаме до града за бърза вечеря – наливането с продуктите на местния Винпром на гладен стомах едва ли би имало приятни последици… В ресторанта, естествено, продължаваме с консумацията на напитки. Съвсем спонтанно в хода на разговорите тогава се ражда гениален BIKEPORN тест за трезвеност, преминаването на който се състои в членоразделното и разбираемо произнасяне на една-единствена фраза: „Шницелче ли си взе за мезе?“. Първите тестове сред останалите показват, че в ресторанта всички са пияни, за това се отправяме обратно към поляната. С Цецо Демона бутаме нагоре с доста смътно усещане за вярната посока, а картинката отново придобива леко разфокусиран характер… В къмпингарския лагер наблюдаваме събиране на легендарни джедаи от всички кътчета на галактиката за по ракия около кръглата маса… Впрягаме инжинерната мисъл в благородната кауза за прогонването на мрака… Първият опит е достоен за адмирации – оборудваме шатрата с полилей-Волтрон от четири броя телефони Нокия-с-фенерче™, dirt lid каска и маска за спускане… Скоро след това обаче се усещаме, че тая работа може да стане единствено с огън… До тавана!!! Както можете да се досетите, мирното и кротко прескачане на горящите дървении пеша бива възприето като твърде позорно за група подпийнали байкъри, и Зозката решава да влезе в пламъците на manual с колелото на Фермата… Показваме ви кроп от един от следващите кадри, който смятаме, че доказва произхода на Зозката като едно истинско отроче на Сатаната. Обладан от демона на троянската сливова, Цолев влиза в пламъците като у тях си… Зверско! Дали обаче няма уникално съвпадение с тематиката на джърситата на момчетата от Mountain Hill, а? Поопърлени и позадъхани оставяме огъня да догори… Е, не и преди да излеем почти цяла туба бензин в него… The roof is on fire! С Павката, Демона и Боби Попа решаваме да извършим противопожарна акция и превантивно поливаме с вода спящия наблизо Цолев, който се събужда с люти псувни и заплахи, че ще насъска Човекоядеца… Скоро напускаме местопроизшествието и след бесен среднощен даунхил по стълбите покрай училището, с Демона успяваме да се доберем до хотела… На сутринта ставаме с натежели глави, но въпреки всичко сме едни от първите на поляната. Зарязаната в разгара на събитията кочина по масите е красноречива… Май е имало всеобщо спиране на тока в някой момент! TrueRiders обаче вече също вече са будни и в лагера им кипи дейност – бат’ Теко ръчка по колелото на Асенчо, май сменя ротори… Похвало е да се види, че някои от големите отбори вече оказват съпорт на карачите си и чрез механик, който поема по-голямата част от обслужването на колелата. Въпреки ранния час момчетата не се подмотват излишно, ами процедират с тренировките максимално експедитивно – времето до квалификациите е ограничено и всички бързат да тестват как се кара на поизсъхналото трасе. Повечето карачи минават отново на сухи гуми – времето е топло и ясно и по всичко личи, че за финалите трасето ще е перфектно! Напук на махмурлука успяваме да се изкатерим отново до средната част на трасето. На бързия ляв под каменистата секция заснемаме Дончо Иванов… …както и Марто Бочуков, които раздават газ още по-уверено спрямо вчерашните тренировки. Конкуренцията се очертава да бъде жестока! Люлинският титан Богдан „Фермата“ Андреев (RAM Bikes) също кара стабилно на тренировките и минава през дропа с триста, въпреки, че е бил на среднощна забава по Троянските дискотеки в компанията на Теодорчо от Drag и още няколко други човека… Всъщност Теодорчо май изобщо не спада към категорията на човеците – за нас той един от най-големите изроди евър, и в Троян доказва нивото си за пореден път, налагайки темпо, на което малко хора биха могли да издържат независимо от категорията… Споделяме с Любчо от MTB-BG наблюдението си, че Теди диша като локомотив – обикновено чуваш приближаващо и силно учестено дарт вейдърско дишане около десетина секунди преди да го видиш, след което той рязко изскача иззад някой завой, профучава покрай теб с безумна скорост и изчезва надолу, оставяйки те единствено с характерното отдалечаващо се пуфтене… Не-чо-век!!! Скоро свободните тренировки приключват и се отправяме обратно към финалната зона, където за 11:30 Ицо е обявил водосвет. По-голямата част от публиката предпочита да остане край трасето до началото на квалификациите, но ние слизаме – няма как да пропуснем такова събитие! Пристигаме долу тъкмо навреме за началото на службата… Отчето е събрал всички присъстващи колоездачи и чете напевно молитвите, като от време на време отправя благословии за „този екстремен спорт маунтинбайк и неговите организатори“. Чудим се какво ли си мисли попа за черепите и огнените мотиви по джърсито на Ицо в този момент… Процедурата не минава без задължителния завършек с поръсване на светена вода… Отчето освещава повечето отборни шатри, както и ръси самите състезатели – забележете физиономията на Ванката Гиргинов (#065), който се мръщи, все едно го замерят с домати… От алтернативният синод пък се отчитат с доста по-лаконична и красноречива церемония в стил „в името на Отца, Сина и Травис Пастрана… с Бога напред и квот’стане!“. Алилуя, дядо попе! За подготовката си за наближаващата квалификация Сашко и Ванката от RAM Bikes обаче разчитат повече на GoPro кадри от тренировките, от колкото на молитвите на двата синода… Организаторите монтират стартовите време на информационното табло на мероприятието и карачите се ориентират нагоре – съвсем скоро квалификацията за първите категории ще започне! Време е за екшън! За нас обаче е време за епично похапване – алкохолният глад от снощи започва да се обажда със страшна сила и преди да припалим по трасето за снимки прибягваме до услугите на момчетата и момичетата в тентата с манджата. Организаторите са предвидили много добро хапване под формата на огромни, пресни, вкусни и учудващо евтини сандвичи със свежи салати и скара. Не знаем дали защото е първото нещо, което успяваме да сложим в стомаха си от сутринта, но сандвичът с пържола, зеле, картофки и лютеница ни се струва зверски вкусен! Хапвайки епичния сандвич пропускаме ветераните, които поставят началото на квалификациите… Въпреки това нямаме никакви угризения – спасили сме се от сигурна гладна смърт на баира! Все пак, за компенсация, за старта на жените сме на един от последните завои по трасето и снимаме участничките. На вашето внимание – Мануела Дренска от клуб Mountain Hill, първа и на квалификациите, и на финала. Мануела дава силно респектиращи времена – някои биха казали, че ако обичайната фаворитка Илинда беше присъствала, класирнето щеше да е различно, но според нас това хич не е ясно… Дали двете ще имат шанса да се изправят една срещу друга в някое от следващите състезания? Ако Мануела продължи с участията си, интригата в категорията на жените ще стане още по-заплетена… Кропваме снимката на Даниела Караджова за да ви покажем нейния талисман-тромба… Гумената костенурка на кормилото й на няколко пъти предизвика бурни аплодисменти сред публиката на секцията с камъните с пискливите звуци, които издаваше при всяко падане… Безценно! Като стана въпрос за камъните, към този етап от деня те вече са напълно изсъхнали и като по чудо са се наместили в някаква изненадващо стабилна конфигурация – перфектна предпоставка за бързи минавания, точно каквито иска да види многобройната публика на този участък… Продължаваме да катерим нагоре по време на квалификацията на твърдаците – идеята ни е да стигнем до горната част на трасето, където по спомен от миналата година ни очакват няколко интересни завоя и прагове. Провирайки се край трасето снимаме в движение и малко карачи успяват да влязат в кадър, но никак не е учудващо, че Теодор Тодоров е един от хората с читави снимки – Теодорчо отново ни предупреждава отдалеч с дихателни звуци като от развъртащ турбинен двигател… Някой път трябва да си направим експеримент със запален край трасето предмет – има съвсем реален шанс Теодорчо, минавайки покрай него, да вдиша всичкия кислород наоколо и да загаси пламъците! Пристигаме на един от първите по-интересни завои в горната част и тъкмо разполагаме осветлението, когато небето притъмнява. О не, пак ли? Иззад планината се чува наближаваща гръмотевична буря, която ни захлупва със скоростта на лавина, и след няколко минути за пореден път сме под душа… Мамка му! Прогнозите снощи не казваха нищо за дъжд! В създалата се критична обстановка се налага да оцеляваме на предела, и се възползваме от всички подръчни материали, които намираме… Скоро светкавиците са горе-долу обезопасени с листа туристическа радост и снимането може да продължи! Пороят продължава точно толкова, колкото да върне първоначалния разкалян вид на трасето – едва поизсъхналата почва отново се превръща в мазна и хлъзгава глина и момчетата бедстват жестоко. На старта са вече младежите, които нямат никакъв шанс за реакция и повечето от тях са принудени да карат с гуми за сухо. Резултатът е изобилие от такива пързалянки… По една или друга причина обаче някои карачи към този момент все още са с гуми за кал и сме сигурни, че в този момент благодарят на шестото си чувство, мързела или каквото там друго ги е накарало да не слагат сухи гуми сутринта… Все още оборудван с верния си комплект WetScream-ове Ванката Гиргинов едва ли е много щастлив, че отново ще се кара на кал, но на квалификациите минава началната част на трасето сигурно и стабилно. Ники Стоянов (Drag Racing) пък май е с гуми за сухо и разчита на прецизния си вграден жироскоп и джедайски умения за запазване на баланс по безумно хлъзгавия терен… Росен изглежда стабилен в горната част на трасето, но почти наполовина по-малкото тренировки спрямо останалите (както и калта по трасето) явно си казват думата и той не успява да даде най-добро време на квалификацията. Изпреварва го дори Цолев, който след снощната огнена одисея май все още дава заето и спи по трасето – ако карането му на квалификациите трябва да се обобщи с една-единствена реплика, то просто трябва да си го представим как с тотален непукизъм задава риторичния въпрос: „К’ва кал бе брато?“. Мда, май Зозката все още не е разбрал, че трасето е кално и прави зверски рън – напълно достатъчен за второ време! Първото обаче принадлежи на този човек – Иван Колев от RAM Bikes. След наистина зверското спускане на Зозката като че ли нямаме много варианти за по-силни суперлативи, за това ще опишем карането на Ванката на квалификацията просто като извънземно… Може би най-показателна е реакцията на публиката, която тотално изригва при преминаването му през Гюбека – въпреки, че в този момент се намираме два завоя по-нагоре, след като чуваме каква еуфория настава на камъните ни става ясно, че Ванката е сътворил някакво чудо… А на този терен чудеса не се правят лесно… Няма такава хлъзгава глина! Митко Атанасов от TrueRiders минава покрай нас, крепейки се на магия, само за да падне жертва на глината двайсетина метра по-надолу на един от off-camber участъците преди влизането към каменистата секция. Гледаме минаванията на карачите, и при повечето все едно наблюдаваме катастрофа в действие… Боби Крумов няма такива проблеми – преди квалификацията на мъжете гордо заявява, че е много доволен от сутрешния си мързел, който го е накарал да не сменя калните гуми. В резултат на това той е един от малкото хора, които карат като по релси в ужасната кал. Тошето Киров пък бедства на широкия участък непосредствено преди десния завой на влизане в камъните… На него карачите влизат с относително висока скорост и повечето опити за употреба на спирачките водят до подобни аварийни ситуации… Лекият траничен наклон на този участък на сухо почти не се усеща при каране, но в момента ситуацията е доста хлъзгава… Всъщност, на тази глина е трудно дори да се стои прав – неизбежно се сещаме за онзи виц, в който Иванчо трябвало да разкаже история за животни… Разказът му започнал така – зима, Дунава, лед. Не леда вълци. Е*ат се. Другарката, възмутена – ама как може така бе Иванчо, не ти ли е неудобно! Иванчо – неудобно е другарко, пързаля се! Та и тука така… Добре, че са пичовете от ПСС, които спасяват закъсалите карачи. В така оформилата се хлъзгава ситуация дори Стивиан Гатев се кротва и зарязва обичайните чупки и стойки в името на това просто да оцелее до долу… А на камъните оцеляването е трудно – след пороя Гюбека изглежда така! Слизайки до участъка заварваме мазен дрисък навсякъде… YES!!! Очертават се интересни финали! Пупи е един от последните хора по трасето на квалификацията и на Гюбека прави опит да изкърти половината камънак с кръшното си тЕло… След падането си той май никак не бърза да потегли отново и спокойно изчаква да получи духновно-материална подкрепа от Мира под формата на няколко глътки биричка преди да продължи. Между квалификациите и финала много карачи минават покрай трасето за последен оглед на линиите… Жорката Радев буквално опипва почвата на участъка с големите камъни малко преди влизането в Гюбека. Виждаме, че нещо държи едната си китка превързана с тениската – обяснява, че я е навехнал при търкал в квалификацията… Лоша работа! Дали няма да пропусне финалите? Отговаря ни вдигайки рамене… Организацията явно е изключително спретната и съвсем скоро започва финала за ветераните – те отново карат първи, и този път нямаме намерение да ги изпускаме. Николай Желев губи сцепление именно там, където Жорката се чудеше за линиите преди малко… В тази кал единствената караема линия като че ли е най-лявата, но тя е твърде технична за голяма част от карачите. По разкаляното трасе дори и опитни и талантливи карачи като Калин Рахнев (Чета++) изпитват затруднения. Заснемаме част от акробатиките, които прилага Калин в опитите си да се задържи върху колелото, преминавайки камъните на Гюбека – за него танца днес е по-скоро кан-кан! Единственият човек от ветераните, който запазва стабилност в разкаляните условия, е Симеон Стоилов. На финала Симо решава да тества минаването по лявата линия въпреки, че на тренировките така и не я е изпробвал… За много хора подобни експерименти във финалния рън биха били крайно непрепоръчителни, но Симо минава линията в тотален контрол… …и след това погазва безмилостно камъните с респектираща стабилност и бързина. Публиката изригва! Заслужено първо място за Симо – той дава време 1:50.08 в едни от най-гадните условия по трасето. Респект! Наблюдаваме известно време твърдаците и жените, но решаваме, че вместо да гледаме бедстване по-скоро ни се слиза надолу – местим се експедитивно към новия участък в долната част на трасето. Заставаме на позиция тъкмо навреме, за да снимаме минаването на Христо Тодоров от TrueRiders (категория младежи), който го раздава стилно на първия скок под погледите на многобройната публика. Въпреки красивото каране, Ицето обаче остава едва на 10-та позиция в класирането… Йоан Нейчев от Drag Racing пък е няколко позиции по-напред – той дава 5-то време с доста добро каране. Конкуренцията при младежите напоследък се изостря все повече, и в тази категория карането често е не много по-слабо от това при мъжете… В Троян даже се случва точно обратното – най-бързото време за деня е именно в категорията на младежите. На снимката местното джедайче Калоян Гидийски раздава всичката газ на света по пътя към първото място, окуражаван от публика и маршали. Карането на домашен терен и могъщата подкрепа на хората край трасето явно му дадоха допълнителен пауър и в крайна сметка Калоян изби рибата с две секунди по-добро време от това на първия при мъжете… Нечовешко каране от него, определено ще следим изявите му на следващите състезания с интерес! Скоро идва ред и на мъжете. За пореден път сме изключително респектирани от хъса на Жорката Радев, който стиска зъби и кара въпреки контузията на китката от квалификацията, при това давайки доста добро време – достатъчно за 6-та позиция в категорията на мъжете. Машина! Кевън Бор, канадския карач с българска жилка, който от скоро живее общо-взето за постоянно у нас, изглежда е имал близки срещи с троянската глина – калта по джърсито му е красноречива за това дали е успял да направи чист рън… Митето Гайдов обаче няма следи от кал по екипа си – явно е успял да изпълни своята мисия за чисти финални рънове! Той продължава да бъде един от най-талантливите български състезатели, и карането му в Троян очевидно спори – въпреки карането „на сигурно“ Митето влиза в петицата при мъжете без особени трудности. Когато по трасето се появява Стивиан Гатев всички погледи се насочват към него и това е съвсем оправдано – до началото на тази година той караше за троянския клуб Mountain Hill и това трасе му е до болка познато… Вдигайки нивото сериозно, тази година той е един от основните претенденти за класиране в челото, и съвсем естествено в Троян всички очакват от него силно представяне. Стиви обаче изглежда окалян… Той преминава финалния дроп и спира хронометъра на 2:03,06 – слабо време, говорещо за сериозни проблеми по по време на спускането. Разочароващо 20-то място за карача на Kona! По трасето остава да слезе единствено най-бързият от квалификацията, Иван Колев от RAM Bikes. Времето тече бавно, секундите отминават, и като че ли Ванката нещо се бави… Изведнъж отгоре се чуват окуражителните викове на публиката и след секунди той влита на финалния участък с триста. Скоростта му е зверска и всички затаяват дъх докато чакат да разберат какво е неговото време… Дали ще измести намиращият се временно на първа позиция Росен? Не! Каква драма! Ванката дава 1:41,13 и се нарежда на 7-ма позиция. По-късно разбираме, че той е направил две падания и не можем да повярваме как въпреки тях е едва 8 секунди назад… Нечовек! Изключително драматичен финал! Може би част от емоцията е заради живата връзка, която държим от участъка на финала с Цецо Демона, който гледа на камъните – по радиостанциите се предава не просто информацията за това кой как е минал Гюбека и какво време е дал на финала, а се усеща и наелектризираната атмосфера сред публиката – на няколко пъти Демона вместо да казва каквото и да било просто пуска радиостанцията за да чуем рева на тълпата при някое по-бързо минаване… Защо нямаме диктофон, мамка му! Хваща ни яд и заради това, че няма как да запишем бисерите, които ръси Пупи по озвучителната уредба по време на финала и награждаването – след падане на квалификациите той се отказва от карането и бива привикан за водещ на събитието, с което се справя повече от добре. С микрофона в ръка Пупи успя да създаде атмосфера и настроение, каквито рядко се виждат по българските състезания – без дори да се опитва кой-знае колко, той се превръща в първия наистина добър водещ у нас от маса време насам! Време е за награждаването! Отново започваме с ветераните – Симо заслужено получава шампионско къпане с шампанско от Добри Добрев (2-ри) и Калин Рахнев (3-ти). Наличието на отделно класиране за карачите над 30 години е един от най-свежите моменти в Троян – наречете я категория чичовци, категория пенсионери или както там искате, но особено с карачи като Симо и Калин сред редиците си старата школа въобще не е за подценяване! При жените шампионският душ пък е за дебютантката Мануела Дренска, за която все още смятаме, че би могла да притисне Илинда ако и двете се случи да карат на едно състезание. Втора е Савина Деянова, а трета – Даниела Караджова. Пръскането в категория твърдаци винаги е мощно – в случая Ники Христов (Velocity, 2-ри) облива отдалеч абонирания за първото място Теодор Тодоров, който пък прави брутален фейсшот с шампанско на третия в класирането Калоян Мичев (Mountain Hill). Най-истинският триумф на това състезание е този на Калоян Гидийски от клуб Mountain Hill, който вдига победоносно ръце от най-високото стъпало на подиума и получава заслужени поздравления от цялата публика – всички аплодират усърдно, времето му е наистина нечовешко. Безспоро той разполага с доста local knowledge и със сигурност може да кара трасето дори и насън, но за това време си трябват и солидни умения! Втори се класира Марто Бочуков, а трети е Ванката Гиргинов. Идва ред и на мъжете – въпреки, че пропусна половината събота Росен отново е първи и се радва на поредното къпане. За нас обаче е по-интересно класирането на останалите двама – втори е Боби Крумов, който за пореден път потвърждава наблюденията ни от първите състезания, че е вдигнал яко нивото, а трети е друг плевенчанин, Дончо Иванов, който напоследък също кара доста стабилно. Евала и на тримата!

BOROVETS BIKE PARK OPEN CUP 2011

Какво състезание! Не можем да се сетим по-добър начин BIKEPORN да се завърне към живот от репортаж от Borovets Bike Park Open Cup 2011. Ако искаме да бъдем критични, можем да се сетим за десетки неща, които не бяха наред, но това няма никакво значение. Нещата са прости – Borovets Bike Park Open Cup 2011 беше най-якото DH състезание, провеждано до момента в България. (още…)